Р Е Ш Е Н И Е № 460/13 г. София, 10.02. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 1288/2013 година. Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 504/2012 г. на Хасковския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл. 294 ГПК за задължителност на указанията на касационния съд по прилагането на закона при повторно разглеждане на делото от въззивния съд. При извършената проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по иск на Н. Н. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 8450 лв. на основание чл. 82 ЗЗД обезщетение за пропусната полза – невъзможност да отдава под наем собствените му обекти – търговско помещение, гарсониера и апартамент, за времето от 16. 11. 2009 г. до предявяване на иска на 16. 12. 2010 г.. Ищецът твърди, че ответникът – изпълнител на строителството на обектите, не е изпълнил задължението си по сключеното на 20. 12. 2008 г. между тях двамата споразумение за предаване на обектите с приемо–предавателен протокол и разрешение за ползване. В резултат на това ищецът търпи загуба поради невъзможност да отдава обектите под наем. Хасковският районен съд с решение по гр. д. № 3282/2010 г. е отхвърлил иска. Решението е отменено от Хасковският окръжен съд с въззивно решение от 31. 05. 2011 г. по гр. д. № 352/2011 г. и [фирма] е осъдено да заплати на Н. Н. сумата 8450 лв. обезщетение за пропусната полза – лишаването му от възможност да отдава под наем трите обекта от 16. 11. 2009 г. до 16. 12. 2010 г.. Въззивното решение е отменено от ВКС, състав на трето гражданско отделение, с решение по гр. д. № 1259/2011 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд с указания да се изясни причината за неизпълнение на обещания от изпълнителя [фирма] административно правен резултат – неиздаване на акт 16 за въвеждане на строежа в експлоатация. Касационният съд е дал указания за възможността да се ползва заключение на техническа експертиза за завършеност на обекта и дали тя е резултат на неизпълнение на задължение на строителя или на неизпълнение от страна на ищеца. С обжалваното въззивно решение от 22. 11. 2012 г. по гр. д. № 504/2012 т. Хасковският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Хасковския районен съд по гр. д. № 3282/2010 г. за отхвърляне на иска. Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че е налице неизпълнение от страна на ответника на споразумението от 20. 12. 2008 г. относно задължението да предаде на ищеца обектите с акт обр. 16. Съдът е анализирал съдържанието на споразумението в раздел ІІ, т. 1 и приел, че уговореното задължение на строителя да депозира всички необходими документи в [община] за снабдяване на акт обр. 16 е предвидено само като основание за удължаване на срока за извършване от него на допълнителни строителни работи в обектите на ищеца, но не и задължение за издаване на разрешение за ползване. Съдът се е позовал и на чл. 177 от ЗУТ, че инициирането за издаване на акт за ползване на сградата е вменено на ищеца – възложител на строежа. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни – постановени в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът не е преценявал комплексно постигнатите между страните уговорки по споразумението от 20. 12. 2008 г.. В раздел ІІІ, т. 3 от споразумението е посочено, че то дерогира клаузите на предварителния договор за учредяване право на строеж, отнасящи се до сроковете за извършване на СМР и предаване на обектите на собствениците, а за неуредените въпроси се прилага общото законодателство. По нот. акт № г. е предвидено, че [фирма] се задължава да започне строителството на пететажната жилищна сграда февруари 2006 г. с краен срок на застрояване 20 месеца, т. е. до 30 септември 2007 г.. Със споразумението от 20. 12. 2008 г. тези срокове се изменени, но не е изменено задължението на строителя да предаде на учредителя на правото на строеж – ищецът Н., описаните имоти с разрешение на ползване. Със споразумението от 20. 12. 2008 г. това задължение на строителя е конкретизирано като задължение да депозира всички необходими документи в [община] за снабдяване с акт обр. 16 /разрешение за ползване/ до мосец август 2009 г.. По делото е безспорно, че ответникът [фирма] не е изпълнил това задължение. По делото е прието, заключение на вещото лице инж. Р., че към настоящия момент, сградата, която [фирма] се е задължило да изгради не е включена към централния водопровод и улична канализация, няма външна ел. връзка и но може да се ползва по предназначение При тези обективни данни, необосновано въззивният съд е приел, че ищецът като възложител на строежа на част от сградата следва да подаде документите за издаване на акт обр. 16 разрешение за ползване, само защото така е предвидено в чл. 177 ал. 1 ЗУТ. Съдът не е приложил точно разпоредбата на закона, защото тя предпоставя условието строежът да е завършен. Това обстоятелство е налице след изпълнение на изскванията на чл. 168, ал. 6 ЗУТ – изготвяне на окончателен доклад до възложителя за приключване на строително-монтажните работи, чл. 176, ал. 1 ЗУТ – съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, чл. 176а, ал. 1 ЗУТ – съставяне технически паспорт на строежа. Чл. 177, ал. 1 ЗУТ предпоставя подаването на заявление за въвеждане на обекта – сградата, в експлоатация след представяне на договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. От заключението на техническата експертиза е видно, че сградата, чийто изпълнител е ответникът, не е завършена като строеж, не е налице фактическа възможност за издаване на разрешение за ползване. При тези категорични доказателства, е изцяло необоснован изводът на решаващия съд, че не е налице връзка между твърдяната от ищеца вреда и поведението на ответника. Съдът неправилно е преценявал само строителната завършеност на трите обекта, собственост на ищеца – търговско помещение и два жилищни обекта, като е дерогирал същественото условие, осигуряващо ползването им по предназначение – липсата на ВиК и ел. инсталации, която липса е резултат на неизпълнението на ответника да завърши строежа на сградата като цяло. По изложените съображения, следва да се приеме, че е налице връзка между неизпълнението от страна на ответника и претърпяната вреда, изразяваща се в пропусната полза от страна на ищеца. В първоинстанционното производство по гр. д. № 3282/2010 г. на Хасковския районен съд е прието заключението на вещото лице инж. Р. за средната месечна пазарна цена на наема за всеки от трите обекта, собственост на ищеца Н. и общия размер на наема за всеки обект за периода от 16. 11. 2009 г. до 16. 12. 2010 г., както следва: 3900 лв. за търговското помещение; 1950 лв. за гарсониерата; 2600 лв. за южен апартамент. Общата сума на претърпяната от ищеца загуба от невъзможността да ползва трите обекта е 8450 лв. и в този размер следва да се уважи предявения иск. В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, както следва: 1859 лв. разноски за производството по гр. д. № 3282/2010 г. на Хасковския районен и производството по гр. д. № 352/2011 г. на Хосковския окръжен съд; 850 лв. разноски за производството по гр. д. № 504/2012 г. на Хасковския окръжен съд, от които 700 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. възнаграждение за вещо лице; 1399 лв. разноски за касационното производство по гр. д. № 1288/2013 г., от които 1200 лв. адвокатско възнаграждение, 30 лв. начална държавна такса и 169 лв. държавна такса. Общата сума на разноските е 4108 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 22. 11. 2012 г. по гр. д. № 504/2012 г. на Хасковския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Н. Н. от [населено място] сумата 8450/осем хиляди четиристотин и петдесет/ лева обезщетение за пропуснати ползи поради невъзможност да получава наем от три обекта – търговско помещение, гарсониера и апартамент, намиращи се в сграда – нов строеж в УПИ в кв. по плана на [населено място] за периода от 16. 11. 2009 г. до 16. 12. 2010 г., със законната лихва върху сумата 8450 лв. от 20. 12. 2010 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Н. Н. от [населено място] сумата 4108 /четири хиляди сто и осем/лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: