Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
С о ф и я, 07 ю н и 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 м а й 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 785/2013 година.
Делото е инициирано с искане от главния прокурор по чл.420, ал.1 от НПК срещу влязлата в сила присъда № 94 от 24.09.2012 г., постановена по НОХД № 142/2012 г. от окръжен съд-Силистра с доводи за наличие на основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и искане за отмяната й в частта относно определения от съда първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на осъдения С. Д. Х. от Р., в момента в затвора Л., в затворническо общежитие от открит тип и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от окръжния съд.
Към това искане е присъединено депозираното от осъдения на 03.04.2013 г. искане на основание чл.420, ал.2 от НПК с доводи по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1-3 и по чл.423, ал.1 от НПК заради „задочното” му осъждане, неправилната оценка на доказателствените материали, оттам за несправедливото му осъждане да изтърпи изключително тежко, според него, наказание, като прави искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно за намаляване на размера на наказанието му до справедлив такъв.
Представителят на Върховната касационна прокуратура оспорва искането на осъдения като неоснователно и моли да бъде уважено искането на главния прокурор по изложените в него съображения.
Осъденият Х., лично и чрез служебния си защитник адв.А.А. от САК моли искането му да бъде уважено, което обезмисляло уважаването на искането на главния прокурор, относно което не изразява становище.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваната присъда съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 94 от 24.09.2012 г., постановена по НОХД № 142/2012 г. от окръжен съд-Силистра отговорността на осъдения С. Д. Х. от Р., в момента в затвора Л. е ангажирана за осъществено на 11.01.2011 г. в Силистра престъпление по чл.249, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 2200 лв.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено Х. да изтърпи отделно отложеното му за изтърпяване наказание от 6 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 233/2008 г. от районен съд-Гоце Делчев, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които е постановено да се върнат на БПБ-Силистра.
В тежест на осъдения са възложени направените за водене на делото разноски в размер на 73 лева.
Присъдата не е обжалвана и е влязла в законна сила на 10.10.2012 година.
В искането на главния прокурор от 14.03.2013 г. се касира довод за неправилно приложение на материалния закон – чл.59 и чл.60 от ЗИНЗС заради определения първоначален общ режим за изтърпяване на наложените на осъдения Х. наказания в затворническо общежитие от открит тип и се иска връщане на делото, след отмяна на присъдата в тази й част, за новото му разглеждане от друг състав на съда.
В присъединеното искане на осъдения се настоява за отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане в негово присъствие заради задочното му осъждане, довело и до неправилната оценка на доказателствата, главно на гласните, алтернативно – за намаляване на размера на наложеното му наказание.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че исканията за възобновяване са направени в срока по чл.421, ал.1 и 3 НПК, от страни, имащи право на такова искане съгласно чл.420, ал.1 и 2 от НПК и има за предмет присъда, не проверена по въззивен и касационен ред, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, както искането на осъдения, така и това на главния прокурор следва да се приемат за ОСНОВАТЕЛНИ относно третираните от тях части от атакуваната с тях присъда, по следните съображения :
По искането на осъдения С. Х. :
Искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО, свързано с основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Доколкото обаче горното основание зависи от правилното установяване на фактите и в техните рамки – правилното приложение на материалния закон, първенстващо следва да се отговори на оплакването за неправилно провеждане на „задочното” производство спрямо осъдения, т.е. на наведеното основание по чл.423, ал.1 от НПК.
Осъденият Х. е бил привлечен като обвиняем с постановление на разследващия от 07.02.2012 г., когато се е установило на 05.02.2012 г. завръщането му в България през ГКПП-Аерогара-София от чужбина, заради което досъдебното производство е било спряно до издирването му. На 14.02.2012 г. повдигнатото обвинение му е било предявено лично и той е дал обяснения за деянието, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка”, по която се е задължил да не напуска посочения от него адрес в Р., включително да уведоми органите на досъдебното производство и съда при промяната му. В разпита си е посочил, че работи в чужбина, но не е дал адрес там, нито телефон за връзка, в каквато насока са част от възраженията му в искането. След като и не е пожелал да му предявят материалите от разследването, разследващият го е внесъл в прокуратурата с мнение за предаването му на съд по предявеното му обвинение.
При призоваването му по образуваното НОХД № 142/2012 г. по описа на окръжен съд-Силистра се е установило, че същият не пребивава на посочения от него адрес, нито пък при съпругата си в [населено място], област Силистра, а други данни за местопребиваването му в страната не са установени. В искането си сочи, че е бил на работа в чужбина, като не твърди, а няма данни да е уведомил нито органите на досъдебното производство, нито съда за това и за местопребиваването му извън страната. С това той е станал причина да не може да се изпълни задължението на съда за връчване на преписи от съдебните книжа и за уведомяването му за съдебното заседание на 24.09.2012 г., когато на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК делото е разгледано в негово отсъствие с назначен му служебен защитник и е постановен атакуваният съдебен акт. ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното дело, тъй като след предявяване на обвинението осъденият Х. е напуснал посочения от него адрес съобразно взетата му мярка за неотклонение, не е уведомил съответните органи и съда за местонахождението си и се е укрил, поради което не е могла да се изпълни процедурата по чл.254, ал.4 от НПК. Искането на осъдения за възобновяване на производството заради разглеждане на делото в негово отсъствие е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Отделно от горното основание, осъденият оспорва възприетата от съда фактическа обстановка, като го упреква за предоверяване на показанията св.К.Д. и св.Ст.Д., игнориране тези на св.Ст.Д. и неговите обяснения, в които претендира да е изразена истината за деянието му. Последните обаче не са подминати от съда при проверка на твърденията на титулярите на двете сметки, от които Х. е изтеглил, без тяхно съгласие, сумите от 400 лв и 700 лв, заснето от охранителните камери и установило авторството му, което той и не оспорва. Възражението му още от досъдебното производство това да е станало със съгласието на бившите му тъст и тъща е обусловило подробния им разпит на съдебното следствие за проверката им за достоверност, а в изложените съображения съдът се е обосновал защо им се е доверил, анализирайки и поведението на осъдения след изтегляне на парите от дебитните им карти. Право на инстанциите по фактите е да кредитират едни или други доказателства и доказателствени средства, извеждайки от тях съществените за предмета на доказване обстоятелства от кръга на чл.102 от НПК и когато това е станало в съответствие с правилата на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, касационната инстанция, още повече в извънредното производство по глава 33 от НПК, няма право да настоява за новото им обсъждане. В случая доказателствата са анализирани според действителното им съдържание, няма превратно оценени или игнорирани и възприетите от съда факти са рамката, в която следва да се прецени правилното приложение на материалния закон. Не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на производството.
При правилно установените факти законът е приложен правилно. Категорично е установено, че използвайки дебитните карти на свидетелите К. и С. Д., осъденият Х. е изтеглил от банкомата (ПОС-терминално устройство) общо сумата 1100 лв, възползвайки се от П. кодовете на картите, записани на листче от титулярите, станало му известно заради роднинството му с тях по сватовство, но и като не е получил съгласието им за осъществените транзакции на инкриминираната дата. С това той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.249, ал.1 от НК (като е спестено обвинението за продължавано престъпление, доколкото са били осъществени две отделни деяния при условията на чл.26, ал.1 от НК) и затова е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, поради което не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Основателно е обаче оплакването на осъдения Х. за явна несправедливост на наложеното му наказание. Отмервайки наказанието, освен твърде пестеливите и декларативни съображения за наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, съдът не е съобразил няколко важни, относими към първите – роднинството му с пострадалите по сватовство, възстановяването на голяма част от изтеглените парични средства скоро след извършване на деянията (заявено и от тях при разпитите им), липсата на други вредни последици, изтеклия период от време, трудовата му ангажираност, дала му възможност да възстанови част от сумите. Съдът не е отчел реабилитирането му за голяма част от осъжданията му в миналото, а немотивирано е съображението за „комбинативността” му. Още по-малко е съвместим изводът, че наказанието на последния следва да се наложи „при превес на отегчаващите вината обстоятелства”, след което му е определил наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, когато санкционната част на нормата на чл.249, ал.1 от НК предвижда специален минимум от 2 години и максимум от 8 години лишаване от свобода, както и кумулативно наказание глоба, но установено като абсолютно в „двойния размер на получената сума”, т.е. наказанието е определено под средния размер на предвиждащата се санкция. ВКС намира, че наложеното наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода е прекомерно завишено и то следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК при наличните многобройни смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства, като минимално предвиденото се явява несъразмерно тежко за извършеното и личната му обществена опасност, а именно справедливото наказание е това от 1 година лишаване от свобода, като на основание ал.3 отпадне наказанието глоба, в какъвто смисъл атакуваната присъда следва да бъде изменена, съобразно правомощието на ВКС по чл.425, ал.1, т.3 от НПК, което е в полза на осъдения.
Неоснователно е оплакването за неправилното приложение на чл.68, ал.1 от НК, при установеното инкриминираното по настоящето дело деяние от 11.01.2011 г. да е извършил в изпитателния срок на „условното” му осъждане на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 223/2008 г. на районен съд-Гоце Делчев, по споразумение от 10.03.2008 г., в сила от същата дата, за престъпление по чл.280, ал.1 от НК, макар и то неправилно да е групирано с предишно такова наказание по НОХД № 78/1997 г. на районен съд-Благоевград, реабилитирано на основание чл.87 от НК през 2001 г., което не е дало отражение на наложеното му общо наказание и начина му на изпълнение. Доколкото са налице условията на чл.68, ал.1 от НК, няма основание за корекция на присъдата в тази й част, при липса на каквито и да е доводи за оспорването й.
По искането на главния прокурор :
Претенцията е за неправилното определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Искането е ОСНОВАТЕЛНО както за наложеното от окръжния съд, така и при належащата се корекция на размера му от ВКС, тъй като неправилно са приложени разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.60, ал.1, чл.61, т.3 и § 3, ал.2, т.2 от ЗИНЗС. Многократно вече ВКС е имал основание да укаже, че след като деецът вече е осъждан на лишаване от свобода, макар и условно и в изпитателния срок ДЕЕЦЪТ е извършил друго умишлено престъпление с наказването му отново с лишаване от свобода, дало основание за „задействане” на първото наказание на основание чл.68, ал.1 от НК (както е и в случая), то осъденият следва да изтърпи наказанията в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, поради което в тази й част присъдата следва да бъде отменена и пропускът бъде отстранен от първата инстанция по реда на чл.306, ал.1, т.2 от НПК.
Поради изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлата в законна сила присъда № 94 от 24.09.2012 г., постановена по НОХД № 142/2012 г. от окръжен съд-Силистра, като НАМАЛЯВА на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наложеното на осъдения С. Д. Х. от Р., в момента в затвора Л., наказание лишаване от свобода от 2-две години и 6-шест месеца на 1-ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание ал.3 ОТМЕНЯ наложеното му наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 2200 лева.
ОТМЕНЯ същата присъда в частта й относно типа на затворническото общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и в тази част ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав на основание чл.306, ал.1, т.2 от НПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. Х. от Р., в момента в затвора Л., на основание чл.423, ал.1 и чл.420, ал.2 от НПК в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |