Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * справедливост на наказание * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата


Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1813/2013 год.


Р Е Ш Е Н И Е
№ 112

гр.София, 07 май 2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЛАДА ПАУНОВА

със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 1813/2013 година

Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимите Р. П. М. и Ж. П. М., допълнена от втори защитник на двамата подсъдими,срещу присъда № 62 от 15.ІV.2013 год. по внохд № 263/2012 год. на Бургаския апелативен съд,постановена след отмяната на присъда № 47 от 6.ХІ.2012 год. по нохд № 493/2011 год. на Сливенския окръжен съд. С позоваване на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК се иска отмяна на въззивната присъда с оправдаването на подсъдимите или с връщане делото на въззивния съд,или изменяване на присъдата с намаляването „значително” на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода и отхвърляне на предявените срещу им граждански искове за неимуществени вреди „като неоснователни и недоказани”.
В съдебно заседание подсъдимите и двамата им защитници поддържат жалбата и допълнението към нея.
Оправданият подсъдим Д. И. М. не се явява,не се представлява,не изразява становище по жалбата.
Повереникът на гражданските ищци К. К. В. и П. К. Н.,както и представителят на ВКПр не намират за основателни възраженията срещу правилността на обжалваната въззивна присъда и искат оставянето й в сила.
ВКС установи:
С първоинстанционната присъда братята Р. и Ж. П. М. и Д. /изписван и като „Д.”/ И. М. са признати за невиновни в това,на 17 срещу 18.ХІІ.2009 год. в [населено място], действайки в съучастие като съизвършители, да са отнели от владението на К. П. К. въпреки неговото несъгласие около 5 000 лв. с намерението противозаконно да ги присвоят,като отнемането на парите,станало в дома на К.,е било придружено с отправянето на заплахи,прилагането на сила и умъртвяването на пострадалия,при което са оправдани по обвинението в престъпление по чл. 199,ал.2,т.2 във вр. с чл. 20,ал.2 НК,а гражданските искове от по 50 000 лв. за причинени неимуществени вреди и от 5 000 лв. за причинени имуществени такива,предявени от П. К. Н. и К. К. В.-пълнолетни низходящи на убития-са отхвърлени.
С обжалваната въззивна присъда Р. и Ж. П. М. са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение като Р.М. е наказан със 17 години лишаване от свобода,а Ж.М.-с 16 години лишаване от свобода.Наложените наказания е постановено да се изтърпят в затвор при строг първоначален режим.Поисканите обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди са уважени изцяло,платими солидарно от двамата осъдени. Потвърдено е оправдаването на Д.М..
Направените в жалбата и допълнението към нея възражения срещу правилността на въззивната присъда не могат да бъдат споделени и не дават основание нито за нейната отмяна,нито за изменяването й.
В касационната жалба от адвоката Р.Г. се правят две оплаквания-за незаконосъобразност на въззивната присъда и за постановяването й при съществени процесуални нарушения.
Твърдението за незаконосъобразност не е развито в съответствние с чл. 348,ал.2 НПК- неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона,който е следвало да се приложи-защото подкрепящите това твърдение доводи предпоставят факти,различни от тези,които въззивният съд е приел за установени.Доводите вдействителност сочат на касационното основание по чл. 348,ал.3,т.1 НПК,тъй като с тях се оспорва правилността на направения от втората инстанция доказателствен анализ и,в частност,кредитирането показанията на свидетелката Н.И. и обясненията на оправдания подсъдим Д.М.,и са неоснователни.Въззивният съд е обсъдил изключително подробно всички гласни доказателства преди да приеме,че автори на инкриминираното деяние са братята М..Особено детайлно,от първия абз. на с.21 до с.27 вкл. от мотивите към въззивното решение, са били коментирани показанията на двамата очевидци,свидетелката Н.И. и първоначално обвинения като съучастник в грабежа Д.М..Спирайки се едва ли не на всяка дума,казана от двамата и без да пренебрегва нито едно от съдържащите се в твърденията на всеки от тях противоречие,съпоставяйки тези показания и обяснения с показанията на другите свидетели,казаното от които е от естество да допринесе за фактическото изясняване на делото,както и с останалия доказателствен материал,въззивният съд убедително е защитил взетото от него решение.Обстоятелството,на което се набляга в жалбата,че Н.И. се занимавала с проституиране и с това можело „лесно...да се обясни нейната манипулируемост и ненадежност като свидетел”,вдействителност изобщо не е обстоятелство,от което цитираните изводи да следват било „лесно”,било изобщо,така както доказаната порядъчност на едно лице-в личен и обществен план-по никакъв начин не гарантира порядъчността му и като свидетел.Следващото процесуално нарушение,според написаното в жалбата,е провеждането с подсъдимите на разговори /”беседи”/ в отсъствието на защитник и преди срещу им да е имало повдигнато обвинение.Твърдението е невярно,поради което и такова нарушение няма.Такива разговори,документирани посредством СРС,са били проведени с И. и М.,но изготвените въз основа на тях ВДС не са били взети предвид от съда поради процесуалната им незаконосъобразност /на с.33 и 34 от мотивите към въззивната присъда/.От друга страна е липсвало каквато и да било процесуална пречка да бъдат разпитани като свидетели провелите тези разговори оперативни работници,и дадените от тях показания да се ценят като годно доказателствено средство,както съдът е сторил.Последното възражение в жалбата,също за допуснато съществено процесуално нарушение,е че делото е било „засекретено” и че в резултат на това „категорично незаконно действие” на органите на досъдебното и съдебно разследване,подсъдимите и техните защитници не можели да се запознават „свободно” с материалите по делото и с мотивите към съдебните актове.С уговорката,че в това производство е напълно безпредметно да се обсъжда,дали и доколко съдържащата се в делото информация е налагала поставянето му под специален режим,последният създава само затруднения,но не и ограничения в реализирането правото на обвиняеми и подсъдими на защита-чл. 39,ал.1,т.7 и чл. 39а,ал.1 и 2 ЗЗКИ.Изготвилият касационната жалба защитник пропуска,освен това, фактът,че гриф „поверително”носят само мотивите към първоинстанционната оправдателна присъда,а не и тези към обжалваната въззивна осъдителна присъда.
В допълнението към касационната жалба от адвоката М.М.,което допълнение е изготвено след запознаване с мотивите към въззивната присъда,също се оспорват нейната материална и процесуална незаконосъобразност,но оспорването,освен че има чисто декларативен характер,сочи както непознаване съдържанието на мотивите към обжалвания съдебен акт,следващо от твърдението за несъответствието им с поставеното в чл. 305,ал.3 НПК изискване,така и непознаване развоя на въззивното производство още от повода за неговото образуване,следващо пък от твърдението за „бегло и схематично” обсъждане доводите на защитниците на подсъдимите.
Пак в допълнението към касационната жалба и пак декларативно се твърди,че наложените на двамата подсъдими наказания са „твърде завишени”,защото не били отчетени „изтъкнатите от съда смекчаващи...обстоятелства”.Твърдението,само по себе си противоречиво-след като съдът хем ги е изтъкнал,хем не ги е отчел-е и невярно:обстоятелствата от значение за индивидуализирането на наказанията за всеки от подсъдимите са изброени в пълнота /на с. 52-55 от мотивите/ с отчетен превес на смекчаващите такива,при което подсъдимите са санкционирани,първо,по най-благоприятната от трите възможни алтернативи по чл. 116,ал.1 НК и, второ, под средата на предвидените в нея от 15 до 20 години лишаване от свобода.
Съобразно дотук изложеното,липсата на възражения със съответните им доводи срещу правилността на гражданско-осъдителната част на въззивната присъда,и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 62 от 15.ІV.2013 год. по внод № 263/2012 год. на Бургаския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: