Р Е Ш Е Н И Е № 147 София , 31.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Петя Шишкова при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 375/2017 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби от подсъдимия К. Л. Х. и от частния обвинител Н. Й. Л. против решение № 264 от 07.11.2016 г. по внохд № 391/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия, изготвена от неговия защитник адвокат С. П., се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо по размер и начин на изтърпяване. Изтъква се, че не са обсъдени смекчаващите отговорността на касатора обстоятелства, отегчаващите са преекспонирани, а изложените мотиви относно индивидуализация на санкцията са противоречиви, повърхностни и неубедителни. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото или, алтернативно – за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода по реда на чл. 55, ал. 1 от НК и отлагане на неговото изтърпяване съгласно чл. 66, ал. 1 от НК. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените съображения. В жалбата, изготвена от повереника на частната обвинителка Н. Й. Л. адвокат Е. се твърди, че наложените наказания лишаване от свобода и от право да управлява моторно превозно средство са несправедливи по размер и се настоява за тяхното увеличаване. Същите искания се защитават от повереника и в съдебното заседание пред настоящия съд. Частният обвинител Н. К. и неговият повереник адвокат Т. Д. възразяват по основателността на жалбата на подсъдимия. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК , установи следното : Делото е за втори път пред касационната инстанция. Пловдивският окръжен съд с присъда № 52 от 28.05.2015 г. по нохд № 503/2015 г. признал подсъдимия К. Л. Х. за виновен в това, че на 28. 11. 2013 г. на пътя А. - К., при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „ Ф. – Т.”, нарушил правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2 и по чл. 42, ал. 2, т 2 и т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Г. К. и средна телесна повреда на П. П., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, пр. 1 и 3, вр. с ал. 3, б.”б” пр. 1, вр. с ал. 1, б.”б” пр.2 вр. с б.”в” и чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП и чл. 54 от НК го осъдил на четири години и шест месеца лишаване от свобода, които намалил съгласно чл. 58а, ал.1 от НК на три години и отложил изтърпяването им за срок пет години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. В тежест на К. Х. били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. Пловдив с решение № 116 от 19.10.2015 г. по внохд № 313/ 2015 г. изменил присъдата, като преквалифицирал престъплението по чл. 343, ал. 3, б.”б”, пр.1 във вр. с ал. 4 вр. с ал. 1, б.”в” вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 1 от НК и оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 343, ал.1, б.”б” от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 35 от 18.07.2016 г. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Касационната инстанция установила явна несправедливост на определената санкция на две основания - несъобразяване на нейната тежест с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства и неправилно приложение на института на условно осъждане . При повторното разглеждане на делото Апелативният съд в гр. Пловдив с решение № 264 от 07.11.2016 г. по внохд № 391/2016 г. намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от три на две години при общ затворнически режим, а лишаването от право да управлява моторно превозно средство – от пет на четири години. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни поради следните съображения: По жалбата на частната обвинителка Н. Й. Л. В жалбата липсва подробна аргументация в подкрепа на единственото оплакване за явна несправедливост на наложените наказания, произтичаща от размера им. Пред касационния съд повереникът се позовава на невъзвратимата загуба на частната обвинителка като майка на загиналата Т. К.. Настоящият съдебен състав изразява становище, че близките на пострадалите понасят неизмерими тежки последици от тяхната смърт,причинена от престъпление. Отговорност на законодателя е да регламентира в закона такива граници на наказателна отговорност за дееца, които да удовлетворят в максимална степен обществените очаквания за справедливост и да наложат зашитата на човешкия живот като висша ценност на демократичното общество. Съгласно чл. 56 от НК при индивидуализация наказателната отговорност на подсъдимия не се ценят като смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези , които са взети предвид при определяне на съответното престъпление. Уникалността на личността на загиналата Т. К. и нейната ценност както за семейството, така и за обществото като цяло, не могат да получат възмездие по пътя на наказателната репресия извън принципите за нейното налагане и нормативните ограничения. Не се твърди от повереника, а и касационната проверка в рамките на допустимия служебен контрол не установи, че те са нарушени от предходната инстанция, поради което жалбата на частната обвинителка не може да бъде удовлетворена. По жалбата на подсъдимия К. Л. Х. Тезата на защитата, че въззивният съд е нарушил императивните правила на чл. 14 и чл. 107, ал. 3 от НПК се опровергава от съдържанието на мотивите на обжалваното решение. Всички данни, относими към определяне както на смекчаващите, така и на отегчаващите обстоятелства, са точно и логично оценени. Смекчаващите обстоятелства факти са прилежно посочени, включително тези, на които се позовава касаторът – чисто съдебно минало, млада възраст, подкрепяща семейна среда, липса на административни наказания по ЗДвП, разкаяние и съжаление за извършеното, загриженост за състоянието пострадалите. Съдът е направил изводи за подсъдимия като водач на моторно превозно средство изцяло върху информацията относно установените нарушения на правилата за движение и специфичните белези на настъпилото пътно - транспортно произшествие. Касационната процедура не стигна до белези на превратно възприемане на доказателствените материали или тяхна селекция във вреда на