8
Р Е Ш Е Н И Е № 51 С., 28.07.2015г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 279 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 71 от 10.06.2013г. по в.т.д.№ 151/2013г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 15 от 04.03.2013г. по т.д. № 14/2012г. на Бургаски окръжен съд дружеството е осъдено да заплати на Мойган А. на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 49 988 евро, платени на отпаднало основание – по развален предварителен договор от 30.10.2007г. и по насрещна касационна жалба на Мойган А., поданик на Кралство Ш., представлявана от адв. Мария Д., срещу същото решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касаторката против [фирма] иск за заплащане на неустойка в размер на 9 997,60 евро.
Касаторът - ответник поддържа, че нотариалната покана, с която е направено изявление за разваляне на договора, изхожда от лице без представителна власт, както и че в случая не може да се приеме, че исковата молба, с която се претендират подледиците от развалянето на договора, имплицитно съдържа предупреждение и волеизявление за развалянето му. Поддържа, че не са налице предвидените в чл.87, ал.2 ЗЗД предпоставки за разваляне на договора, тъй като законът не създава презумпция, че забавата е единственото и достатъчно основание, за да се приеме, че изпълнението вече е безполезно за ищеца, а тази безполезност трябва да се установи по делото и да е налице към момента на разваляне на договора, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Твърди, че от събраните доказателства е установено, че повече от година и половина преди изпращане на нотариалната покана и близо две години преди датата на подаване на исковата молба процесната вила е била завършена. Поддържа още, че от назначената в първоинстанционното производство допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че забавата за снабдяване с удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация се дължи на обективни причини – необходимост от приключване на процедури по електрифицирането и водоснабдяването на обекта, които са от компетентност на [община]. Поради това моли решение в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ищцата Мойган А. оспорва касационната жалба на ответника. Поддържа, че ответникът е бил недобросъвестен още при сключването на предварителния договор, тъй като към тази дата дори не е имало издадено разрешение за строеж, а такова е било издадено след посочената в договора дата на завършване на обекта. Поддържа, че преценката за безполезност е направена от въззивния съд въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че самият ответник не е имал яснота дали изобщо ще изпълни и кога, поради което такова изпълнение е безполезно, по никакъв начин не може да задоволи позитивния интерес на кредитора и прави необосновано запазването на облигационната връзка.
В касационната си жалба ищцата Мойган А. поддържа, че с договора страните са уговорили предварително определен размер на обезвреда при неизпълнение на договора, от която неправилно е била лишена. Пораи това моли решението в обжалваната от нея част да бъде отменено и предявеният иск за неустойка да бъде уважен.
Ответникът „О. тур” оспорва касационната жалба на ищцата. Счита, че въззивното решение е съобразено с постоянната съдебна практика и е правилно.
С определение № 38 от 30.01.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Когато се твърди, че договорът е развален едностранно от кредитора на основание чл.87, ал.2, предл.3 ЗЗД – изпълнението е станало безполезно, трябва ли безполезността на изпълнението да се докаже от този, който я твърди, и в този случай само и единствено забавата и нейната продължителност достатъчни ли са да обосноват безполезността на изпълнението, респ. разваляне на договора?” Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато и по насрещната касационна жалба поради връзката на поставения въпрос с отговора на поставения с касационната жалба на противната страна въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за доказано сключването между страните на предварителен договор, с който ответникът се е задължил да построи и продаде на ищцата – купувач в срок до 30.06.2008г. описания в него недвижим имот на цена 99 976 евро при условия и начин на плащане, уреден в договора, както и заплащането от ищцата на първа и втора вноска от цената в размер общо на 49 988 евро. Приел е, че с нотариална покана от 17.06.2011г. ищцата, действаща чрез пълномощник с изрично пълномощно адв. Л. Г., едностранно е прекратила сключения предварителен договор на основание чл.87, ал.2 ЗЗД и е поканила ответника да върне платените от нея суми, заедно с предвидената в договора неустойка. След като е обсъдил приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза и клаузите на сключения договор, уреждащи сроковете за завършване и прехвърляне на имота, въззивният съд е приел, че ответникът не е бил изправна страна по договора, тъй като не е уведомил ищцата, че към момента на подписване на договора липсва разрешение за строеж на процесната сграда, издадено след предвидения срок за завършване на строежа, и по този начин ответникът е в забава както по отношение на началото на изпълнението, така и за цялостното изпълнение на предмета на договора – завършване на строителството до 30.06.2008г., снабдяване на купувача с документ за въвеждане в експлоатация на обекта и прехвърляне по нотариален път собствеността върху построената вила. Поради това е приел, че за ищцата е възникнало субективното й преобразуващо право по чл.87, ал.2 ЗЗД да развали сключения договор. Изложил е съображения, че това право е упражнено с изпратената до ответника нотариална покана и впоследствие с подаване на исковата молба, както и че въпреки построяването на сградата след изтичане на уговорения срок, дългият срок на забава от страна на ответника е дал повод на ищцата да счете изпълнението на договора за безполезно за нея по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД и за липса на всякаква възможност за продължаване на договорните отношения с ответника. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника, че прехвърлянето на собствеността върху построената сграда е било възможно съгласно чл.181 ЗУТ една година преди предявяване на иска, въпреки липсата на издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, като е съобразил поетото от ответника задължение да предаде имота в степен на завършеност съобразно Приложение № 1 към договора, а не в груб строеж. Приел е за недоказано и възражението на ответника, че имотът не е бил прехвърлен с нотариален акт поради нежеланието на ищцата да плати остатъка от продажната цена. С оглед на това въззивният съд е счел сключения договор за развален и е уважил предявения осъдителен иск за връщане на платената по договора цена. По предявения иск за неустойка за забава въззивният съд е приел, че отговорността за вреди поради разваляне на договора под формата на неустойка може да се търси, ако подобен вид неустойка е била изрично предвидена в клаузите на съответния договор, тъй като след прекратяване на договора не може да има нито изпълнение, нито неизпълнение, както и възникване на последиците от неизпълнението, включително и на правото на неустойка. Посочил е, че в случая в предварителния договор липсва изрична клауза, с която да е предвидено заплащане на неустойка в случай на разваляне на договора, а е договорена неустойка, дължима от продавача при неизпълнение в срок на задължението му да завърши обекта и предаде ползването му. Поради това въззивният съд е счел предявения иск за заплащане на неустойка за забава за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е постановена задължителна практика на ВКС – решение № 51 от 10.09.2010г. по т.д. № 32/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 29 от 13.04.2011г. по т.д. № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 203 от 30.01.2012г. по т.д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100 от 03.07.2012г. по т.д. № 307/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК. В тези решения е прието, че когато се твърди разваляне на договора на основание чл.87, ал.2 ЗЗД поради безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, безполезността трябва да е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Настоящият състав споделя възприетото в създадената постоянна съдебна практика разрешение, като намира, че продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а отпадането на интереса му в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано.
По касационната жалба на ответника [фирма]:
Изводът на въззивния съд, че дългият срок на забава от страна на ответника е дал повод на ищеца да счете изпълнението на договора за безполезно за него по смисъла на чл.87, ал.2 ЗЗД и за липса на всякаква възможност за продължаване на договорните отношения с ответника, въпреки че след уговорения между страните срок сградата е била построена, е в противоречие със създадената постоянна съдебна практика по приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД. Продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а отпадането на интереса на кредитора в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано. В исковата си молба ищцата не е обосновала наличието на предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД, като е основала правото си да развали договора, без да даде срок за ипълнение, единствено на периода на виновната забава на ответника. Наличието на забава по отношение на завършването и предаването на обекта съгласно клаузите на сключения между страните предварителен договор е основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на неустойка, компенсираща купувача за вредите от забавата. От друга страна, в предварителния договор не е предвиден срок, след изтичане на който забавеното изпълнение се счита за безполезно за купувача и той има право да развали договора, без да дава допълнителен срок за изпълнение. Поради това, при липса на клауза, уреждаща по различен начин спрямо диспозитивната разпоредба на чл.87, ал.2 ЗЗД последиците от забавата на продавача, не е налице основание да се приеме, че изпадането на продавача в забава във всички случаи води до безполезност за купувача на забавеното изпълнение.
В чл.7 на сключения между страните договор продавачът се е задължил да изгради имота и да осигури издаване на документ за въвеждането му в експлоатация в срок до 30.06.2008г. в степен за завършеност, описана в Приложение 1. От представените по делото доказателства се установява, че констативният акт за установяване годността за приемане на строежа е издаден на 27.11.2009г., а удостоверение за въвеждане в експлоатация е издадено на 23.03.2012г.
Ищцата е отправила до ответника изявление за разваляне на договора с нотариална покана от 17.06.2011г., получена на 24.06.2011г. Със същата е поканила ответника да й върне платената по предварителния договор сума, както и предвидената в чл.15 от договора неустойка за забава.
От приетото в първоинстанционното производство, неоспорено от страните допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че разрешението за ползване на обекта е издадено през 2012г., тъй като е било необходимо да се изпълнят предварително редица законови нормативни процедури. Посочено е, че процесната сграда е извън границите на урбанизираните територии и трасетата на външните електропроводи и тръбопроводи се прокарват съгласно Подробен устройствен план – Парцеларен план /ПУП-ПП/. Тези законови и нормативни процедури са обективни и не могат да се пренебрегнат, защото са основание за издаване на строителното разрешение и извършването им към миналия момент е било от решаващо значение за електрифицирането и водоснабдяването на обекта.
Въз основа на така обсъдените доказателства настоящият съдебен състав приема за доказана забавата на ответника, който не е изпълнил задължението си да изгради имота и да осигури документ за въвеждането му в експлоатация в предвидения в чл.7 от предварителния договор срок. Към момента на отправяне на изявлението на ищцата за разваляне на договора сградата е била изградена и за нея е бил издаден акт обр.15, но ответникът е бил в неизпълнение по отношение на задължението си да осигури удостоверение за въвеждане в експлоатация. Независимо от това, при липса на ангажирани от ищцата доказателства за отпадане на интереса й от забавено изпълнение на договора и с оглед отговора на релевантния правен въпрос, настоящият съдебен състав приема, че не са били налице предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД и с получаването на нотариалната покана не са настъпили последиците на разваляне на договора.
В писмените си бележки в настоящото производство ищцата излага довод, че исковата молба има характера на покана за изпълнение, дори и в нея изрично да не е даден срок, като такъв срок е разумният. От събраните по делото доказателства се установява обаче, че в разумен срок, считано от датата на нотариалната покана и от датата на подаване на исковата молба, ответникът е предложил изпълнение на договора. В тази връзка съдът взема предвид обстоятелството, установено с допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, че за снабдяването на имота с удостоверение за въвеждане в експлоатация е било необходимо провеждането на нормативни процедури, от значение за електрифицирането и водоснабдяването на обекта. Поради това приема, че срокът, който е изтекъл от датата на изявлението на ищцата за разваляне на договора до издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация е разумен. С оглед на изложеното и при липсата на доказателства за безполезност за ищцата на предложеното забавено изпълнение, следва да се приеме, че не е настъпило разваляне на договора и при условията на чл.87, ал.1 ЗЗД.
Предвид липсата на разваляне на договора, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на заплатената по предварителния договор сума в размер на 49 988 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По насрещната касационна жалба на Мойган А.:
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед установената по делото забава на ответника са налице предпоставките на чл.15 от предварителния договор, в който е договорено, че в случай на неизпълнение от страна на продавача на задължението за завършване на обекта и предаване на ползването му в срок същият дължи на купувача обезщетение за забава в размер на 0.01% на ден от цената по т.2, но не повече от 10% от продажната цена на имота. Забавата за изграждане на имота и издаването на акт обр.15 е продължила 18 месеца и 27 дни или 567 дни, а забавата за снабдяването на имота с удостоверение за въвеждане в експлоатация е продължила 44 месеца или 1 320 дни. Към момента на завеждане на исковата молба продължителността на забавата на ответника е била 1 275 дни. Ответникът не ангажира съгласно чл.154, ал.1 ГПК доказателства за наличие на основания, освобождаващи го от отговорност за забавата при изграждането на имота. Изложените от ответника твърдения и ангажираните доказателства са за наличие на обективни причини за забавяне при снабдяването на имота с удостоверение за въвеждане в експлоатация, но ответникът не е ангажирал доказателства към кой момент са възникнали тези причини, нито че е предприел своевременно действия за изпълнение на задълженията си, поради което се явява недоказано по делото каква част от периода на забавата се дължи единствено на причини, които не могат да се вменят във вина на ответника. С оглед на изложеното и тъй като забавата на ответника е продължила повече от 1000 дни, същият дължи неустойка в размер на договорения максимален размер, който възлиза на 10% от продажната цена на имота, възлизаща на 99 976 евро с ДДС, или 9 997, 60 евро.
Направеното от ответника в писмените му бележки възражение за изтекла погасителна давност не следва да се обсъжда, тъй като е релевирано след срока по чл.131 ГПК и поради това е преклудирано /т.4 от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК/.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и следва да бъде постановено друго, с което предявеният от Мойган А. против [фирма] иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД бъде отхвърлен, а ответникът [фирма] бъде осъден да заплати на Мойган А. сумата 9 997,60 евро – неустойка за забава по чл.15 от предварителния договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 355,81 лева за трите инстанции, а ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 9 612,80 лева за трите инстанции.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 71 от 10.06.2013г. по в.т.д.№ 151/2013г. на Бургаски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Мойган А., поданичка на Кралство Ш. против [фирма], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за заплащане на сумата 49 988 евро – заплатена цена по предварителен договор от 30.10.2007г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх.1 да заплати на Мойган А., поданичка на Кралство Ш., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1 сумата 9 997,60 евро /девет хиляди деветстотин деветдесет и седем евро и шестдесет евроцента/ - неустойка за забава по чл.15 от предварителния договор между страните от 30.10.2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.12.2011г. до окончателното й заплащане, както и сумата 1 355, 81 лева /хиляда триста петдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ – разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Мойган А. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 9 612,80 лева /девет хиляди шестстотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|