РЕШЕНИЕ № 421 София, 15.11.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4735/2013 година. Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалба от Министъра на правосъдието против решение от 13.5.2013 г. по дисциплинарно дело №6/2013 г. по описа Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, Обстоятелствата по делото са следните: С решение от 13.5.2013 г. по дисц.д.№6/2013 г. по дисц.д.№6/2013 г. по описа на Дисциплинарната комисия на КСЧИ на РБ не е наложено дисциплинарно наказание на частния съдебен изпълнител А. Я., рег.№747 на КСЧИ. Комисията е приела относно нарушението за местна подсъдност, че не е налице нито една от хипотезите на чл.427 ГПК, а изпълнението е насочено към вземания на длъжника от трето задължено лице, но това лице няма седалище в съдебния район на ЧСИ Я., поради което ЧСИ е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.427 ГПК. Относно вторият пункт от искането дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ не е връчил П. на длъжника, предвид че се касае за изпълнително производство, образувано въз основа на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.410 ГПК, за което представителят на МП е представил допълнителни доказателства, а дисциплинарният състав счита, че това нарушение не e извършено, доколкото в тази хипотеза на длъжника изобщо не се връчва покана за доброволно изпълнение. Досежно третият и четвъртият пунктове от искането комисията е приела, че няма конкретика в искането какви други нередовности са констатирани в молбата, за които ЧСИ е следвало да даде указания, поради което не може да се обоснове наличието на нарушение. Прието е също така, че не е налице нарушение по чл.450, ал.2 ГПК за наложения запор върху банковите сметки на длъжника, тъй като в изпратеното съобщение до последния е записано, че е наложен запор, а съобщението е върнато като непотърсено именно на адреса му. Срещу посоченото решение е подадена жалба от Министъра на правосъдието. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, за необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на решението на дисциплинарната комисия и постановяване на решение, съобразено с тежестта на извършените от ЧСИ нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя юрисконсулт Н., която претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по жалбата А. В. Я., посредством процесуалния си представител адв. Н. А. , е депозирала писмена защита, в която твърди, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Ответникът по жалбата – Камара на частните съдебни изпълнители - С., посредством процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание, писмената защита на ответницата по жалбата – ЧСИ А. Я. и с оглед правомощията си по чл.73, ал.4 ЗЧСИ, намира за установено следното: Жалбата отговаря на изискванията на чл.73, ал.2 ЗЧСИ, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото съдът съобрази следното: Производството по дисциплинарно дело № 6/2013 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на РБ е образувано по реда на чл.70 ал.1 ЗЧСИ, по искане на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. В. Я. поради допуснати нарушения и неизпълнение на законови задължения, констатирани в доклад при извършена проверка на дейността й по повод жалба на длъжника по изпълнително дело № 20127470400524 по описа на ЧСИ. Твърденията за нарушения, за които е поискано налагане на съответно наказание, министърът е посочил като нарушения на чл.426, ал.1 ГПК и чл.427, ал.1 ГПК с оглед извършване на изпълнение извън пределите компетентност. Сочи се, че в случая ЧСИ А. Я. с район на действие Окръжен съд – Монтана е действала без правомощия, поради факта, че взискателят е с постоянен адрес в [населено място], а длъжникът – с постоянен адрес в [населено място]. Твърди се също така, че ЧСИ не е връчил покана за доброволно изпълнение в нарушение на чл.428, ал.1, във връзка с ал.2 ГПК, както и че не дадени разпореждания от ЧСИ за отстраняване на нередовностите по отношение на молбата на взискателя и представителната власт на пълномощника му, тъй като не е установено да е представено пълномощно по делото, както и че длъжникът не е уведомен на основание чл.450, ал.2 ГПК за наложения запор върху банковите му сметки. За да отхвърли искането на Министъра за налагане на дисциплинарно наказание, дисциплинарният състав е приел, че при водене на изпълнителното дело, ЧСИ А. Я. е допуснала само нарушението по чл. 427 ГПК - действала е извън местната компетентност при извършване на изпълнителните действия. По отношение на останалите твърдяни нарушения, Комисията е приела, че едни от тях не са осъществени, а други, че не са довели до неблагоприятни последици за длъжника. Поради това, с решението си Комисията не е наложила дисциплинарно наказание на ЧСИ А. Я.. С жалбата се оспорва Решението на Дисциплинарната комисия приетото по отношение на твърдяните нарушения на нормите на чл.427 ГПК /т.1 от искането/, чл.426 и чл.428 /т.2 от искането/, и чл.446 ГПК /т.3 от искането/. Относно останалите нарушения, релевирани от жалбоподателя в дисциплинарното производство, за които Комисията е приела, че не са извършени от ЧСИ, в жалбата няма оплаквания за допуснати нарушения на закона, или на процесуалните правила, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 от ЗЧСИ, те не следва да се обсъждат. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното: Изпълнителното производство е образувано въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 10.5.2012 г. от Плевенския районен съд, по ч.гр.д. №1008/2012 г, въз основа на който длъжникът В. Д. А. от [населено място] е осъден да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], сумата от 470,06 лева - главница, 126,26 лева лихва за забава за периода от 20.7.2009 г. до 20.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2012 г. до изплащане на вземането, деловодни разноски 255 лева. Въз основа на посочения изпълнителен лист, на 12.06.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20127470400524 по описа на ЧСИ Я.. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 04.7.2012 г. за заплащане освен на посочените суми, още и за сумата 331 лева неолихвяема сума, 17,94 лева – лихви, 360 лева присъдени разноски, както и такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС – 126,21 лева. Законосъобразно и необосновано дисциплинарният състав при КЧСИ е приел, че ЧСИ Я. е нарушила разпоредбата на чл.427 ГПК, но крайния резултат не е съобразен с този извод, а са изложени решаващи мотиви за отправени от КСЧИ препоръки, с които ЧСИ се е съобразила, и за което фирмата взискател е променила седалището си и адреса на управление, така, че да спази условията за местната подсъдност. Този краен извод противоречи на закона. Оплакването на жалбоподателя за нарушение на чл.427 ГПК е основателно. В конкретния случай с молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки. Същевременно, нито седалището на взискателя, нито постоянният адрес на длъжника, или на третите задължени лица /банки/, се намират в района на действие на ЧСИ А. Я.. Не са били налице и изключенията, визирани в нормата на чл.427 ал.2 ГПК, относно правилата за местна подсъдност. Ето защо не е съществувало законово основание изпълнителното производство да се образува от съдебен изпълнител с район на действие - Окръжен съд [населено място]. Поради това съдът намира, че с действията си по образуване на делото ЧСИ А. Я. е допуснала грубо нарушение на правилата на местната компетентност, определени в чл.427 ГПК, което е достатъчно основание, за да бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност. Незаконосъобразно в обжалваното решение е прието, че не е налице нарушение при връчването на поканата за доброволно изпълнение. Този извод противоречи на правната норма на чл.428 ГПК Действията на ЧСИ А. Я., извършени в нарушение на нормите на чл.427, и чл.428 от ГПК и чл.67 ЗЧСИ представляват дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задълженията й, следващи от закона, поради което съставляват основание за реализиране на дисциплинарната й отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание. Предвид изложеното съдът намира, че подадената жалба е основателна. Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл.53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията, от техния характер, както и от произтичащите от тях последици, съобразявайки, че са с формален характер, както и с факта, че на Я. не е наложено вече друго дисциплинарно наказание; и то за същото нарушение, съдът намира, че за допуснатите от ЧСИ Я. нарушения, следва да й бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.68 ал.1 ЗЧСИ. Досежно вида и размера на дисциплинарно наказание настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че тъй като в процесния случай се касае до извършване на съществени нарушения следва да се отчете и наложеното с решение №285/11.10.2013 г. по гр.д.№3929/2013 г. по описа на ВКС, ІV г.о. дисциплинарно наказание “порицание”. Повече от очевидно е, че ЧСИ има и други нарушения от подобен характер, за което е наказана дисциплинарно. Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че следва да наложи дисциплинарно наказание “лишаване от правоспособност за срок от една година”, на основание чл.68, ал.-1, т.4, предложение първо ЗЧСИ. С оглед изхода от спора ЧСИ А. В. Я. следва да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл.73, ал.4 и ал.6 ЗЧСИ, В. касационен, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 13.5.2013 г. по дисциплинарно дело №6/2013 г. по описа Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: НАЛАГА на Частен съдебен изпълнител А. В. Я., рег. №747, с район на действие – Окръжен съд – Монтана, ДИСЦИПЛИНАРНО НАКАЗАНИЕ “ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА”. ОСЪЖДА ЧСИ АНИ В. Я. , рег.№747 на КСЧИ, с район на действие – Окръжен съд – Монтана, да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО – София, юрисконсултско възнаграждение в размерна 500/петстотин/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: