Р Е Ш Е Н И Е № 288 гр. София, 23 септември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и на прокурора от ВКС БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 944/2015 г. на ВКС, ІІІ н.о., и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Производството е образувано на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т.1 и т. 3 от НПК по искане на Окръжния прокурор на гр. Ямбол за възобновяване на ЧНД №207/2014 год. на Районен съд гр. Ямбол, отмяна на постановеното по същото дело определение №126 от 12.03.2014 год. и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Изтъкнати за доводи, че чрез разследване по прокурорска преписка вх.№ 3175/2014 год. на Окръжна прокуратура гр. Ямбол е установена неистинност на доказателство – известие за доставка на препис от постановление от 14.01.2014 год. на РП гр. Ямбол за прекратяване на наказателното производство по ДП №939/2013 год. на РУП-гр.Ямбол, което не е връчено на пострадалия Ж. Ч. на посочената в известието дата. Наред с това основание се претендира, че чрез същото разследване са налице обстоятелства, които не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и имат съществено значение за делото по което е оставена без разглеждане - като просрочена, жалбата на пострадалия срещу постановлението за прекратяване на ДП №939/2013 год. на РУП-гр.Ямбол. Представителят на ВКП не поддържа искането за възобновяване пред ВКС, но не го оттегля. Намира искането за лишено от правно основание; извършената прокурорска проверка не е „разследване по смисъла на закона”; не са налице обстоятелства или доказателства, които да не са били неизвестни за съда, решил делото в първата и във въззивната инстанция. Позовава се на съдебна практика на ВКС, че направеното искане трябва да е свързано само с обстоятелства относно деянието и авторството на деянието, а не със съществени процесуални нарушения, които могат да са основание по чл. 422, ал.1,т.5 от НПК, но не и по чл.422, ал.1,т.1 и т.3 от НПК. В подкрепа на тези доводи прокурорът от ВКП цитира практика на ВКС: решения №111/2001г.;№233/14 год. и №211/11 год. на второ наказателно отделение и решение№546/10 год. на първо наказателно отделение. Пострадалият Ж. Ч. редовно призован, не се явява. Вместо него - защитата му, адвокат С. претендира уважаване на искането, тъй като от разследването на Окръжната прокуратура гр. Ямбол е установено, че приложената по делото разписка – известие за връчване на постановлението за прекратяване за РП гр. Ямбол на пострадалия Ч. е неистински документ относно датата на връчване на преписа от постановлението за прекратяване на ДП №939/2013 год. на РУП-гр.Ямбол. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ, ИЗЛОЖЕНИ В ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И КАТО ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ТОВА, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване, депозирано от окръжния прокурор на гр. Ямбол, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т.1, т. 3 от НПК. Подадено е в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК от разкриване на новото обстоятелство от процесуално легитимен субект. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С постановление на Ямболската районна прокуратура от 08.10.2013 год. е било образувано ДП № 939/2013г. на РУП гр. Ямбол срещу неизвестен извършител, затова че на 17.06.2013г. около 16,45 ч. на кръстовището на [улица]и [улица]при управление на л.а.”марка” с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение, вследствие на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ж. П. Ч., ЕГН: [ЕГН] от [населено място] - престъпление по чл. 343 ал. 1 б.”б” вр. с чл. 342 ал.1 от НК. С постановление от 14.01.2014г. по ДП 939/2013 г. на РУП гр. Ямбол прокурор от РП гр. Ямбол е прекратил на основание чл. 24 ал. 1 т.1 от НПК наказателното производство с мотиви, че установените телесни повреди, причинени на пострадалия Ч. не са от характера на предвидените в диспозицията на чл. 343 ал. 1 б.”б” от НК като съставомерен престъпен резултат травми по чл. 128 и чл. 129 от НК. Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е била подадена жалба от пострадалия Ж. Ч. на 10.02.2014 год. , съгласно процедурата по чл. 243, ал.3 и сл. от НПК. С определение № 126 от 12.03.2014 г. по нчд№ 207/14 год. на Районен съд гр. Ямбол съдът е оставил без разглеждане жалбата на пострадалия Ч. като просрочена. Съображенията на съда, изложени в мотивите на определението са, че преписът от постановлението за прекратяване на наказателното производство е бил връчен на пострадалия на датата 20.01.2014 год. и седмодневният срок по чл.234, ал.3 от НПК за обжалването на прокурорския акт е изтекъл на 27.01.14 год. При положение , че жалбата е подадена на 10.02.14 год., тя е просрочена, а производството за проверка правилността на постановлението на РП гр. Ямбол - недопустимо. По въззивна жалба от пострадалия срешу определението на първостепенния съд е образувано вчнд №79/14 год. на Окръжен съд гр. Ямбол, по което с определение № 67/ от 15.04.2014 год. е потвърдил първостепенния съдебен акт. По жалба от пострадалия Ч. до Окръжна прокуратура гр. Ямбол е поискана проверка на обстоятелствата, при които е извършена доставката на процесното постановление на РП и по реда на чл. 145, ал.1,т.3 от Закона за съдебната власт /обн.ДВ,бр.64,от 07.08.2007 год./ е образувана прокурорска преписка № 3175/15 год. на Окр.прокуратура Ямбол. В хода на проверката с постановления от 13.01.2015 год., 27.02. 2015 и от 22.04.2015 год. е извършено разследване за изясняване валидността на връчването на пратката, вкл. и за начина на документиране на известието за доставка. В хода на проверките е било установено, че пратката с подател Районна прокуратура – Ямбол с получател Ж. Ч. е регистрирана в куриерската фирма [фирма] – [населено място] с баркод № /номер/ на 16.01.15 год. и е предадена на куриер за разнос на 17.01.15 год.; информацията за предаването на получателя е отчетена на 13.02.15 год. в системата на фирмата; за дата на предаването й е отразена датата 20.01.2014 г. с подпис на куриер с фамилия „Х.”; в бланката за връчване не е отразена датата на която е извършено личното получаване на преписа от получателя Ч., която е трябвало да се отрази в графата след подписа на получателя / спр. л.53 от ДП/. С писмо на куриерската фирма до ОП гр. Ямбол е посочено, че доставката е следвало да бъде извършена от куриера към фирмата С. Р. Х.. От сведенията от лицето С. Р. Х. е изяснено, че пратката не е доставена от нея, нито подписът срещу графата „доставил” е на Х., което е изяснено и от видимото различие в графическото изображение на подписа й в саморъчните обяснения, сравнен с подписа в графата „доставил” в бланката на известието. Въз основа на тези данни при разследването е заключено, че „евентуално се касае за документно престъпление по чл. 309 от НК” и с постановление от 02.06.2015 год. пр.пр.№3175/14 год. на ОП гр. Ямбол преписката е изпратена на РП Ямбол по компетентност според правилата на родовата подсъдност. Искането на окръжния прокурор е основателно, но не на посоченото основание по чл. 422, ал.1,т.1 от НПК, а на посоченото основание по т.3 на същата норма. Не може да се твърди от окръжния прокурор в искането за възобновяване, че документът за доставката „е неистинско писмено доказателство”, преди за него да има влязла в сила присъда или да е проведено разследване по реда на НПК. Вярно е, че този документ е писмено доказателство - частен удостоверителен документ за времето, мястото и лицата, участвали в процедурата по връчването на процесното постановление. Установяването на неистинността на доказателството по смисъла на чл. 422, ал.1,т.1 от НПК може да стане само с присъда и по изключение – чрез разследване по НПК, тъй като в случая се касае за извършено престъпление / ако доказателството е писмено доказателство – налице е престъпление при документирането ; свидетелското показание е неистинско, защото е извършено при осъществяване състава по чл. 290, ал.1 от НК; експертното заключение е неистинско - защото е предмет на деяние по чл. 290, ал.2 от НК и пр. / . Според правната теория и съдебна практика на ВС и ВКС, по изключение, когато присъда не може да бъде постановена, това основание за възобновяване може да се установи и чрез разследване по НПК - при пречки за приключване на наказателното производство, когато са възникнали в наказателния процес някои от основанията по чл. 24, ал., т.2-5 и т.8 от НПК. В конкретния случай не е проведено разследване по реда на НПК и окръжният прокурор не може да се позовава на отмяна по реда на възобновяване в хипотезата на чл.422, ал.1,т.1 от НПК За разлика от основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1,т.1 от НПК, възобновяване по чл. 422, ал. 1,т.3 от НПК може да се претендира и при установени чрез разследване по прокурорска проверка обстоятелства. Това разследване може да не е в тесния смисъл – само по реда на НПК, но и извън наказателния процес; може да е в рамките на друго наказателно производство или в рамките на дейността на прокуратурата по реда на чл. 145 , ал.1 от ЗСВ - при прокурорска проверка. Именно по този ред е образуваната прокурорска проверка на ОП гр. Ямбол. Несъмнено, новите обстоятелства са събрани от компетентен орган, чрез разследване по ЗСВ. Безспорен е фактът, че тези обстоятелства не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и имат съществено значение за правилното решаване на делото, защото се отнасят до въпроса за допустимостта на подадената от пострадалия жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство в досъдебната му фаза. Основателно се изтъква в искането за възобновяване, че новото обстоятелство се състои във факта, че пратката с препис от постановлението за прекратяване на РП не е доставена на пострадалия на датата 20.01.2014 год.; връчването на пратката не е датирано по отношение на получателя, а само по отношение на връчителя; връчването не е извършено от куриера С. Х., посочена като представител на фирмата- доставчик при доставката; подписът срещу датата на доставката 20.01.2014 год. в известието не е на куриера на фирмата – доставчик, а на неустановено лице; установено е от данните от Ч. и К., че пратката е доставена на Ч. от лице от мъжки пол, което не е служител на фирмата - доставчик и е получена от него на дата 05.02.2014 год. По изложените съображения е основателно искането по чл. 422, ал. 1, т.3 от НПК за отмяна по реда на възобновяването на постановеното въззивно определение по внчд№79/2014 год. на Окръжен съд гр. Ямбол, с което е потвърдено определение № 126 от 12.03.2014 г. по нчд№ 207/14 год. на Районен съд гр. Ямбол за оставяне без разглеждане на подадената от пострадалалия Ч. жалба по реда на чл. 234, ал.3 от НПК и възобновеното дело следва да бъде върнато на РС гр. Ямбол за ново разглеждане на жалбата срещу постановлението на РП гр. Ямбол по ДП №939/2013 год. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията, развити от представителя на ВКП, че искането е неоснователно защото новото обстоятелство било неотносимо към въпросите от съществено значение за решаването на нчд№207/14 год. на РС гр. Ямбол. Посочената съдебна практика няма паралел с настоящото дело, тъй като примерите в изброените решения №111/2001г.;№233/14 год. и №211/11 год. на ІІ н.о. и решение№546/10 год. на І н.о. са насочени към случаи, разкриващи пороци при приложението на материалния или процесуален закон, а не неизвестни за съда обстоятелства от решаващо значение за делото. В случая по настоящото дело е открито ново обстоятелства пряко относимо за решаване въпроса за допустимостта на подадената жалба. Въпросът е съществен, защото е свързан с упражняване правото на жалба, което е едно от основните права за защитата на засегнатите права и законни интереси на страните по делото срещу актовете на съда. С оглед изложеното и на основание правомощията по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по внчд№79/2014 год. на Окръжен съд гр. Ямбол. ОТМЕНЯВА постановеното по внчд№79/2014 год. на Окръжен съд гр. Ямбол определение № 67 от 15.04.2014 год., и потвърденото с него определение № 126 от 12.03.2014 г. по нчд№ 207/14 год. на Районен съд гр. Ямбол и ВРЪЩА нчд № 207/14 год. на РС гр.Ямбол за ново разглеждане от друг състав на същия съд, в стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: