Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 365   София, 29 септември 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година и в състав:                                                                 Председател: Иван М.Недев                                                                          Членове: Капка Костова                                                                                           Блага Иванова   при секретар Румяна Виденоваа ...……………    и с участието на прокурора Антони Лаков  ................ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 349/2009 год.             Осъденият Ставри Николов Ставрев иска да се възобнови внохд 113/2009г. на ОС-Плевен на основание чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1 НПК по съображения, че деянието му не е престъпление. В съдебното заседание защитата му поддържа, че е ограничено правото на защита защото квалификацията на деянието не е изписана пълно, че доказателствата са преценявани с предубеденост за недостоверни негови обяснения и достоверни свидетелски показания на съучастника му, по отношение на който делото е приключило със споразумение, без да се вземе пред вид, че той е несъмнено заинтересован от изхода на делото. Прави се и довод за липса на мотиви към първоинстанционната присъда и въззивното решение. Искането е да се отмени съдебния акт и делото върне за ново разглеждане. Прокурорът е на становище, че няма основания за уважаване на искането. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С влязлото в сила въззивно решение № 199/30.ІV.2009г. по внохд 113/2009г. на ОС-Плевен е потвърдена присъда № 47/20.І.2009г. по нохд 1814/2008г. на РС-Плевен, с която С. Н. С. е признат за виновен и осъден за две престъпления по чл.195,ал.1,т.4,т.5 и т.7 във вр. с чл.28,ал.1 и чл.55,ал.1,т.1 НК на по 3(три) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за това, че в гр. Т. на 29/30. Х.1999г. и на 7. ХІ.1999г. при повторност, предварителен сговор с Т. П. К. и при първия случай и чрез използване на специално техническо средство (гаечен ключ) и МПС откраднали от ЧПТК „Земя” – Тръстеник, а във втория случай от П. Кр. П. , 2 бр. Трупици с плужни тела за трактор ЮМЗ и ТК80, на стойност 380лв., а във втория случай 1 бр. плуг на стойност 230лв; на основание чл.23НК му е наложено да изтърпи 3(три) месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и на основание чл.68 НК е постановено да изтърпи при общ първоначален режим наказанието 2(две) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода по условната присъда по нохд 945/1966г. на РС-Плевен. Както е посочено по-горе, присъдата и въззивното решение не са проверявани по касационен ред и са в сила – чл.412,ал.2,т.1 НПК. Искането е постъпило в съда на 1.VІ.2009г., т.е. в срока по чл.421,ал.3 НПК. То обаче е неоснователно. При разглеждане на делото и постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения, които да се квалифицират като касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Неоснователни са доводите на защитата на осъдения С. , че показанията на съучастника му К. са на заинтересован свидетел. Много преди изготвяне на споразумението за решаване на делото спрямо този подсъдим в обясненията си той е посочил, че С. участва в деянията с ясното съзнание, че двамата извършват кражба с цел набавяне на средства. Неоснователни са и доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с неизписване при правната квалификация на деянията на осъдения връзката с чл.194,ал.1 НК, след като съдът е посочил, че подсъдимият и съучастника му при конкретните условия – опасен рецидив и повтронсот, при предварително сговаряне и при единия случай – чрез използване на техническо средство и МПС откраднали индивидуализираните чужди движими вещи. А този глагол се обяснява именно със съдържанието на чл.194,ал.1 НК, поради което и няма ограничаване на правото на защита за осъдения С. При възприетите за установени факти законът е приложен правилно – подсъдимият е осъществил и от обективна, и от субективна страна признаците на престъплението по чл. чл.195,ал.1,т.4,т.5 и т.7 във вр. с чл.28,ал.1 НК. Без значение във връзка с квалификацията и отговорността на С. е обстоятелството, че обвинението е освободило от отговорност други лица, за които е прието, че не действат виновно. Не е налице и третото касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание. По размер е в предвидения по закон миниум на това наказание и няма основание за налагане на друго. Без значение в случая е приложението на чл.68,ал-1 НК. По тези съображения и аргумент за обратното на чл.425,ал.1 НПК ВКС, І-во н.о.     Р Е Ш И:       Оставя без уважение искането на осъдения С. Н. С. да се възобнови внохд 113/2009г. на ОС-Плевен. Решението не подлежи на обжалване.       Председател:   Членове: