Р Е Ш Е Н И Е   №  241   София, 17 май  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на двадесет и шести април двехиляди и десета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева                                              Жанина Начева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 124/2010 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на подсъдимия Д. А. А. против присъда № 2 от 13.01.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 367/2009 год. на Ямболския окръжен съд. В жалбата се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения, че осъден по обвинение, което не е доказано и въз основа на доказателства, които не са събрани по надлежния ред, а наложеното наказание е явно несправеливо завишено. По същество в условията на алтернативност се иска да бъде отменена и да бъде оправдан или да бъде изменена, като му бъде наложено по-леко по вид наказание. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната нова присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 85 от 5.10.2009 год. постановена по НОХ дело № 68/2009 год. Елховският районен съд е признал подсъдимия Д. А. А. за невиновен в това на 30.08.2008 год. в гр. Е. да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2.60 на хиляда, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343б ал.1 НК. С присъда № 2 от 13.01.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 367/2009 год. Ямболският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстания и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 30.08.2008 год. в гр. Е. управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2.60 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б ал.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от девет месеца. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на присъдата на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото тези правила не са нарушени, защото правнорелевантните факти са приети за установени въз основа на цялостния анализ на събраните безпротиворечиви доказателства, без извращаване или превратна оценка на съдържащите се в тях фактически данни. Фактическите констатации на въззивната инстанция, че при извършената проверка от контролните органи подсъдимият управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 2.60 промила, установена по надлежния ред не са лишени от доказателствена основа и не са направени въз основа на доказателства, събрани в нарушение на установения процесуален ред. Съобразно действителното им съдържание са оценени показанията на свидетелите Б, които са установили извършените от тях действия от момента на спирането на водача за проверка до вземането на алкохолната проба и нейното пренасяне в полицейското управление, показанията на св. С, който е изследвал кръвната проба и тези на св. К, който е извършил преглед на подсъдимия преди вземане на кръвната проба, както и събраните по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са подкрепени и от обясненията на подсъдимия, който не е оспорил от фактическа страна, че действително бил спрян за проверка, че с техническо средство била констатирана концентрация на алкохол в кръвта му над 1.8 промила, че оспорил показанията на техническото средство и отказал да подпише акта, че му бил издаден талон за медицинско изследване, че бил съпроводен от полицаите в болнично заведение, където му била взета кръвта проба, която била предадена на ръка на полицая Б. Неоснователен е довода, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача не е доказана но несъмнен начин, като проверката по нейното установяване на е извършена в съответствие с установения нормативен ред. От цялостната оценка на всички събрани доказателства, преценени в тяхната взаимна връзка мотивирано въззивната инстанция е приела, че реда за вземане на кръвната проба от водача, нейното съхранение, транспортиране и изследване не е нарушен. Съдът е констатирал допуснатия пропуск в медицинския журнал, където не са вписани номера и датата на талона за медицинско изследване, но мотивирано е приел, че това нарушение, макар и да е свързано с основния факт, включен в предмета на доказване. не е съществено, защото в събраните писмени доказателства се съдържат достатъчно данни за времето на извършване на проверката и вземане на кръвната проба. Съдът с основание е упрекнат, че е изслушал като вещо лице експерта С. , като му е поставял въпроси и е давал отговори, които имат характер на експертно заключение. Няма процесуална пречка експерта химик, извършил изследването на кръвната проба да бъде разпитан в качеството на такъв за фактите, които лично е възприел при нейното получаване и изследване. В конкретния случай тези факти е отразил в изготвения протокол № 2* които е приобщен към доказателствените материали. В него изрично е посочил, че опаковката на представената за изследване кръвна проба отговаря на изискванията по Наредба № 30, а при отваряне на шишенцето не се чувства мириз резултат на разложителни процеси в кръвта. Отговорите на останалите поставени му въпроси извън извършената от него дейност, не могат да бъдат ценени като годно доказателство в процеса. Те не са свързани с основните факти на доказване, поради което нарушението не е съществено и не е ограничило процесуалните права на подсъдимия. При приетите от кредитираните доказателства фактически констатации, че на 30.08.2008 год. при управление на МПС подсъдимият бил спрян за проверка от контролните органи за безопасност на движението, с техническо средство била установена концентрация на алкохол в кръвта над 1.8 промила, бил издаден талон за медицинско изследване и взетата кръвна проба доказала наличието на алкохол 2.60 промила, материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 343б ал.1 НК. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението управление на МПС с концентрация на алкохол над 1.2 промила. Извън довода за опорочаване на реда предвиден в Наредба № 30 от 27.06.2001 год. за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водача, от жалбоподателя не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон. На които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Оплакването за постановяване на новата присъда на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по л. 348 ал.1 т.2 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Производството пред двете съдебни инстанции е проведено по регламентирания н НПК ред, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Още първоинстанционният съд е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса, като е събрал както доказателствата в подкрепа на обвинението, ката и тези, които подсъдимият допълнително е поискал. В изпълнение на правомощията си и при наличието на съответен протест въззивната инстанция изцяло е проверила правилността на невлязлата в сила присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, както и допълнително събраните такива чрез разпита на експерта при НТЛ – ОДП гр. Я., извършил химическото изследване на алкохолната проба. Новата присъда на въззивната инстанция отговаря на изискванията по чл. 339 ал.3 НПК. Съдът самостоятелно е анализирал всички събрани по делото доказателства, посочил е допуснатите нарушения от първоинстанционния съд при оценката им, оценката, който им прави, фактическите обстоятелства, които приема за установени от тях и правните съображения за отмяна на оправдателната присъда и за осъждането на подсъдимия. Оплакването за постановяване на присъдата на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК е неоснователно. Наказанието е индивидуализирано в рамките на закона, предвидени за престъплението, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и тези, на които жалбоподателят основава искането си за намаляването му. Съдът не само е констатирал наличието на обстоятелства, които смекчават наказателното положение, но е преценил, че относителната им тежест е по-голяма и затова е наложил наказание малко под средния размер предвиден за престъплението. Нито едно от приетите смекчаващи обстоятелства, в това число ниската степен на обществена опасност на дееца и чистото му съдебно минало, не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК, поради което е неоснователно искането за смекчаване на наказателното положение, чрез определяне на по-леко по вид наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.“б” НК. Деянието не разкрива по ниска спенен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления, както се поддържа от жалбоподателя, защото концентрацията на алкохол в кръвта надвишава по-вече от два пъти необходимата за съставомерност по чл. 343б ал.1 НК.правлението на автомобил с приетата по делото алкохолна концентрация завишава и личната обществена опасност на дееца, който се характеризира посредством деянието си. При тези данни смекчаването на наказателното положение би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе зе постигане целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Ямболския окръжен съд не са допуснати подържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК     Р Е Ш И:   Оставя в сила присъда №2 от 13.0001.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 367/2009 год. на Ямболския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: