Р Е Ш Е Н И Е № 355 София 12.12.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2730/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. С., действащ като [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Р. К., срещу решение №74 от 20.01.2014 г. по гр. дело №934/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 410 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Софийския окръжен съд за осъждането на А. З. Г. солидарно заедно с другите ответници, да му заплати законната лихва върху сумата от 39 258. 36 лв., считано от 10.01.2012 г. до окончателното и изплащане и е прекратено производството в тази част. Въззивният съд е приел, че с влязла в сила на 14.07.2004 г. присъда от 02.12.2003 г. по ВНОХД № 438/2003 год. на Софийския окръжен съд ответникът А. З. Г. и останалите ответници по исковете са признати за виновни в това, че на 30/31. 08. 1999 г. в [населено място] след предварително сговаряне са отнели от владението на ищеца движими вещи на обща стойност 45 204. 30 лв. без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Със същата присъда те са осъдени на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД солидарно да заплатят на Н. А. С., действащ като [фирма], обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, предмет на обвинението, в размер на 39 258.36 лв. С влязло в сила на 05. 09. 2008 г. /решението е потвърдено с решение № 102 от 21. 05. 2008 г. по гр. д. № 1315/2007 г. по описа на САС/ решение № 15 от 02. 03. 2007 г. по гр. д. № 915/2006 г. на Софийски окръжен съд ответниците са осъдени да заплатят на Н. А. С., действащ като [фирма] сумата 4 478. 07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 39 258. 36 лв. – обезщетение за имуществени вреди от престъпление за времето от 28.08.2003 г. до 14.07.2004 г., като съдът е отхвърлил исковете до пълните предявени размери от 26 574. 69 лв. и за периода от 31.08.1999 г. до 28.08.2003 г. Според въззивния съд първоинстанционното решение е недопустимо в частта, с която А. З. Г. солидарно с останалите ответници е осъден да заплати на ищеца законната лихва върху сумата 39 258. 36 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление, считано от датата на исковата молба - 10.01.2012 г. до окончателното и изплащане. Недопустим е иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение – мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД след депозирането на исковата молба. Предмет на делото са искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение – за заплащане на обезщетение по чл. 45 ЗЗД в размер на 39 258. 36 лв. за времето от 14.07.2004 г. до 09.01.2012 г. Касае се до лихва, която се начислява върху главното задължение при забава на длъжника и по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за вредите от забавата при изпълнение на парично задължение. Това обезщетение има размер, съизмерим със законната лихва. Този размер е нормативно определен. Обезщетението се дължи във всички случаи, без да е необходимо кредиторът да доказва претърпените вреди от неизпълнението /чл. 86 ЗЗД/. Обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД обаче се отличава от „законната лихва”. Последната е лихва, която се начислява върху главния дълг, без да е уговорена между страните или определена в правна норма, но се дължи за периода от предявяване на иска за главницата до окончателното и изплащане. Касае се до последица от уважаване на претенцията, заявена с исковата молба. В настоящия случай не сме изправени пред такава претенция за „законна лихва”, тъй като предмет на настоящия процес не е главното задължение. Не съществува и възможност да се претендира обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забава след датата на предявяване на иска, тъй като се касае до бъдещи вреди или до ненастъпили юридически факти, основание за предявяване на нов иск. Ищецът не е заявил при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК и искане за прибавяне на изтекли лихви. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо в посочената по-горе част. Обстоятелството, че главницата е присъдена в друго производство не прави искът недопустим, след като има парично задължение и забава в плащането. Няма законово изискване главницата и законната лихва да бъдат присъдени в едно и също производство. Ответникът по касационната жалба А. З. Г., [населено място], не е заявил становище. С определение №810 от 13.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение №74 от 20.01.2014 г. по гр. дело №934/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 410 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Софийски окръжен съд за осъждането на А. З. Г. солидарно заедно с другите ответници, да му заплати законната лихва върху сумата от 39 258. 36 лв., считано от 10.01.2012 г. до окончателното и изплащане и е прекратено производството в тази част. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос за това допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според разпоредбата на чл.124, ал.2 ГПК може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяването на решението. Задължението за плащане на законна лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата е повтарящо се задължение по смисъла на цитираната разпоредба. Това е парично задължение, което има за предмет плащане. То се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за плащане, имащи единен правопораждащ факт. Допустим е иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението във всички случаи, при които тяхната изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая въззивният съд с оглед изложеното по-горе неправилно е приел, че не съществува възможност да се претендира обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забава след датата на предявяване на иска, тъй като се касае до бъдещи вреди или до ненастъпили юридически факти, които са основание за предявяване на нов иск. По тази причина обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което трябва да се разгледа по същество искът за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Деловодни разноски не следва да се присъждат съобразно изхода на спора на основание чл.294, ал.2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №74 от 20.01.2014 г. по гр. дело №934/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 410 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 20/2012 г. на Софийския окръжен съд за осъждането на А. З. Г. да заплати на Н. А. С., действащ като [фирма], [населено място], законната лихва върху сумата от 39 258. 36 лв., считано от 10.01.2012 г. до окончателното и изплащане и е прекратено производството в тази част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.