Ключови фрази


4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1060

С., 21.11. 2015 г.



Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3440/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. М. К. чрез пълномощник адв. А. Г. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 1413 от 21.02.2015г. по в. гр. дело № 10056/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-49-60 от 12.03.2014г. по гр. дело № 11905/2012г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени исковете на Т. М. К. действащ със съгласието на майка си С. Х. Я. против М. Т. К. предявени в условията на евентуалност за обявяване на нищожност поради противоречие със закона и заобикаляне на добрите нрави на сключения между Т. М. К. представляван от М. Т. К. от една страна и М. Т. К. от друга договор за покупко - продажба от 03.11.2006г. на недвижим имот представляващ гараж № 10, със застроена площ 26.86 кв. м, находящ се в [населено място], район К. село, [улица], за който е издаден нотариален акт № 199, том ІV, рег. № 12082, нот. дело № 727/2006г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е извел конкретен правен въпрос, но от наведените съображения такъв може да се конкретизира, като включен в предмета на делото и обусловил правната воля на съда за изхода на спора, както следва - подлежи ли издаденото разрешение по чл. 73, ал. 2 СК (отм.) на последващ контрол в производство по дело, по което съдът е сезиран да се произнесе по валидността на извършената от малолетния сделка въз основа на разрешението. Жалбоподателят представя съдебна практика по приложението на чл. 73, ал. 2 КС (отм.) на инстанционни съдилища, чрез която поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът С. Б. Б., трето лице помагач, в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът М. Т. К. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 73, ал. 2 СК (отм.) намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
По поставения правен въпрос съдебната практика е уеднаквена с две решения на Върховния касационен съд постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е прието, че сделките на разпореждане с недвижими имоти от ненавършили пълнолетие са подчинени на особен режим: едни сделки - дарение, отказ от права и даване на заем са забранени (чл. 130, ал. 4 СК), а други може да бъдат извършени с предварително разрешение на районния съд (чл. 130, ал. 3 СК). За да разреши извършването на сделката, районният съдия преценява дали тя противоречи на интереса на ненавършилия пълнолетние, съответно - наличието на очевидна полза за него или извънредни нужди на семейството. Забранените сделки са нищожни, дори за извършването им да е издадено разрешение от районния съд. За действителността на подчинените на разрешителен режим сделки, правно значение има наличието или отсъствието на разрешение. При оспорване действителността на разрешената сделка е без правно значение, дали са били налице предпоставки за издаване на разрешението и нарушена ли е процедурата по издаването му. При издаване на разрешение за разпореждане с имот от ненавършил пълнолетие, съдът съдейства на гражданските правоотношения, като постановява охранителен акт, който не подлежи на обжалване и може да бъде оспорен с иск от трети лица, когато са накърнени техни права (чл. 537, ал. 2 ГПК) и от прокурора, когато е накърнен обществен интерес и е нарушен чл. 537, ал. 3 ГПК. В този смисъл решение по гр. дело № 42/2011г., четвърто г. о., ВКС и решение по гр. дело № 3050/2014г., четвърто г. о., ВКС.
Приетото с обжалваното решение по поставения правен въпрос не влиза в противоречие с посочената съдебна практика.
Съдът е отхвърлил иск за прогласяване нищожността на сделка, с която ищецът представляван от баща си - ответник е продал на ответника процесния гараж. Като порок на сделката се е поддържала незаконосъобразност на разрешението издадено по реда на чл. 73, ал. 2 КС (отм.) от Районен съд [населено място] за продажба имущество на непълнолетния - нарушена процедура по издаването му. Прието е, че при така наведения порок следва да се прави разлика между липсващо разрешение по чл. 73, ал. 2 СК (отм.) и наличието на такова, макар и незаконосъобразно. Липсата на разрешение, както и нищожността му има за последица недействителност на сделката, сключена с имуществото на непълнолетното лице. При наличие на разрешение за продажба, в производството по оспорване на сделката сключена въз основа на разрешението, съдът не проверява пороците на охранителния акт по чл. 73, ал. 2 СК (отм.). Преценката за наличието на нужда или очевидна полза за непълнолетния от разпореждането се извършва в охранителното производство, като последващ контрол на тази преценка не е предвиден, ако акта е благоприятен за страните. Нарушенията на процедурата по неговото издаване - неспазване на местна компетентност, както и неспазване на правилата за издаване, поради несъобразяване на чл. 15 Закона за закрила на детето, биха довели до недопустимост респ. незаконосъобразност на разрешението, но не и до неговата невалидност. Когато такива актове са влезли в сила, те пораждат правни последици. В заключение съдът е приел, че оспорената сделка е сключена въз основа на валидно разрешение по чл. 73, ал. 2 СК(отм.) и същата не е нищожна като сключена в нарушение на закона.
От изложеното е видно, че решаващите изводи на съда за отхвърлянето на иска са изведени в съответствие със установената съдебна практика, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1413 от 21.02.2015г. по в. гр. дело № 10056/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