3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 658 С., 10.08.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.05.2011 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 38 /2011 година Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], гр. Велико Т. против въззивното определение на Добричкия окръжен съд № 760/ 22.11.2010 год., по в.гр.д.№ 889/2010 год., с което е потвърдено постановеното по реда на чл.248, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 448 ГПК определението на Добричкия районен съд № 427/29.09.2010 год., по ч. гр. д.№ 3713/2010 год. и е отказано присъждане на юрисконсултско възнаграждение на законния представител на ЮЛ взискател, по съображения, че придобитата юридическа правоспособност на последния сама по себе си не му придава качеството на юрисконсулт- пълномощник на страната по делото по см. на чл.32, т.3 ГПК. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.32, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му. В депозирано към частната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението на частния жалбоподател е, че по въпроса следва ли да се присъди юрисконсултско възнаграждение по см. на чл. 78, ал.8 ГПК на управителя на дружеството, представляващ го в процеса и притежаващ юридическо образование липсва съдебна практика, поради което същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, съгласно процесуалното правило на чл.248, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Основателно е и искането за допускане на касационното обжалване. Поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос, отнасящ се всъщност до приложението на чл.78, ал.8 ГПК, когато ЮЛ се представлява от законния си представител, притежаващ юридическо образование е значим по вложения в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана. Отсъствието на трайна съдебна практика във вр. със същия, според настоящия съдебен състав, обуславя и наличието н допълнителната предпоставка - визирания критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е счел, че процесуалното представителство на частния жалбоподател, като страна в производството по ч.гр.д.№ 3713/210 год., образувано по внесено от държавен съдебен изпълнител при СИС на Д. искане по чл.448, ал.2 ГПК за деклариране от длъжника по изп.д.№ 2146/2004 год., И. Г. С. на притежаваните имущество и доходи е възникнало в лицето на управителя му М. С. М. по силата на закона чл.30, ал.1 ГПК, във вр. с чл.141, ал.2 ТЗ. Следователно последният няма качеството на представител на същата тази страна по пълномощие по см. на чл.32, т.3 ГПК, което изключва приложението на чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с осъществената от него защита в процеса, независимо от юридическата му правоспособност. Определението е правилно е следва да бъде потвърдено. Управителят на ТД, правно и структурно обособено в ООД е негов представител по закон и съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.1 ГПК, във вр. с чл.141, ал.2 ГПК, в това си качество същият осъществява и процесуалното представителство на ЮЛ, като страна в процеса, което, както правилно е счел и Д., е различно от представителството, учредено по чл.32, т.3 ГПК и аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е самото въведено в закона разграничение. Ето защо и притежаваното от управителя на ТД юридическо образование и юридическа правоспособност в разглежданата хипотеза са правно ирелеванти и сами по себе си не обуславят правен извод, че същият въз основа на тях придобива автоматично и качеството на юрисконсулт или „друг служител с юридическо образование” по см. на чл.32, т.3 ГПК. Следва да бъдат споделени като основани на закона и последователната практика на ВКС и съжденията на въззивния съд, че доколкото договорът за възлагане управлението на ООД, по силата на който управителят на ЮЛ- търговец придобива и качеството на негов законен представител, няма правната характеристика на трудов договор, то управителят не би могъл да представлява дружеството като негов законен представител и едновременно с това и по пълномощие, като „служител в същото” по см. на т.3 на чл.32 ГПК, вкл. по съображения че следва да договаря сам със себе си. Следователно обстоятелството, че с нормата на чл.78, ал.8 ГПК е изрично предвидено присъждане на адвокатско възнаграждение на ЮЛ, само, ако са били представлявани от юрисконсулт, то липсата на придобито качество на юрисконсулт от законния представител на [фирма], което е нормативно определено, изключва наличие на процесуална възможност на същия да бъде присъдено такова възнаграждение, независимо от юридическото му образование и в този смисъл е и отговорът на поставения от касатора правен въпрос. Отделен остава въпросът дали съдът в производството по чл.448 ГПК е оправомощен въобще да присъжда разноски за изпълнителното производство, образувано по реда на чл.448 ГПК. Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични съображения, въззивният съд е постановил обжалваното определение, при отсъствие на сочените от частния жалбоподател негови пороци. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Добричкия окръжен съд № 760/ 22.11.2010 год., по в.гр.д.№ 889/2010 год. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение на Добричкия окръжен съд № 760/ 22.11.2010 год., по в.гр.д.№ 889/2010 год.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: