4 гр. д. № 224/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 354 София, 04.07. 2012 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 224/2012 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. П. С. С. и Н. Д. С., К. Д. С., К. С. С. и Ц. С. С. са подали две частни жалби срещу определение № 824 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 653/2001 г. на окръжен съд П., с което е потвърдено определение № 531 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 153/2010 г. на Радомирски РС за прекратяване производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск за собственост. К. довод е за незаконосъобразност на извода, че искът за ревандикация с предмет имот, който не е нанесен в кадастралния план или погрешно е заснет в него, е допустим, след като бъде проведена процедура за нанасяне на имота в плана или за отстраняване на грешката в него. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се прави позоваване на предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационна проверка на определението. Твърди се, че с въззивното определение е решен въпросът за допустимостта на ревандикационен иск за имот, който няма самостоятелен статут, а е част от дворищно-регулационен парцел. Приетото от съда, че искът ще бъде допустим едва след поправка на кадастралния план или успешно провеждане на иск по чл. 53 ЗКИР, касаторите намират, че е в противоречие с разрешения дадени по сходни претенции във влезли в сила съдебни актове. Ответниците по жалбата И. Г. М. и М. Г. М. я намират за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият съдебен състав взе предвид следното: Жалбоподателите, ищци по иска, са предявили срещу братя И. и М. М. установителен иск за собственост на имот с плащ от .... кв.м., съставляващ част от притежавания от наследодателя им С. И. имот пл. №... по КП от ......г. по плана на [населено място], целия с площ от .... кв. м. Поддържат в обстоятелствената част на исковата молба, че част от имота с площ от .... кв. м. е била отчуждена за „Г.” на родната къща на Г. Д.. Правото на собственост върху тази част са си възстановили след проведена процедура по отмяната му и възстановяване на полученото парично обезщетение. Останалата част от имота не е била отчуждаване и те са я владяли до 2009 г., когато са поискали да бъде нанесен в кадастъра. Нанасянето е отказано по съображения, че имотът е включен в У. .... и ....., правото на собственост върху които е прехвърлено от общината в полза на ответниците по иска на основание договори за замяна, което сочи, че е налице спор за материално право. Тези обстоятелства са установени и с приета по делото техническа експертиза. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че ищците нямат интерес от предявения ревандикационен иск, преди да са провели иска по чл. 53, ЗКИР. Налице е основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Процесуалният въпрос за допустимостта на иска, който има за предмет част от У. е решен в противоречие с формираната практика на съдилищата по него. Неправилното отразяване на даден имот в кадастралния план няма за правна последица загубване правото на собственост. Касаторати – ищци са предявили ревандикационен иск за недвижим имот, който по действащия план съставлява част от У.. В това производство следва да установят, че към датата на предявяване на иска се легитимират като носители на правото на собственост върху спорния имот, основанието за това и че той неправилно не е заснет като самостоятелен, в случай, че не е бил отчуждаван или ако на друго основание те не са загубили правото на собственост върху него. Искът по чл. 53 ЗКИР има за предмет установяване правото на собственост към момента на съставяне на плана, който е различен от момента на предявяване на иска. С искът по чл. 108 ЗС ищците следва да установят, че са носители на правото на собственост върху имота, предмет на иска, към момента на предявяването му. Интересът от ревандикационния иск се обуславя и от това, че с предявяването му се спира течението на давностния срок, а с уважаването на иска тя се прекъсва. Уважаването и на този иска ще е основание за изменение на плана с нанасяне на имота, предмет на иска, в изпълнения изискванията, установени с нормите на чл. 52 ЗКИР и чл. 57 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Като е приел, че искът е недопустим, съдът е постановил незаконосъобразно определение. Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното определение. Също следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за разглеждане на спора по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационна проверка на определение № 824 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 653/2001 г. на окръжен съд П.. ОТМЕНЯВА определение № 824 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 653/2001 г. на окръжен съд П. и потвърденото с него определение № 531 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 153/2010 г. на Радомирски РС за прекратяване производството по делото. ВРЪЩА делото на Радомирски районен съд за разглеждане на спора по същество. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: