Р Е Ш Е Н И Е № 83 гр. София, 19 април 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 295/2016г. Касационното производство е образувано по жалба на гражданския ищец М. С., подадена чрез неговия повереник срещу определение №77/10.02.2016г. на Окръжен съд /ОС/ - Стара Загора, по внохд №1315/2015г., в гражданскоправната му част. С визирания съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда на Старозагорски районен съд /РС/ от 02.11.2015г., по нохд №1572/2015г., с която М. К. И. е признат за виновен в извършено на 03.09.2014 година, в [населено място], престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК и ангажирана неговата отговорност, с произтичащите от това санкционни последици - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено по чл.66 от НК при условията на чл.66, ал.1 от НК за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и присъдено в полза на пострадалия М. Г. С. обезщетение в размер на 4 500 лева за претърпените от посегателството против личността неимуществени вреди, по предявения граждански иск, като наказателното производство срещу подсъдимото лице е прекратено при условията на чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.4 от НПК. Депозираната жалба обективира недоволство от постановеното определение, с изложени съображения за съществуващо противоречие с Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСНК на ВКС, което задължава решаващия орган при настъпил юридически факт, погасяващ наказателната отговорност на подсъдимия да се произнесе по приетата за съвместно разглеждане в процеса гражданска претенция. В съдебно заседание на 14.04.2016 година, гражданският ищец и упълномощеният от него адвокат, редовно уведомени не участват, като в представени писмени бележки се изразява воля в посока поддържане на касационната жалба, съпроводена с молба за отмяна на атакувания акт, в гражданскоправната му част и за връщане на делото за ново разглеждане на ОС-Стара Загора за произнасяне по предявения иск. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неправилност на съдебното определение и мотивира наличие на пороци в него, предпоставящи приложение на чл.354, ал.1, т.4 от НПК. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд при обявяване на определение №77/ 10.02.2016г., по внохд №1315/2015г. е дерогирал процесуалните норми на чл.84 - чл.88 от НПК и съдържимите се в Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСНК на ВКС принципни положения по тяхното правоприлагане. С атакувания акт, въз основа на представен по делото акт за смърт №2 от 06.01.2016г. на М. К. И., в съдебно заседание на 10.02.2016г., е прекратено воденото срещу подсъдимото лице наказателно производство и отменена изцяло постановената от първоинстанционния съд осъдителна присъда №191 от 02.11.2015г. Според действащото законодателство и съдебната практика по прилагането му, във въззивното производство съдът има правомощието да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство, в случаите по чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.т.2 - 4 от НПК, но е длъжен да се произнесе по приетата за разглеждане гражданска претенция. Правната природа на гражданския иск в наказателния процес го определя като институт на наказателнопроцесуалното право, като нормите на ГПК намират субсидиарно приложение в случаите, когато липсват специални предписания по НПК /чл.88, ал.1 от НПК/. Той е инструмент за установяване на основанието и съдържанието на гражданската отговорност, и за реализиране на претенцията за обезвреда в рамките на възникналото материално правоотношение между пострадалия от престъплението и дееца. Създаден е в изпълнение на задължанието на държавата към гражданите да им осигури най-пряк път на защита при увредени имуществени и неимуществени интереси, които не са следствие от възникнали в гражданския оборот при сделки, неоснователно обогатяване и деликт облигационни отношения, а са причинени в резултат на престъпление. При приет за разглеждане по правилата на чл.84 - чл.88 от НПК граждански иск в наказателния процес, редът и условията, съгласно които се осъществява охраната на субективното право на гражданите и юридическите лица за обезщетяване на вредите от престъпното деяние, не следва да бъдат поставяни обаче в зависимост от ограниченията на предвидената процедура, във връзка с прилагането на закона относно преследваната наказателна отговорност. Защитата на материалното право по тези две правоотношения има самостоятелен характер, макар и реализирането й да е в рамките на едно производство. Конституиран в качеството на граждански ищец на основание приетия за съвместно разглеждане граждански иск, пострадалият става субект и в съдебната фаза на наказателния процес, носител на права и задължения, съгласно чл.87 от НПК, необходими му да докаже основанието и размера на иска си. Той придобива самостоятелна процесуална възможност да брани законните си интереси, включително е носител на правото на разглеждане на делото в разумен срок, гарантирано му от чл.6, §.1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. /КЗПЧОС/. Според чл.16, т.т.1 и 2 от Директива 2012/29/ЕU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета на Европейския съюз /ЕС/ от 15.03.2001г. относно правното положение на пострадалите от престъпления в наказателния процес, която е в сила от 14.11.2012г., националните законодателства трябва да осигурят най-благоприятния режим за обезвреда на пострадалия. Освен значението си на акт, задължаващ законодателния орган да въведе предвидените в него принципни положения и правила в наказателното нормотворчество, чрез тяхното транспониране, Директивата има значение при тълкуването, и прилагането на действащите наказателни норми от правораздавателните органи относно положението на пострадалото лице в наказателния процес. Тези изисквания са удовлетворени с института на гражданския иск в наказателния процес, защото пострадалият има право на достъп до съда, разглеждащ наказателното обвинение. Режимът по НПК има приоритетно приложение спрямо интересите на пострадалия, защото: в наказателния процес той не заплаща първоначална държавна такса върху цената на исковата претенция, каквато се дължи за завеждането на граждански иск по реда на ГПК; ползва се от доказателствените усилия на органа, върху който по закон е възложена доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата на обвинението, а следователно и на основанието на гражданския иск и неговия размер; за доказване на иска в наказателния процес липсват ограниченията при допускането на доказателствените средства, предвидени в ГПК; спестяват се време и средства. При неразумно продължаващ по време наказателен процес в предходната процесуална фаза съществува опасност този срок да изтече преди възможността за предявяване на иска по общия ред пред граждански съд. Спазва се и принципът за разглеждане на делото в разумен срок, защото носителят на претенцията няма да води второ дело и пред гражданския съд за същото вземане. Искът му ще бъде разгледан само в рамките на едно производство, поради което съгласно чл.16, т.1 от Директива 2012/29/ЕU на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 год. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета на ЕС от 15.03.2001г., пострадалият се ползва от решение за обезщетение от извършителя на престъплението, постановено в разумен срок. Позитивите от упражняването на този институт са и за дейността на съда. Те водят до ефективно правосъдие - спестяват се човешки и материални ресурси за два процеса, третиращи едно увреждащо деяние В този смисъл е и практиката на ЕСПЧ по чл.6, §1 от КЗПЧОС. Съдът в Страсбург е категоричен, че е налице нарушение на правото на ефективен достъп до съд, когато прекратяването на наказателното производство и произтичащото от това неразглеждане на искове на граждански страни са се дължали на неоправдана забава на надлежните държавни органи. Всяко лице, при определяне на неговите граждански права и задължения, има правото на справедливо и публично разглеждане в рамките на основателен период от време от независим и безпристрастен съд, установен от закона. Европейският съд по правата на човека приема, че когато вътрешният ред осигурява на пострадалите средство за компенсация, като например предявяване на граждански иск в рамките на наказателното производство, държавата има задължението да създаде необходимата сигурност да се ползват с фундаменталните гаранции на чл.6 от Конвенцията.1 Очертаните постановки са съобразени и в практиката на ВКС.2 Изложените съображения за самостоятелността на гражданския иск в наказателния процес мотивират заключение, че при инстанционната проверка на правилността на присъдата, основанията за погасяване на наказателната отговорност няма да доведат автоматично и до прекратяване на производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Наложителността от произнасяне на въззивната инстанция по приетата претенция за обезвреда е обусловена и от наличието на съдебен акт, постановен при реализирана от компетентния орган процесуална и доказателствена дейност - предмет на съдебен контрол, при упражнено право на жалба или протест от страните в процеса. ___________________________________________________________ 1.делото Анагностопулос срещу Гърция, номер 54589/00, пар.31 и 32, 3-ти април 2003г.; делото А. срещу България, номер 72001/01, пар.36-47, 31-ви октомври 2008г.; делото Гусис срещу Гърция, номер 8863/03, пар.34 и 35, 29-ти март 2007г.; делото Д. срещу България, номер 23057/03/ пар.31, 41 и 48, 22-ри януари 2009г. ; 2.ТР №1/2013г. на ОСНК на ВКС; Р № 94/27.02.2001г. на І-во н.о.; Р № 583/06.12.2001г. на ІІ-ро н.о.; Р № 631/08.01.2003г. на І-во н.о.; Р № 635/03.06.2003г. на ІІІ-то н.о.; Р№ 384/01.07.2003г. на І-во н.о.; Р № 694/15.12.2003г. на ІІ-ро н.о.; Р № 23/29.01.2008г. на ІІІ-то н.о. ; Р №29 / 23.02.2016г. на ІІІ-то н.о. на ВКС на РБ; С първоинстанционната присъда вече е налице произнасяне по въпроса за това извършено ли е деянието от дееца и виновно ли е то, като е ангажирана или не наказателната му и гражданска отговорност. С оглед даденото тълкуване в Постановление № 9/1961г. на Пленума на ВС, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то дори съдът да не може да се произнесе по въпроса дали деянието е престъпление, остава задължението му да вземе отношение по въпроса дали не е деликт, от който произтича гражданска отговорност. Това е улеснено предвид наличното вече произнасяне от първоинстанционния, който е извършил изискуемите се действия по събиране и проверка на доказателствата, релевантни за наказателната и гражданската отговорност на дееца. Съществува процесуална възможност да се изяснят всички обстоятелства, които определят основанието и размера на гражданската отговорност, поради което въззивният съд е длъжен да се произнесе и по гражданския иск, още повече, че представляващ втора първа инстанция по същество има и правомощията да събира доказателства и да установява нови фактически положения, включително само по отношение на гражданската отговорност. Възприемането на обратното за предпоставено от прекратяването на наказателното производство по чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.т.2-4 от НПК, прекратяване и на производството по гражданския иск, означава да се препятства използването на приобщените по делото доказателства от първата инстанция и да се обезсмисли процесуалната му дейност, която повторно трябва да бъде осъществена от друг /граждански/ съд. Това води до необходимост от нови доказателствени усилия от гражданския ищец, които той вече е положил пред наказателния съд, а понякога и до невъзможност от представяне на нужните доказателства. Обсъжданата теза е несъответна на преследваните в наказателното правораздаване процесуална икономия и икономия на разноските на гражданите, и на съда. Институтът на гражданския иск в наказателното производство позволява на лицето, което е пострадало от престъплението да се възползва от предоставените му права да получи удовлетворение на своята гражданска претенция, без да е необходимо да води друг (втори) граждански процес. По този начин жертвата от престъпление спестява време, разноски, а съдебната институция – спестява човешки и материални ресурси за два процеса, третиращи едно и също увреждащо деяние, когато наказателният процес е достигнал в развитието си до въззивен съдебен стадий. Трябва да се постави акцент и на обстоятелството, че отмяната на присъдата в гражданската част с прекратяване на производството би довело и до ограничаване на предоставеното на гражданския ищец от наказателно-процесуалния закон право на въззивна жалба. Невъзможността контролната инстанция да се произнесе по правилността на обжалвания акт в гражданската му част за последиците от деликта, лишава гражданския ищец от правото му да получи защита пред по-горен съд, накърнява принципа на равенство на страните в процеса и противоречи на чл.122 от Конституцията. Произнасянето по гражданския иск от въззивната инстанция изключва и опасността от изтичане на давностния срок по чл.114, вр.чл.110 ЗЗД, погасяващ правото на иск за вземането и гарантира на пострадалия, конституиран в качеството на граждански ищец, достъп до съд и разглеждане на претенцията за обезвреда в разумен срок. Според чл.6,§1 от КЗПЧОС изискването за „разумна” продължителност на процеса касае наказателното и гражданското производство. Ако разглеждан в рамките на наказателна процедура граждански иск бъде прекратен във въззивната инстанция, и впоследствие предявен пред граждански съд, то висока е степента на вероятност искът да не получи произнасяне в „разумен срок”. Вина за това при всички случаи ще бъде търсена и открита в действията на националните правосъдни органи, които не са гарантирали това право на гражданския ищец. Затова продължаването на производството по гражданския иск пред въззивната инстанция, при прекратяване на производството в наказателната му част ще обезпечи разглеждането на иска в разумен срок и ще преодолее необоснованата продължителност на процеса. Не може да се очаква във визираните случаи, при приет за съвместно разглеждане граждански иск, от жертвата на престъпното посегателство да се изисква да предяви нова претенция пред гражданските юрисдикции, с която да поиска обезщетяване за причинените й вреди. Ангажирането на подобна процедура ще обуслови необходимост от ново събиране на доказателства, тежестта за което ще лежи изцяло на пострадалия и ще създаде изключителни затруднения при установяване на отговорността на дееца, в последващ период, значително отдалечен от деликта. Това според ЕСПЧ обосновава нарушение на предоставеното на лицата, засегнати от престъпления, ефективно право на достъп до съд. Логическа последица от изложеното е заключението, че когато при упражняване на правото на жалба или протест пред въззивния съд, настъпи основанието по чл.24, ал.1, т.4 от НПК, вр.чл.79, ал.1, т.1 от НК, производството продължава по правилата на НПК, и в обсега на инстанционната проверка той има право и задължение да се произнесе и досежно гражданския иск в процеса, при условията на чл.337, ал.3 от НПК, като отмени контролирания съдебен акт в наказателноправната част и прекрати производството по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, а в гражданската част потвърди, измени или отмени присъдата, след прилагане на предписаната от разпоредбите на чл.227 и чл.229-чл.230 от ГПК процедура, или при съблюдаване нормата на чл.230, ал.2 от ГПК да прекрати производството по предявения граждански иск, с което Старозагорски ОС не се е съобразил. За пълнота на изложението настоящият състав счита за необходимо да обърне внимание и на обстоятелството, че въззивната инстанция при упражняване на правомощията си по чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.4 от НПК не се е произнесла с изискуемия се от процесуалния закон акт. При различните етапи на наказателното производство редът и формата на съдебния акт, с който то финализира при настъпили основания за неговото прекратяване, следва да съответстват на задачите, характера и съдържанието на процесуалните въпроси, които съдът решава. В общите правила, Глава ІV, Раздел І, чл.32 от НПК са посочени видовете съдебни актове, като изрично е визирано, че при произнасяне на съда по въпросите за виновността и отговорността, се постановява присъда; по основателността на жалба, протест или искане за възобновяване на наказателното дело - решение; а в останалите случаи, свързани с движението на делото, но не и с неговия предмет- актът на решаващия орган е определение. Ето защо когато предпоставките на чл.24, ал.1, т.4 от НПК възникнат в хода на висящо първоинстанционно производство, но преди постановяване на присъдата, съдът при спазване на процедурата по чл.289 от НПК, прекратява производството с определение. При последващо разкриване обаче на условията, предпоставящи приложение на цитираната разпоредба /в хода на образувано въззивно производство/, каквато е конкретиката по делото, компетентният орган се произнася по основателността на жалба или протест, и е длъжен да постанови решение в обсега на правомощията си по чл.334, т.4 от НПК. Несъмнено е, че с постановеното определение Старозагорски ОС е действал в грубо нарушение на основни процесуални правила относно реда и формата на прекратяване на производството пред въззивната инстанция, гарантиращи законосъобразното провеждане на наказателния процес. Разумът и логиката на процесуалната уредба на въззивното производство обосновава абсолютна недопустимост първоинстанционната присъда да бъде отменяна с определение. Констатираният особено съществен порок не може да бъде преодолян и саниран в рамките на това касационно производство, с оглед правния статут на лицето, което го е инициирало /граждански ищец/, и предвид съдържимите се в касационната жалба доводи, възражения и искания, очертаващи недоволство от атакувания съдебен акт в гражданската му част, и предпоставящи пределите на инстанционната проверка. Предложената аргументация мотивира отмяна на определение №77 от 10.02.2016г. на ОС-Стара Загора, по внохд №1315/2015г., в гражданската му част, в пределите на възложените от чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.2 от НПК правомощия, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно определение №77/10.02.2016г. на Старозагорски ОС, постановено по внохд №1315/2015г., в частта, с която е отменена първоинстанционна присъда №191 от 02.11.2015г. на Старозагорски РС в гражданско-осъдителната й част и прекратено производството по предявения от М. Г. С. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск. Връща делото за ново разглеждане, в гражданскоправната му част, от друг състав на Старозагорски ОС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.