Р Е Ш Е Н И Е № 11 София, 30.03. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Тодорка Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 471/2011г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Т. и Ю. П. Д., чрез пълномощника им адв.К. Д., срещу въззивно решение от 21.09.2010г. по гр. дело № 533/2010г. на Пернишкия окръжен съд. С определение от 24.10.2011г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси на делото, в т.ч. за установяване фактическата и правната страна на спора с оглед приложимостта на §2,ал.1 ГПК/ред.ДВ,бр.50 от 2008г./ за реда на разглеждане на висящите дела до влизане на този кодекс в сила и наличието на възможност за въззивният съд да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по касация оспорват касационната жалба в писмено становище. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №29/12.06.2009г. по гр.д.№1548/2005г. на Пернишкия районен съд, с което е уважен предявения от Ц. Г. К., В. Г. Р., С. Г. Г., Г. Н. Т., Т. Н. Т., Г. Т. Г. и В. Т. Г. срещу Г. С. Т. и Ю. П. Т. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че атакуваното решение на районния съд, е законосъобразно. Посочил е, че споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанцинния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на обжалваното пред него решение. Посочил е, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба относно допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема следното : В разглеждания случай с оглед разпоредбата на §2,ал.1 ГПК/ред.ДВ,бр.50 от 2008г./ за реда на разглеждане на висящите дела до влизане на този кодекс в сила, въззивният съд е следвало да разгледа въззивната жалба по реда на ГПК/1952г./. Ето защо за него не е налице процесуалната възможност да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. По посочения процесуален въпрос е налице разрешение, дадено в противоречие със задължителната практика на ВКС относно функциите на въззивната инстанция, в противоречие с която въззивният съд е действал като контролно-отменителна инстанция, а не като инстанция по същество. Съгласно разясненията, дадени в т.19 на ТР № 1/04.01.2001г., ОСГК дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция.Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. При въззивното обжалване решаващият съд при самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал в процеса прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивната инстанция трябва да изготви самостоятелни мотиви по предмета на спора, тя не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първата инстанция като запише, че са законосъобразни и обосновани. Даденото в обжалваното решение разрешение на тези процесуални въпроси относно правомощията на въззивната инстанция е в противоречие на цитираното ТР на ОСГК. По основателността на касационната жалба.С оглед приетото по-горе относно правомощията на въззивния съд като инстанция по същество при разглеждане на въззивната жалба по реда на ГПК /1952г./, съгласно указанията, дадени с ТР№1/2001г., ОСГК, следва да се приеме, че касационната жалба е основателна. Като не е упражнил правомощията си на инстанция по същество и не е изпълнил задължението да извърши самостоятелна преценка на събрания в първата инстанция и пред него доказателствен материал, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на правилността на решението. Касационната инстанция не може да провери изводите на въззивния съд по спорните за делото въпроси за установяване принадлежността на правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС, поради това че липсват мотиви в тази насока. Липсва обсъждане и преценка на относимите към правния спор доказателства, а оттук фактически и правни изводи. Въззивният съд не е могъл да основе решението си на мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага касирането му и връщането му за ново разглеждане на спора по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и постановяване на решение, към което следва да се изложат мотиви,въз основа на самостоятелни фактически констатации след обсъждане на всички относими доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 21.09.2010г. по гр. дело № 533/2010г. на Пернишкия окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: