Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр.София, 08 май 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети март, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело№ 104/2015 г., и за да се проезнесе, взе предвид следното: Делото е образувано по искане на осъдения П. Г. Г. за възобновяване на производството по внохд № 338/2014 год. на Окръжен съд гр.Добрич, по което с решение № 112/ от 17.12.2014 год. е потвърдена присъда № 13/01.10.2014 год., постановена по нохд № 338/2014 год. на Районен съд гр.Добрич. Присъдата е влязла в сила с обявяване на въззивното решение на 17.12.2014 год. В депозираното искане, именувано „жалба” от осъденото лице, се сочат основания по чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.т. 1-3 от НПК. В тяхна подкрепа се твърди за: допуснати съществени процесуални нарушения, поради ограничаване правото му на защита, тъй като съдът отказал да допусне до разпит свидетеля И. М.; не е дадена възможност на подсъдимия да представи важна за делото фактура; служебният защитник адв. Ч. участвала формално в процеса и не е извършила реална защитна функция; спрямо осъдения Г. е имало образувано друго досъдебно производство за деяния в рамките на едно продължавано престъпление. За нарушение на материалния закон сочи, че деянието е несъставомерно по повдигнатото обвинение, тъй като осъществява фактически състав на гражданскоправни отношения; при оценката на фактите са пренебрегнати данни, че осъденият действително е приемал поръчки за монтиране на дограма, което доказва липсата на умисъл за измама; отказвал е да приеме още поръчки, поради натовареност и заетост, но не поради липсата на намерение да въвежда в заблуждение с цел получаване на имотна облага. Твърди се и явна несправедливост на наказанието, поради прекомерната му завишеност. Иска се отмяна на съдебните актове по реда на възобновяване и оправдаване по обвинението или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият П. Г. се явява лично и със служебен защитник адв. Й. Й. от САК. Подсъдимият поддържа искането. Счита, че делото не е изяснено и че са налице основания за намаляване размера на наказанието. Защитникът развива доводи в подкрепа основателността на искането, заявява, че отношенията са гражданскоправни, деянието е несъставомерно, не е разкрита обективната истина, неправилно съдът не е дал възможност на осъдения да се възползва от възможността за съкратено съдебно следствие като е отказал да се приложи съкратената процедура. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт, и предлага искането за възобновяване да не бъде уважено. Извършеното престъпление и вината на осъдения са категорично и безспорно установени и доказани от многобройните писмени и гласни доказателства. Съдът е дал отговор на всички възражения на осъдения, наказанието е определено предвид наличните обстоятелства и е справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРИ РЕАЛИЗИРАНИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНТРОЛ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: С присъда № 13 от 01.10.2014г., по нохд № 388/2014г. Районен съд – гр.Добрич подс. П. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] е признат за виновен в това, че през периода 18.08.2012г. – 31.08.2012г. в [населено място] и в [населено място] /КК „Златни пясъци”/, при условията на продължавано престъпление: - на 18.08.2012г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В. Д. К. от [населено място] заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на 200лв; - на 18.08.2012г. в [населено място] /КК „Златни пясъци”/ с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у В. М. Я. от [населено място] заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 528 лв; - на 24.08.2012г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у И. Д. И. от [населено място] заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 532 лв; - на 31.08.2012 г. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у С. Й. К. от [населено място] заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на 100 лв, като общата имотна вреда е в размер на 1360лв, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда подс. Г. е осъден да заплати: на гражданската ищца В. К. от [населено място], с ЕГН [ЕГН], сума в размер на 200 лв, представляваща обезщетение за нанесените й с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 18.08.2012г., до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 50 лв, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск; на гражданския ищец И. И. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сума в размер на 520 лв, представляваща обезщетение за нанесените му с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 24.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 50лв, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск; на гражданската ищца С. К. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сума в размер на 100 лв, представляваща обезщетение за нанесените й с деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 31.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата както и сумата от 50 лв, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. В тежест на подсъдимия са били възложени и сторените по делото разноски. С решение № 112/17.12.14 г., по внохд № 338/14 г. на Добричкия окръжен съд/ образувано по въззивна жалба от подсъдимия/ е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Искането е допустимо с оглед изпълването на процесуалните предпоставки за разглеждането му. Разгледано по същество е неоснователно. Относно възражението за нарушение на материалния закон и за постановяване на присъда по повод гражданскоправни отношения, съдилищата са дали изчерпателен, мотивиран и подробен отговор. Възприетата от съдилищата фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата, които са обсъдени задълбочено съобразно нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК, съответно съгласно чл. 339, ал.2 от НПК. Изложени са съображения кои доказателства и доказателствени средства се приемат за достоверни и защо, при съответно обсъждане на установените противоречия. В мотивите на атакуваните съдебни актове са развити съображения защо се кредитират едни, а не се възприемат други доказателства. Като способ за извършване на престъплението подсъдимият е използвал договорни отношения, които са привидни, без съдържание. Послужили са единствено за задействане на механизма по въвеждане в заблуждение от подсъдимия на свидетелите В. Д. К., В. М. Я., И. Д. И. и С. Й. К. със създаването у тях на невярна представа относно поетото от Г. към тях задължение за монтиране на дограма в домовете им. Фактическите данни от събраните доказателства категорично установяват изначалната обективна липса не само на възможност за изпълнение на поетото задължение, но и липсата на намерение за такова изпълнение. Съображенията на въззивния съд относно правната квалификация на деянието се споделят изцяло като правилни, тъй като правната оценка на елементите на инкриминираното деяние е основана на установеното по делото, че подс. Г. не се е занимавал с поставяне на дограма, а само е имитирал такава дейност чрез публикуване на реклама в електронен сайт, с цел привличането на вниманието на лицата. Предлагал възможно най-ниски цени за обявената от него услуга, с ясната представа, че няма да я извърши, а единствено, за да си набави имотна облага и с това да причини имотна вреда на лицата, от които е придобил облагата. Приетите за установени фактически данни по делото сочат, освен че подсъдимият не е извършвал въобще дейност по доставки и монтаж на ПВЦ дограма, но в издаваните от него платежни документи – квитанции към приходни касови ордери за предварително получени от него суми от свидетелите като цена за услугата, вместо данните на неговата фирма [фирма], на която е собственик и управител, е вписвал саморъчно данните на различни други фирми, които нямат нищо общо с подсъдимия и с регистрираната от него фирма. След получаването на съответните парични средства от процесните свидетели той се е укривал от тях и дефинитивно е прекъсвал връзката си с тези лица. Следователно, изводите за съставомерност на инкриминираното деяние под признаците на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК са правилни. Те са извършени в резултат на правилна правна оценка на установените фактически данни от предмета на доказване Не са допуснати процесуални нарушения. На подсъдимия и на неговия защитник са предоставени в пълен обем процесуални възможности за упражняване правата им. По отношение искането да бъде разпитан като свидетел лицето И. М., като и да бъде приобщена към делото посочената от подсъдимия фактура, отговор са дали както първоинстанционният, така и въззивният съд: обстоятелствата, които биха се установили чрез разпита на свидетеля са установени с други допустими и относими към предмета на делото доказателствени средства; съдилищата са обяснили защо фактурата не би променила направените изводи. Неоснователно е възражението на подсъдимия за липса на надлежно осъществена адвокатска защита. През целия процес служебният защитник адв. Ч. е участвала редовно в провежданите действия по разследването, а от отбелязванията в протоколите е видно, че съвестно и активно е изпълнявала задълженията си по осъществяване на защитната функция. Процедурата по Глава двадесет и седма от НПК е била неприложима в случая, тъй като подсъдимият е оспорвал фактите съгласно обвинителния акт. Не е било възможно постигане и на споразумение с прокуратурата, тъй като материалните щети не са били възстановени или обезпечени. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдебното минало, отношението му към извършеното и с всички други правнорелевантни за индивидуализирането на отговорността факти. При съществуващите данни е съобразено и въздействието на наказанието с оглед постигането на целите по чл. 36 от НК спрямо конкретния деец. Едно последващо намаляване размера на така определеното наказание на осъдения, в каквато насока е искането му, би било явно несправедливо, тъй като не би изпълнило заложените в наложеното наказание предупредителни, възпитателни и превантивни цели. Мотивиран от изложеното, в пределите на проверка и съгласно правомощията си, настоящият състав на ВКС, ІІІ н.о. не намира наличието на основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 от НПК, налагащи отмяна или изменяване на атакуваните съдебни актове, влезли в сила и придобили юридически стабилитет. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на осъдения П. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], за възобновяване на внохд № 338/2014 г. на Окръжен съд гр.Добрич и нохд № 388/2014 г. на Районен съд гр.Добрич и за отмяна или изменение на постановените по тях решение №112/17.12.2014 год. и присъда № 13/01.10.2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: