6 Р Е Ш Е Н И Е № 296 гр.София, 13.02.2015г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 7288/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от М. К. П., в качеството му на едноличен търговец, с фирмено наименование „М. К. – М. П.”, срещу въззивно решение № 1643/26.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 4391/2012 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 692/21.05.2014 г. по въпроса носи ли се отговорност за вреди от изземване на имущество по съставен акт за митническо нарушение, по който акт административно-наказателното производство е прекратено по чл. 33, ал. 2 ЗААНН, както и образуваното след това наказателно производство, поради липса на престъпление от обективна и субективна страна. Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение: Стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, включително и в случаите, когато нарушителят е неизвестен – чл.233, ал. 4 и 5 ЗМ. Тези вещи, както и веществените доказателства, свързани с установяване на митническо нарушение, могат да се изземат и задържат още при образуване на административното нарушение – арг. чл. 41 ЗАНН. Съгласно чл. 54 ЗАНН, при прекратяване на преписката, когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, иззетите вещи се връщат, освен ако притежаването им е забранено, или се заплаща равностойността им в случаите на чл. 46, ал. 4 ЗАНН. В хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, когато преписката се изпраща на прокурор, административно-наказателното производство също се прекратява. В този случай и веществените доказателства се предават заедно с преписката, а съгласно чл. 109 НПК, като веществени доказателства се събират и предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, или са били предмет на престъплението. Веществени доказателства, които поради размерите си или по други причини не могат да бъдат приложени към делото, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган. Те се пазят, докато завърши наказателното производство – чл. 111, ал. 1 НПК. С прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление (чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК), вещите се връщат на лицето, от което са иззети, с изключение на хипотезите в чл. 112 НПК - когато не е установено на кого принадлежат и не са потърсени или притежаването им е забранено. При материалноправен спор за право върху иззетите вещи, който подлежи на разглеждане по реда на Гражданския процесуален кодекс, те се пазят, докато спорът не бъде разрешен. С прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, административнонаказателното производство, прекратено по-рано в хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, не се възобновява. Прокурорът обаче има правомощие, ако намери, че са налице данни за административно нарушение, да изпрати преписката на административния орган, който образува административнонаказателно производство – арг. чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Следователно, ако административнонаказателното производство е прекратено по чл. 33, ал. 2 ЗАНН, след което и наказателното производство е прекратено по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, без преписката да е върната от прокурор на административнонаказващия орган по чл. 36 ЗАНН, вещите, иззети по реда на чл. 41 ЗАНН, щом не са забранени за притежание и няма друго основание за отнемането им от държавата, подлежат на връщане, като се дължи и обезщетение, ако са настъпили вреди в резултат на задържането им, което в подобна хипотеза се явява неоснователно. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация е изразил становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна. М. К. П., в качеството му на едноличен търговец, с фирмено наименование „М. К. – М. П.”, е предявил против А. „М.” иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 15565,68 лв. – разходи за закупуване на 35 броя мобилни апарати и пропуснати ползи от нереализиране на продабжа на същите, както и сумата от 4097,55 лв. - натрупана върху главницата лихва от 17.07.2002 до подаване на исковата молба – 16.07.2004 г., както и законната лихва, натрупана след това, до окончателното изплащане на главницата. По делото съдът е установил, че спорните мобилни апарати са отнети с акт № 46/20.03.2000 г. за установяване на митническо нарушение срещу неизвестен извършител. За същото нарушение е образувано полицейско производство по чл. 242 НК, което е прекратено на осн. чл. 237, ал. 1, т. 1, вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НК. С решение от 05.06.2002 г. въззивният Софийски градски съд, наказателна колегия, в производство по чл. 325 и сл. НПК, е постановил връщане на иззетите с акт за установено митническо нарушение № 46/20.03.2000 г. мобилни апарати. Решението е влязло в сила, като съображенията на наказателния съд са, че наказателното производство по чл. 242, ал. 1 НК е прекратено, срещу неизвестен извършител, поради липса на престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Наказателната отговорност поглъща административната и не може да се приеме, че за едно и също нарушение – по чл. 242 НК и чл. 233 ЗМ, е имало висящи повече от 2 години, две отделни производства – и наказателно, и административно. В обжалваното въззивно решение мнозинството от съдебния състав на Софийски апелативен съд е приело, че изземването на мобилните апарати е правомерно, включително и към датата на решаване на гражданския спор, защото не бил отменен актът за установяване на митническо нарушение; съставът на митническото нарушение не съвпада със състава на престъплението по чл. 242 НК, поради което прекратяването на наказателното производство, не значи, че не е налице административно нарушение; наказателно постановление не било издадено, но причината е образуването на наказателно производство, което би погълнало административната отговорност, ако би било установено пръстъпното деяние. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Решението е постановено в противоречие с дадения по-горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, поради което следва да бъде касирано. С постановлението за прекратяване на наказателното производство по чл. 237, ал. 1, т. 1, вр. чл.21, ал. 1, т. 1 НПК, прокурорът е постановил иззетите веществени доказателства куфар, съдържащ 34 броя мобилни телефонни апарати да се отнемат в полза на държавата от админстративнонаказващия орган. Софийски районен съд, по постъпила жалба от М. П. се произнесъл веществените доказателства да останат в М. С. до произнасяне на същия орган по реда на ЗМ и З., във връзка с издадения акт за митническо нарушение срещу неизвестен нарушител. Втората инстанция отменила определението на СРС, като постановила веществените доказателства, да бъдат върнати, тъй като административнонаказателното производство, започнало с акт за установяване на митническо нарушение, е следвало да бъде прекратено, прекратено е и наказателното производство, а вещите не са от категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 НК; не са налице и предпоставките на чл. 110 НПК. М. П. е имал възможност да получил вещите на 18.07.2002 г. Както стана ясно, към посочената дата няма висящо административнонаказателно производство, за да е налице правно основание вещите да останат в разпореждане на митническите органи. Няма влязло в сила наказателно постановление, с което вещите да се изземват в полза на държавата. С оглед прокурорското постановление по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК и крайният съдебен акт, задържането на вещите през целия период – 20.03.2000 г. – 18.07.2002 г. се явява неоснователно, резултат от незаконни действия на митническите и съдебни органи. Те отговарят солидарно, като увреденият е в правото си да потърси изцяло дължимото обезщетение само от един от солидарните длъжници. При предявяване на иска, в сила е ЗОДПГ в редакция, която изключва юридическите лица и едноличните търговци от правните субекти, които могат да търсят по реда на специалния закон обезщетения за причинените им от държавата вреди, поради което, в случая приложимата материалноправна норма е чл. 49 ЗЗД – обезщетението се търси от М. П. в качеството му на едноличен търговец. Не е спорно, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищецът е собственик на иззетите от ответника вещи. Закупил ги е на 19.03.2000 г. за сумата 6 766,82 щ.д. или 13 683,59 лв. Сключил е договор с Ю. З. да пренесе мобилните апарати, тя попълнила митническа декларация, в която е описала куфар с процесните движими вещи и е заплатила за свръх багаж сумата 321,17 лв. Сключен е договор за търговско представителство с уговорено възнаграждение от 3% от доставната цена, като сумата от 409,28 лв. е платена от търговеца. Той е сключил с „М.” ДОО – С. договор за доставка на мобилни апарати, с уговорена търговска печалба, равняваща се на сбора между придобивната цена и допълнителна сума в размер на 10 % от придобивната цена. От заключението на съдебно-оценителните експертизи се установява, че очакваната печалба е в размер на 617,38 лв. по този договор. Към датата, когато са върнати апаратите, е установено, че е невъзможно те да се реализират на пазара като първа употреба далекосъобщителни устройства, тъй като нямат осигурен гаранционен срок; сервизно обслужване и части за поддръжка. Ищецът е очаквал да получи по договора с „М.” ДОО – С. 14 300,97 лв. (придобивната стойност плюс 10 %). Печалбата от търговската сделка се равнява на получената от нея цена, минус разходите, а те са - 13 683,59 лв. платена цена за апаратите, 409,28 лв. платено възнаграждение за търговско представителство и 321,17 лв. свръх багаж. Резултатът е негативен за М. К. П.. Сторените разходи за придобиване на мобилните апарати също не съставляват пряка вреда за ищеца от изземването им и задържането им за периода 20.03.2000 г. - 18.07.2002 г., защото едноличният търговец е останал собственик на вещите. За моралното остаряване на същите и евентуалната им обезценка, има право на разликата между реалната им пазарна цена към 20.03.2000 г. и към 18.07.2002 г. По делото няма такива данни. Приета е съдебна експертиза с оценка към април 2004 г., без данни към 18.07.2002 г. възможно ли е било ползването и пазарната реализация на апаратите, подобни вещи предлагани ли са на пазара фактически, включително като втора употреба или за резервни части. За установяването на посочените обстоятелства са нужни специални знания, поради което делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за допускане и изслушване на съдебна експертиза, в която огледаните от съдебните експерти вещи следва да бъдат подробно описани. Съдът ползва експертни знания в хипотезите на чл. 195 ГПК, но трябва да има възможност да прецени даденото заключение – доколко е обективно и компетентно, а също и ведно с останалите доказателства по делото. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1643/26.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 4391/2012 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: