О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 130
Гр.София, 09.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 11/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 396 ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. В. Р. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. от САК, против определение № 435/15.10.2015 г. по ч.т.д. № 649/2015 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която частната жалба против определение № 1883/28.09.2015 г. на Пловдивски окръжен съд, 11-ти състав по ч.т.д.№ 654/2015 г. е уважена, като обжалваното определение е частично отменено и е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на И. П. Н. против И. В. Р., чрез налагане на запор върху собствените на ответника авоари по банкови сметки в [фирма], [фирма] и [фирма] - последователно, до достигане цената на бъдещия иск в размер на 204 637 лв.
В частната жалба са изложени оплаквания, че определението в обжалваната част е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Моли се същото да бъде отменено и молбата за допускане на обезпечение да бъде оставена без уважение, евентуално се моли допускането на обезпечението да бъде обусловено от внасянето на парична гаранция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по следните обуславящи резултата по конкретното дело правни въпроси: 1. Може ли обезпечителната нужда да се изведе само от високия размер на вземането, което ищецът претендира?; 2. Презумира ли се обезпечителната нужда при осъдителни искове?; 3. Необходимо ли е определяне на гаранция по чл.391 ал.2 ГПК в установения от практиката размер от 10 % от размера на обезпечавания иск, когато не са налице особени обстоятелства, които да обосноват извод за възможен по-висок размер на евентуалните вреди или липса на такива вреди?; 4. Високият размер на запорираната сума обосновава ли възможност за причиняване на вреди на ответника и необходимост от обуславяне на обезпечението от гаранция?; 5. Налице ли е хипотезата на чл.391 ал.1 т.1 ГПК, когато липсват доказателства за всички елементи от фактическия състав, от който произтича спорното право и следва ли в този случай обезпечението да се обуслови от гаранция?; 6. Как следва да се процедира при нередовност на молбата за обезпечение?; 7. Следва ли съдът да формира изводи относно вероятната основателност на обезпечавания иск?
Ответникът по частната касационна жалба И. П. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С., изразява становище, че не са налице предпоставките на закона за допускане на определението до касационно обжалване, евентуално – че частната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.396 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
В молбата по чл.390 ГПК се излага, че страните са съдружници в ХИДРОЕНЕРДЖИ О. – собственик на МВЕЦ „Чаир дере”, чието строителство е било финансирано отчасти със средства на съдружниците. Между страните по бъдещия иск – И. Н. и И. Р. е сключено споразумение от 17.03.2010 г., по силата на което ответникът е следвало да финансира строителството и от името на ищеца, пропорционално на дяловото му участие в капитала, а в края на 2010 г. е следвало да бъде уточнен размерът на сумите, предоставени от ответника за сметка на ищеца, които той е следвало на възстанови до 31.12.2010 г. На 27.12.2010 г. ответникът в качеството си на управител на дружеството е представил отчет, според който е внесъл вместо съдружника Н. сумата 195 779 лв., а ищецът до 03.02.2011 г. е възстановил на Р. суми в общ размер на 204 637 лв. /разликата е допълнително поискана за направени вноски в дружеството/. На 06.08.2015 г. ищецът изискал справка от счетоводството на ХИДРОЕНЕРДЖИ О., от която е видно, че през цялата 2010 г. /вкл. въз основа на споразумението от 17.03.2010 г./ ответникът не е правил вноски по сметките или в касата на дружеството от името на ищеца. С оглед тези данни ищецът твърди, че не са налице суми, платени от ответника за сметка на ищеца, поради което извършените от него плащания в полза на ответника, основани на споразумението от 17.03.2010 г., се явяват направени без основание и подлежат на връщане. Заявява намерение за предявяване на бъдещ осъдителен иск за връщане на сумата 204 637 лв., получена неоснователно от ответника и моли да се допусне неговото обезпечаване.
За да отмени първоинстанционното определение и да допусне исканото обезпечение, чрез налагане на част от предложените от молителя обезпечителни мерки, въззивният съд е счел за неправилни изложените решаващи изводи на ОС – Пловдив за неоснователност на молбата. Преценил е, че бъдещият иск е допустим и с надлежно индивидуализиран предмет, доколкото молбата по чл.390 ГПК съдържа фактите и обстоятелствата, на които той се основава, а правната му квалификация е задължение на съда. Намерил е също, че искът е вероятно основателен, т.к. представените доказателства установяват предоставяне без основание от страна на ищеца по бъдещия иск в полза на ответника по него на сумата 204 637 лв., чието връщане се претендира. В тази връзка не са споделени изводите на първата инстанция, че между страните е налице облигационна връзка по споразумение от 17.03.2010 г. и че плащането по него не е без основание, по съображения, че това писмено доказателство е анализирано от ОС Пловдив в разрез с останалите. На последно място въззивният съд е съобразил, че за бъдещия ищец е налице обезпечителна нужда, с оглед значителния размер на исковата сума, при което е допуснал обезпечението при условията на чл.391 ал.1 т.1 ГПК, без да определи гаранция.
Настоящият съдебен състав, като съобрази указанията в т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, приложими с оглед изричната норма на чл.396 ал.2 изр. последно ГПК, приема следното:
Касационно обжалване на въззивното определение следва да се допусне по уточнения въпрос относно предпоставките за служебно определяне на гаранция в обезпечителното производство, обобщаващ част от поставените от жалбоподателя въпроси в изложението му по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, значими за изхода по конкретното дело, като в подкрепа на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК се представят влезли в законна сила: определение № 172 от 20.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 89/2015 г. на САС, определение № 4300 от 16.02.2015 г. по ч.гр.д.№ 1615/2015 г. на СГС, определение № 1204 от 26.07.2012 г. по т.д.№ 920/2012 г. на П., определение № 56/13.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 25/2010 г. на САС и др., в които допускането на обезпечението е обусловено от внасянето на парична гаранция, включително в хипотезата на чл.391 ал.2 ГПК. Въпреки релевантността на цитираните определения, не е необходима преценка, дали те обосновават поддържаната от жалбоподателя допълнителна предпоставка за допускане на касационен контрол. По формулирания процесуалноправен въпрос е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.396 ал.2 изр. последно ГПК вр. чл.274 ал.3 ГПК, надлежно публикувана и служебно известна на настоящия съдебен състав, а именно определение № 435/21.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 1319/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, несъответствието с която е основание за допускане на касационна проверка на определението в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По останалите правни въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. Първите два от тях не са разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС, че обезпечителната нужда се презумира, когато предмет на обезпечавания иск е парично вземане, включително и независимо от неговия размер, при липса на явни данни, които да я опровергават. Предпоследният въпрос е без значение за произнасянето на съда, т.к. липсва нередовност на молбата по чл.390 ГПК /твърдяната от жалбоподателя неяснота на основанието на бъдещия иск не е равнозначна на нередовна молба за обезпечаването му/. Последният въпрос – трябва ли да се мотивира преценката на съда за вероятна основателност на иска също не може да обуслови допускането на касационно обжалване, т.к. мотиви са необходими и в обжалваното определение такива са изложени, а несъгласието на касатора с формирания от съда извод представлява касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, което подлежи на проверка след допускане на касационното обжалване. Още повече, налице е и задължителна практика на ВКС, доколко съдът може да анализира и преценява представените доказателства в подкрепа на вероятната основателност на иска в обезпечителното производство – определение № 180/30.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 9/2010 г. на ІІІ ГО, от която въззивният съд не се е отклонил.
В определение № 435/21.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 1319/2008 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО е даден отговор на въпроса, в кои случаи съдът постановява внасянето на парична гаранция в обезпечителното производство. Според направеното тълкуване, законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз основа на представените от молителя писмени доказателства – чл.391 ал.1 т.1 ГПК. Ако последният не разполага с такива, предпоставка за допускане на обезпечението е представянето на гаранция, която е както индиция за сериозността на намерението на ищеца да защити претендираното като накърнено субективно материално право, така и обезпечение на интересите на ответника при вреди от евентуална неоснователност на иска – чл.391 ал.1 т.2 ГПК. Преценката на съда за вероятната основателност може да бъде формирана и въз основа на кумулативното наличие на предпоставките на чл.391 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, т.к. съгласно чл.391 ал.2 ГПК съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция, дори и искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства. В случаите, когато представените от молителя документи не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска, респективно когато представените доказателства не могат да обосноват в достатъчна степен извод за тази вероятна основателност, съдът задължително допуска обезпечението при условията на внасяне на парична /или имотна/ гаранция.
В указания по-горе смисъл се налага изводът, че всяко колебание относно предполагаемата, вероятна основателност на иска, чието обезпечаване се претендира, следва да бъде отстранено посредством механизма на определяне на гаранция, особено като се има предвид едностранния характер на производството до момента на допускане на исканото обезпечение и уведомяването на ответната страна за него.
С оглед така дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос, определението в обжалваната част се преценява като неправилно, по следните съображения:
Според изложеното в молбата, страните са сключили договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. ЗЗД във връзка с финансирането на строителен обект, собственост на съвместното им О., до неговото завършване. Ответникът е следвало да внесе парични средства за тази цел и за сметка на ищеца, а след надлежно отчитане ищецът да му ги възстанови, съобразно квотата си на участие в дружеството, което той е сторил. Неоснователността на извършеното в полза на ответника плащане се основава на твърдения, че последният не е изпълнил възложените му действия, въпреки дадения от него отчет в обратния смисъл, приет от ищеца. За това неизпълнение, предхождащо направеното плащане по споразумението, липсват убедителни писмени доказателства съгласно чл.391 ал.1 т.1 ГПК, т.к. счетоводната справка не е доказателство за вътрешните отношения между съдружниците. В тази хипотеза съдът не би могъл да е убеден в достатъчна степен във вероятната основателност на обезпечавания иск, поради което допускането на обезпечението може да стане единствено при условията на определена гаранция, вносима от молителя. Съдът, като съобрази изискванията на чл.391 ал.3 ГПК относно предвидимите преки и непосредствени вреди, които ответникът би могъл да понесе при евентуална неоснователност на иска, намира, че необходимата гаранция следва да възлиза на 19 500 лв., а ищецът следва да я внесе в определен срок, под угрозата от обезсилване на издадената обезпечителна заповед.
По тези съображения определението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което допускането на обезпечението да се обуслови от внасянето на парична гаранция.
Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 435/15.10.2015 г. по ч.т.д. № 649/2015 год. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, с което е отменено частично определение № 1883/28.09.2015 г. на Пловдивски окръжен съд, 11-ти състав по ч.т.д.№ 654/2015 г. и е допуснато обезпечение на бъдещ иск.
ОТМЕНЯ определение № 435/15.10.2015 г. по ч.т.д. № 649/2015 год. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта, с което след частична отмяна на определение № 1883/28.09.2015 г. на Пловдивски окръжен съд, 11-ти състав по ч.т.д.№ 654/2015 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на И. П. Н. против И. В. Р., чрез налагане на запор върху собствените на ответника авоари по всички банкови сметки в [фирма], [фирма] и [фирма] - последователно, до достигане цената на бъдещия иск в размер на 204 637 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещ иск в полза на И. П. Н. от [населено място] против И. В. Р. от [населено място] за връщане на сумата 204 637 лв., неоснователно получена от ответника въз основа на споразумение от 17.03.2010 г., чрез налагане на запор върху всички банкови сметки на ответника в [фирма], [фирма] и [фирма] - последователно, до достигане цената на бъдещия иск в размер на 204 637 лв., при условие, че ищецът И. П. Н. представи парична гаранция в размер на 19 500 лв. в едноседмичен срок от уведомяването за настоящото определение, в противен случай издадената обезпечителна заповед следва да бъде обезсилена.
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за извършване на дължимите процесуални действия във връзка с уведомяване на страната за внасяне на гаранцията, а при неизпълнение - за евентуално обезсилване на обезпечителната заповед.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|