Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр. София, 25 ноември 2019 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 807 по описа за 2019 г Настоящето производство е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 327/19 на Окръжен съд, Варна, по което е постановено определение № 20 от 1.04.2019 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на Е. В. П. и Т. И. И., като искането е насочено срещу произнасянето, касаещо осъдената Е. В. П.. С определението е одобрено споразумение, с което Е. В. П. е осъдена за съвкупност от престъпления, както следва: 1/ по чл. 354 а, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 29.08.2018 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с Т. И. И., без надлежно разрешително е произвела с цел разпространение високорисково наркотично вещество: метамфетамин, с нетно тегло 29, 09 гр, на обща стойност 727, 25 лв, и е държала високорискови наркотични вещества с цел разпространение, а именно: 3, 4 метилен диоксиметамфетамин, с общо тегло 0, 47 гр, на обща стойност 18, 80 лв, и метамфетамин, с общо нетно тегло 24, 10 гр, на обща стойност 602, 50 лв, за което, при условията на чл. 54 НК, й е наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от две години, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, и глоба от 10 000 лв. На основание чл. 67, ал. 3 НК, й е определена пробационна мярка: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, която да бъде изпълнявана по време на изпитателния срок на отложеното, по реда на чл. 66 НК, наказание „лишаване от свобода”, 2/ по чл. 354 а, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това, че на 29.08.2018 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с Т. И. И., без надлежно разрешително е държала прекурсори, материали и съоръжения за производство на висорискови наркотични вещества: метамфетамин, с цел разпространение, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, й е определено наказание „лишаване от свобода”, за срок от две години, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години. На основание чл. 67, ал. 3 НК, й е определена пробационна мярка: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, която да бъде изпълнявана по време на изпитателния срок на отложеното, по реда на чл. 66 НК, наказание „лишаване от свобода”. На основание чл. 23 НК, й е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: „лишаване от свобода”, за срок от две години, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години, и глоба от 10 000 лв, а, на основание чл. 67, ал. 3 НК, й е определена пробационна мярка: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, която да бъде изпълнявана по време на изпитателния срок на отложеното, по реда на чл. 66 НК, наказание „лишаване от свобода”. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните съображения: Допуснато е нарушение на материалния закон, а именно: нарушен е чл. 42 б, ал. 1 НК, като не е определена периодичност на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”. Допуснато е нарушение по чл. 382, ал. 7 НПК, изразяващо се в това, че съдът е одобрил споразумението, без да констатира, че страните са постигнали съгласие по въпросите, обхванати в чл. 381, ал. 5 НПК, но са пропуснали да определят периодичност на срещите с пробационен служител, което е императивно изискване на чл. 42 б, ал. 1 НК. Иска се да бъде допуснато възобновяване на наказателното производство, да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, в частта, касаеща произнасянето по отношение на осъдената Е. В. П., и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата счита, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като бъде определена минималната, предвидена в закона, периодичност два пъти седмично. Осъдената се присъединява към становището на защитата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Нормата на чл. 42 б, ал. 1 НК предвижда, че пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” представлява явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично. Съгласно чл. 382, ал. 7 НПК, съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. Когато съдът констатира, че е налице пречка за одобряване на споразумението поради наличие на такова противоречие, той може да предложи промени в споразумението, на основание чл. 382, ал. 5 НПК. В тази хипотеза, ако не се постигне съгласие между страните и в текста на споразумението на бъде внесена промяна, съдът може да откаже да одобри споразумението и да върне делото на прокурора / чл. 382, ал. 8 НПК /. Във всички случаи, съдът одобрява споразумението само ако то не противоречи на закона и морала, а в случай, че такова противоречие е налице, следва да откаже одобряване на споразумението и да върне делото на прокурора. По настоящето дело, предложеното за одобрение споразумение е влизало в противоречие с материалния закон, тъй като е бил е нарушен чл. 42 б, ал. 1 НК, предвиждащ необходимост от определяне на периодичност на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес”. Съдът обаче не е проявил активност, съгласно чл. 382, ал. 5 НПК, и не е предложил промяна в споразумението в насока на отстраняване на допуснатото нарушение. Като е одобрил споразумението в този вид, съдът е допуснал нарушение по чл. 382, ал. 7 НПК, представляващо съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. За отстраняване на допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК е необходимо, по реда на възобновяването, да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, в частта, касаеща произнасянето по отношение на осъдената Е. В. П., и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, от стадия на съдебното заседание. По тези съображения, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 20 от 1.04.2019 г, постановено от ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, по НОХД № 327/19, в частта, касаеща произнасянето по отношение на осъдената Е. В. П., и ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: