Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  292   София,  18 юни   2010г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дeветнадесети май две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лиляна Методиева     ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев   Елена  Авдева   при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Антони Лаков ....................................  изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 193 /2010 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Р. Л. Н. за възобновяване на производството по нохд № 1645/ 2008 г. на Районния съд в гр. В.. В искането се сочи, че съдебният акт на първата инстанция, потвърден изцяло от втората, е постановен при особено съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Подчертава се липсата на мотиви във въззивното решение относно анализа и оценката на доказателствата, както и игнорирането от двете инстанции на доказателствените искания на подсъдимия. Излагат се и съображения за неправилна квалификация на деянието като престъпление поради отхвърляне на възраженията за гражданскоправен спор. Явната несправедливост на наказанието се аргументира като функция на невинността на подсъдимия . В заключение се отправя искане за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от стадий по преценка на касационната инстанция. В съдебното заседание осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за неоснователност на претенцията за възобновяване. Повереникът на гражданския ищец с писмено становище настоява за отхвърляне на искането на осъдения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. В. с присъда № 337 от 26.05.2009 г. по нохд № 1645/2008 г. признал подсъдимия Р. Л. Н. за виновен в това , че в началото на месец ноември 2007 г. в гр. В., действайки в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е. Х. А. / че ще му достави от Република Чехия товарен автомобил за сумата 7 500 лева / и поддържал това заблуждение до средата на същия месец, с което му причинил имотна вреда в размер на 2 795,83 лева, поради което и на основание чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 209, ал.1 и чл. 29, ал. 1, б.”а” от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда Р. Л. Н. бил осъден да заплати на пострадалия Е. Х. А. обезщетение в размер на 2 795,83 лв. ведно с дължимите лихви. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. В., сезиран с жалба от подсъдимия, потвърдил първоинстанционната присъда . Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал.3, пр.1 от НПК от процесуалнолегитимирана страна и се отнася до влязъл в сила съдебен акт, непроверяван по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: При разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 13, чл.14, чл.15, ал.3 вр. ал.1, чл.107, ал.2, 3 и 5, чл.314, ал.1 и чл.339, ал.2 от НПК. Актовете на предходните инстанции съдържат и съждения, резултат от неправилно приложение на материалния закон. Нарушенията обосновават основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т.5 във вр. с чл. 348, ал.1, т 1 и т.2 ,ал.2 и ал.3,т.1 и т.2 от НПК. В отклонение от принципите за разкриване на обективната истина и за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 13 и 14 от НПК/, двете предходни инстанции са се дезинтересирали от версията на подсъдимия и са я отхвърлили без да изложат убедителни съображения . В хода на първоинстанционното следствие съдът / председател Д. Ц. / бил сезиран от защитата на подсъдимия в заседанието на 11.03.2009 г. с искане за допускане в качеството на свидетели и разпит на три лица. В нарушение на чл. 34 от НПК, регламентиращ задължителното съдържание на съдебните актове, съдебният състав отхвърлил искането за две от тях, без да изложи каквито й да било мотиви . Третото лице, идентифицирано само с две имена – Ч. Ц. , било конституирано като свидетел и съдът разпоредил довеждането му за следващото съдебно заседание. За тази цел делото било отложено за 12.05.2009 г. Въпреки това свидетелят Ч не бил изслушан в следващите две заседания и съдът приключил събирането на доказателства без изобщо да вземе становище по необходимостта от неговия разпит. Суверенно право на решаващия състав е да прецени достатъчността на доказателствените материали, както и относимостта на доказателствата към предмета на доказване, но той е длъжен да изложи съображения защо отклонява определени доказателствени искания или се отказва от вече допуснати доказателствени средства. Противното ограничава правото на защита на страните в процеса и затруднява инстанционната проверка на постановения съдебен акт. На следващо място в мотивите на присъдата е изложена формулировка за пряк умисъл на подсъдимия, влизаща в конфликт с чл.11,ал.2 от НК. Според районния съд Н. ”съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него престъпно деяние, допускал е и същевременно е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на това деяние”. Както е добре известно , разграничението между прекия и евентуалния умисъл е на плоскостта на волевата насоченост на дееца. Деянието е извършено при пряк умисъл, когато деецът иска настъпването на общественоопасните последици от деянието и съзнателно се насочва към постигането им . При евентуалния умисъл той допуска тяхното настъпване , но те не са негова пряка цел. Това христоматийно припомняне се налага , тъй като втората инстанция не е забелязала допуснатото от районния съд противоречие и напълно го е подкрепила с решението си. Особено впечатляващи са разсъжденията на районния съд относно причините за извършеното престъпление. Те следват непосредствено след обосноваването на вида и размера на наложената санкция и присъденото обезщетение по гражданския иск. Районният съд счита , че разглежданото престъпление се дължи на стремежа към облагодетелстване по неправомерен начин, проявен от “двамата подсъдими”, макар по делото да има само едно обвиняемо лице. Окръжният съд не само не отстранил посочените нарушения на материалния и процесуалния закон, но на свой ред допуснал нови. Той не извършил задълбочена проверка в пределите на чл. 314, ал.1 от НПК и се отнесъл формално към задълженията си на въззивна инстанция. Решението му не съдържа аргументиран отговор на основното възражение на жалбоподателя за гражданскоправен спор със свидетеля А. С едно изречение втората инстанция се спряла на версията на подсъдимия и я отхвърлила , тъй като “ измамливите дейности от подсъдимия са добре планувани, той си е послужил с хитрост и го/?/ е въвел в заблуждение, че ще му достави автомобила, без да е имал такива намерения.” Малко преди това в кратката правна мотивировка на въззивния акт се отбелязва , че подсъдимият въвел в заблуждение Ц. и същият Ц. не успял да се свърже по-късно с него. Обвинението е за въвеждане в заблуждение на Е. Х. А.. Ц. е свидетелят по делото, пред който е станало предаването на парите между А подсъдимия Н. Според въззивния съд измамата е извършена чрез въвеждане в заблуждение на свидетел, който няма качеството на пострадал. Дори да се приеме , че се касае до техническа грешка /допусната двукратно !/и съдът да е имал предвид, че не свидетелят Ц, а свидетелят А е бил заблуден, погрешно е изложеното разбиране ,че подсъдимият извършил измама като “въвел в заблуждение Ц. веднага след получаване на втората сума.” Фактическият състав на чл. 209,ал.1 от НК предвижда поведение, насочено към формиране или поддържане на погрешни представи у измамения, поради които той прави имуществено разпореждане, с което си причинява имотна вреда. Въвеждането в заблуждение предхожда разпоредителния акт на измамения, поради което действията на подсъдимия след получаване на инкриминираната сума в настоящия случай са неотносими към изпълнителното деяние според формулировката на обвинителния акт. Те могат да се ценят като индиция за начална липса на намерение за престация, но не са част от обективните признаци на престъплението. Прочее, и в тази насока въззивният съд допуснал процесуално нарушение, тъй като за първи път с мотивите си свързал измамата с отказ на подсъдимия да върне получените пари. Според обвинителния акт погрешната представа , мотивирала пострадалия А. да предаде на подсъдимия 2 795 лева , е предстояща доставка на товарен автомобил, а не паричен заем и връщане на сумата. Обобщено, въззивното решение е противоречиво, неясно и бланкетно. В него хаотично са смесени пострадал и очевидец, обстоятелства по неизпълнение на поетия от подсъдимия ангажимент с такива относно неговото съдържание. В същото време липсва задължителния с оглед инкриминираната дейност анализ на основния спорен момент – съществуването или несъществуването у подсъдимия на намерение за доставка на автомобила към момента на договарянето със свидетеля А. Последващото неизпълнение на това задължение само по себе си не е достатъчно да докаже използването на договорни отношения като способ за измама /както са приели предходните инстанции/. На практика липсват мотиви към въззивния акт и това прави невъзможна проверката за законосъобразност на постановеното решение и за справедливост на определеното наказание. По изложените съображения решението на втората инстанция следва да се отмени изцяло / в наказателната и корелиращата с нея гражданскоосъдителна част/ по реда на възобновяването и делото се върне за ново разглеждане от стадия на въззивното производство, при което да се отстранят посочените по-горе процесуални нарушения, а установените обстоятелства получат правилна правна квалификация. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И   ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 193/ 2009 г. на Видинския окръжен съд, отменява постановеното по него решение № 108 от 24.09.2009 г.и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.