касатора. Предходните инстанции точно са следвали възприетата от страните процедура на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Фактите от обстоятелствена част на обвинителния акт са получили вярна и задълбочена оценка при определяне на степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. Не е вярно оплакването за преекспониране на допуснатото от подсъдимия превишаване на максималната разрешена скорост за движение. То е отбелязано като отегчаващо обстоятелство в констелация със смекчаващите обстоятелства, които, както е видно от мотивите на съда, са оценени като преобладаващи. По тази причина размерът на санкциите лишаване от свобода и от право да управлява моторно превозно средство са близки до възможния легален минимум. Касаторът неправилно е разтълкувал обосновката на въззивната инстанция относно смекчаващите обстоятелства, търсейки противоречие с приложената норма на чл.58а във вр. с чл. 54 от НК вместо тази на чл. 55, ал. 1 от НК. На стр.9 от мотивите съдът ясно е заявил, че смекчаващите отговорността обстоятелства, оценени във връзка с високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, не предпоставят хипотеза на редукция на границите на наказателна отговорност по реда на чл. 55 от НК. Изводът не търпи упрек, тъй като тази норма е приложима само тогава, когато е констатирана обществена опасност, значително по-ниска от типичната за този вид престъпления. Това отклонение от стандарта, заложен в правната норма, прави законовите рамки на санкционната й част несъответни поради несъразмерна тежест и налага, в името на справедливостта, тяхното намаляване. Конкретният казус не дава подобна възможност. Въззивният съд правилно е констатирал, че извършеното престъпление поради генезиса си в грубо нарушаване на правилата за извършване на маневрата изпреварване е с по-висока, а не с по-ниска степен на обществена опасност. Неприемливи са усилията на защитата да прехвърли оценката на обществената опасност на дееца изцяло извън престъпното му поведение, тъй като тя е в корелация с тежестта на извършеното престъпление като обективен акт. Вж. И. Н. ,Наказателно право на НРБ , София -1972 г. , стр.487 Не се съзира и посочената в жалбата противоречивост на мотивите на атакувания съдебен акт. Повереникът е извадил от общия контекст разсъжденията на въззивния съд за обществената опасност на дееца като водач на моторно превозно средство в опит да ги окачестви като недопустими предположения. Непредубеденият прочит на обжалваното решение отхвърля това оплакване. Съдът е обсъдил превишената скорост от 98 км/ч, с която подсъдимият е предприел рисковата маневра изпреварване, като белег на неговите лоша дисциплина и безотговорност към останалите участници в движението и в тази светлина е направил оспорваното от касатора заключение. Неоснователна е и атаката срещу отказа на апелативния съдебен състав да приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. Настоящият състав споделя направената от предходната инстанция оценка на тежестта на деянието и неговата обществена опасност като надхвърлящи тези при обичайните транспортни произшествия. Подсъдимият управлявал товарен автомобил в светлата част на деня без каквито и да било усложнения на пътната обстановка. Той предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „О.В.” в нарушение на правилата за движение по чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП. К. Х. рязко навлязъл със скорост 98 км/ч в платното за насрещно движение, където правомерно, със 78 км/ч, се движел автомобилът на пострадалите. Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение е реализирано по начин и при обстоятелства, дълбоко засягащи сигурността на транспорта. Правилата за безаварийно маневриране са нарушени изключително тежко, което повишава степента на обществена опасност на деянието и се отразява в същата насока и върху степента на обществената опасност на дееца. Въпреки практиката на професионален водач на моторно превозно средство касаторът не е използвал предимствата на рутината, а грубо нарушил правилата за движение в ситуация, създаваща повишен риск за участниците в трафика. Несподелими са разсъжденията на защитата, че поведението на подсъдимия е било практически необходимо и житейски обяснимо с оглед извършваната маневра. Настоящият съдебен състав намира, че правилата, създадени за безопасност на движението, не могат да се игнорират по субективна целесъобразност. На практика това би означавало хаотично и непредсказуемо управление на моторните превозни средства – резултат, който отрича всякаква правна регулация и е обществено нетърпим. Данните по делото относно механизма на произшествието показват, че жалбоподателят не е изградил базова култура на водач на моторно превозно средство. Липсата на административни наказания по ЗДвП не опровергава този извод. Касаторът драстично е пренебрегвал задължителността на правилата за движение и правата на останалите участници в трафика. Това показва пренебрежение и липсата на респект към нормативните механизми за дисциплиниране на водачите на моторни превозни средства и опровергава позицията на защитата, че жалбоподателят, запазвайки статуквото на ежедневието си, ще промени своето поведение и ще го насочи към спазване на законовия ред. Заключението на въззивния съд, той следва ефективно да изтърпи срока на лишаване от свобода, е предпоставен от установената необходимост да бъде поставен в условия, които осезателно да го подтикнат към осмисляне на установените правила за функциониране на общността и в същото време да предпазят последната от безотговорните му действия. В заключение, касационният съд намира, че определената санкция е адекватна на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК на плоскостта на личната и генералната превенция и не подлежи на изменение по размер и начин на изтърпяване. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, н основание чл. 354 , ал.1 , т. 1 от НПК, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264 от 07.11.2016 г. по внохд № 391/2016 г. по описа на Апелативен съд- гр. Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.