О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 24 Гр. София, 20.02.2017 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря ................................................................................................... и в присъствието на прокурора ............................................................................................ изслуша докладваното от съдия Панева частно наказателно дело № 122 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Образувано е по частна жалба на О. И. Х. и А. И. Х. срещу разпореждане от 07.11.2016г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 112/2016г. на Бургаския апелативен съд, с което и на осн. чл. 351, ал. 4, т. 2, пр. 1 НПК е върната касационна жалба на същите лица срещу постановеното по посоченото дело въззивно съдебно решение. В частната си жалба О. Х. и А. Х. твърдят, че поради невъзможност да платят дължимото възнаграждение на ангажирания от тях защитник, същият е отказал да ги представлява при по-нататъшното разглеждане на делото, като този отказ им е бил съобщен на 06.10.2016г., т.е. в последния ден от срока за обжалване на въззивното решение. Това е станало причина да подадат касационната си жалба след изтичането на този срок. Молят касационната инстанция да приеме тези причини за уважителни, а касационната жалба – за редовна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал заключение за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като взе предвид данните по делото и становището на прокурора, прие, че частната жалба е неоснователна. Въззивното решение е било съобщено на всеки от двамата жалбоподатели на 21.09.2016г. срещу разписка, подписана лично от всеки от тях. Както в самото решение, така и в разписката за връчване, изрично е бил указан срокът за обжалване на въззивния акт и началния момент, от който този срок започва да тече. Касационната жалба на О. Х. и А. Х. е постъпила в администрацията на затвора, в който те се задържат под стража на 07.10.2016г., т.е. след изтичането на 15-дневния срок по чл. 350, ал. 2 НПК. Този факт се признава и от самите жалбоподатели. При това положение и доколкото срокът за подаване на касационна жалба е преклузивен, съотв. неспазването му предполага връщане на подадената жалба, въззивният съд не е имал друг вариант за действие, освен предписания от чл. 351, ал. 4 НПК, а именно да върне подадената чрез него касационна жалба. Въпросът, повдигнат с частната жалба, за евентуално възникнали в срока за обжалване причини, несвързани с волята на жалбоподателите, може да бъде предмет на обсъждане, но в рамките на друга процедура – такава по възстановяване на срока. Компетентен да проведе тази процедура, съответно да прецени дали сочените причини за пропускане на срока за обжалване са обективни и уважителни, не е ВКС, а съда, пред който срокът е пропуснат. В случая това е бил въззивния съд, който е следвало да бъде сезиран с искане за възстановяване на пропуснат срок на осн. чл. 186 НПК в рамките на 7 дни от деня, в който са престанали да действат твърдяните като уважителни причини за просрочието. В случая такова искане в срока по чл. 186, ал. 2 НПК не е било направено пред Бургаския апелативен съд, поради което правилно този съд е приложил чл. 351, ал. 4, т. 2 НПК и е върнал касационната жалба на О. Х. и А. Х.. Водим от изложеното и на осн. чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 07.11.2016г. на съдия от Бургаския апелативен съд за връщане на касационна жалба на О. И. Х. и А. И. Х. срещу въззивно решение по ВНОХД № 112/2016г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.