Р Е Ш Е Н И Е № 178 София 06.06.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април, две хиляди и дванадеста година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 633/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Б., [населено място], [община], област П., подадена от пълномощника му адвокат С. Ч., срещу въззивно решение №40 от 18.01.2011 г. по гр. дело № 936/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №140 от 09.07.2010 г. по гр. дело №755/2009 г. на Ихтиманския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на И. А. Ш. – 3 500 лв. и на С. Г. Ш. – 2 500 лв. на основание чл.45 ЗЗД обезщетения за неимуществени вреди от ПТП, причинено по непредпазливост на 25.08.2008 г. В останалите части до предявените размери съответно 8 000 лв. и 5 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. Въззивният съд е приел, че размерът на изплатеното на ищците обезщетение, по споразумение между тях и застрахователя на ответника - причинител на вредите, не обвързва първите, тъй като ответникът не е страна по този договор. Изплатените обезщетения само следва да бъдат приспаднати от общия размер на дължимите за причинените неимуществени вреди. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са основателни. След като увредените лица са получили застрахователно обезщетение във връзка с упражнени права по прекия иск срещу застрахователя, то те имат право да търсят обезщетение от застрахования водач само доколкото не са удовлетворени за причинените вреди от застрахователя. С подписването на споразуменията със застрахователя ищците са се съгласили да получат обезщетение за вредите в определен размер и по делото не са доказали, че са им причинени по-големи вреди. Ответниците по касационната жалба И. А. Ш. и С. Г. Ш., [населено място], считат жалбата за неоснователна. Третото лице помагач на касатора ** [фирма], [населено място], счита касационната жалба за основателна. С определение №1605 от 23.12.2011 г. на основание чл.280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на Д. С. Б., [населено място], [община], област П., подадена от пълномощника му адвокат С. Ч., срещу въззивно решение №40 от 18.01.2011 г. по гр. дело № 936/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №140 от 09.07.2010 г. по гр. дело №755/2009 г. на Ихтиманския районен съд в частта относно присъждането на С. Г. Ш. 2 500 лв. на основание чл.45 ЗЗД - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено по непредпазливост на 25.08.2008 г. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №40 от 18.01.2011 г. по гр. дело № 936/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №140 от 09.07.2010 г. по гр. дело №755/2009 г. на Ихтиманския районен съд в частта относно присъдените на И. А. Ш. 3 500 лв. на основание чл.45 ЗЗД - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено по непредпазливост на 25.08.2008 г. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на правните въпроси за правното значение на споразумението за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди между пострадалия и застрахователя на причинителя на вредата и на извършеното плащане въз основа на същото споразумение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК/ решение № 298 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 1663/2010г, ІII г.о. и решение № 230 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 1907/2009г, ІV г.о. /. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях пострадалият от деликт има вземане за обезщетение за причинените вреди. Задълженият по това вземане е причинителят на вредата съгласно чл. 45 ЗЗД. В зависимост от конкретните правоотношения било на причинителя, било на пострадалия с трети лица е възможно за тези лица да възникне отговорност за изплащането на пострадалия на част или цялото дължимо от причинителя обезщетение. Независимо от основанието, пораждащо отговорността на третите лица, те отговарят за чуждо поведение или за вреди, причинени от друг (тяхната отговорност е гаранционно-обезпечителна), поради което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в размера, дължим от причинителя. Когато застрахователят отговаря за деяние на причинителя по чл. 226 КЗ, той отговаря само за това, което дължи причинителят. Спогодбата на пострадалия със застрахователя не обвързва неучаствалия в нея причинител, нито може да бъде противопоставена от него, но такава спогодба съдържа извънсъдебно признание на пострадалия, че това са действителните вреди, за които обезщетяването е пълно. Признанието трябва да бъде ценено с оглед на всички обстоятелства по делото, ако пострадалият претендира от друг по-големи вреди. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе въззивният съд правилно е приел, че размерът на изплатеното на ищцата И. А. Ш. обезщетение, по споразумение между нея и застрахователя на ответника по иска - причинител на вредите, не обвързва първата, тъй като последният не е страна по този договор. Споразумението на пострадалата със застрахователя на дееца не урежда отношенията между нея и ответника. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е преценил с оглед на всички обстоятелства по делото съдържащото се в споразумението извънсъдебно признание на ищцата, че заявените пред застрахователя вреди са всички действителни вреди и полученото от нея обезщетение от 3 500 лв. я обезщетява напълно. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че ищцата е претърпяла по-големи вреди и съответно и се дължи по-голямо обезщетение. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 460 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №40 от 18.01.2011 г. по гр. дело № 936/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение №140 от 09.07.2010 г. по гр. дело №755/2009 г. на Ихтиманския районен съд в частта, с която Д. С. Б. е осъден да заплати на И. А. Ш. 3 500 лв. на основание чл.45 ЗЗД - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено по непредпазливост на 25.08.2008 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Ш., [населено място], срещу Д. С. Б., [населено място], [община], област П., иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 3 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено по непредпазливост на 25.08.2008 г., като неоснователен. ОСЪЖДА И. А. Ш., [населено място], да заплати на Д. С. Б., [населено място], [община], област П., 460 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.