Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
София 09.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №813 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК .
Касаторът З. [фирма] – София обжалва решение №2045 от 10.03.2012г. по гр.д. № 8906/2010г. на Софийски градски съд, ІІ Г състав, с което е потвърдено решение от 25.02.2010г., по гр.дело №7252/2009г. на Софийския районен съд, 72 състав. С това решение дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 16 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка по застрахователна полица №07-0300/218/5002647/25.04.2007г. за настъпило на 26.03.2008г. застрахователно събитие – кражба на лек автомобил “Шкода Ф.” ДК СА2591ВА.
В касационната жалба са въведени оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на наведени във въззивната жалба доводи за неизпълнение от страна на собственика на автомобила на задължение, залегнало в специалните условия на договора за застраховка “каско” и в общите условия на договора за лизинг. Не са обсъдени наведените доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон - чл.211, ал.2 КЗ чрез превратното тълкуване на нормата във връзка с договорно закрепени правоизключващи застрахователната отговорност клаузи. Поддържа, че въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви и собствени изводи по материалноправния спор, съгласно ТР №1/ 4.01.2001г. на ОСГК на ВКС за дейността на въззивния съд и не се е произнесъл по възражения за неправилност на изводите на първоинстанцияния съд. Искането е за отмяна на въззивното решение като неправилно – поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост. Касационната жалба се поддържа в открито съдебно заседание от представител на касатора.
В писмен отговор ответникът по касация [фирма], чрез пълномощника си адв. К. А., В., поддържа становище да се остави без уважение касационната жалба, като поддържа, че пасивната маркировка не е задължение и условие на договора за застраховка и липсата й не е уредено като факт, от който да възникне правото на застрахователя да откаже плащането на застрахователно обезщетение. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Ответникът по жалбата [фирма] не заявява становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното:
С определение №534 от 13.06.2013г. по т.дело № 813/2012г. ВКС, ТК, състав на първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на СГС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „следва ли въззивният съд като изрази становище само с “потвърждаване на решението”, без да обсъди и разгледа наведените в жалбата възражения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по същество на спора, да не изложи собствени мотиви и собствени изводи в решението си”.
Ищецът [фирма] е страна по договор за лизинг №ЕФ 233/20.04.2006г. като лизингодателя по този договор е [фирма] с предмет отдаване на лизинг на лека кола м. “Шкода” м. “Ф.” Срокът на договора е 35 м. На 28.03.2008г. автомобилът е бил откраднат, за което своевременно е бил уведомен собственика [фирма] и застрахователя по застраховка “Каско” ответното дружество [фирма]. Претендира сумата от 16 000 лв. представляваща обезщетение за противозаконното отнемане на лекия автомобил, като се позовава на чл.41 от договора за лизинг. Според тази клауза на ОУ към договора за лизинг, в случай на пълна загуба или погиване на имуществото, лизингополучателят ще получи застрахователното обезщетение след заплащането му от застрахователя, намалено с оставащите за заплащане вноски и с размера на последната вноска, представляваща остатъчно стойност на отдадения на лизинг автомобил.
СРС е прие, че искът е предявен от ищеца като процесуален субституент на [фирма] и го е уважил до претендирания размер от 16 000 лв. Съдът не е възприел възражението на застрахователя по направения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при отнет неправомерно от собственика автомобил, поради неизпълнение на условие в договора за “пасивна маркировка” на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие. Счетено е, че при покрит риск “Кражба”, неизпълнението на задължението за пасивно маркиране не е значимо с оглед на интереса на застрахователя по смисъла на чл.211, т.2 КЗ и не е основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение по две причини: автомобилът е бил пасивно маркиран от [фирма] на 5.05.2006г. и начина на поставяне на маркировката е достатъчна за индивидуализиране на леката кола при кражба, и на второ място самия застраховател е счел, че застрахованият е изпълнил задълженията си по застрахователния договор предвид обстоятелството, че при получаване на застрахователната премия не е направил възражение за неизпълнение на това задължение по ОУ на договора и при настъпване на друга щета /повреда по части на автомобила/ застрахователното обезщетение е изплатено, без да е направено възражение за отсъствие на пасивна маркировка на автомобила. Разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ е тълкувана в смисъл, че неизпълнението на задължение по застрахователния договор ще е значително с оглед на интереса на застрахователя, когато бездействието на застрахования е попречило за предотвратяване и ограничаване настъпването на конкретните вреди, т.е. при изпълнение на задължението вредите не биха настъпили или биха били в по-малък размер.
СГС е отбелязал в мотивите си, че възраженията във въззивната жалба на въззивника З. [фирма] са свързани само с активната легитимация на ищеца “У. БЙ България” на правото на иск и че изцяло възприема изводите на СРС. С оглед тази преценка на оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е изложил мотиви за правния интерес на ищеца на иск по чл.134 ЗЗД, без да изложи доводи по наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на материалноправния спор за изпълнение на задълженията на застрахования по договора за застраховка и специалните условия към него, за да бъде ангажира отговорността на застрахователя.
Решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила.
По правния въпрос:
Правомощията на въззивната инстанция са очертани в разпоредбата на чл.269 – чл.271 ГПК. В предмета на въззивната дейност се включва проверка на валидността на първоинстанционното решение, на неговата допустимост в обжалваната част и на правилността на решението съобразно посоченото във въззивната жалба. Съгласно разясненията в т.19 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата без да представлява нейно повторение, я продължава. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата по делото. Въззивният съд прави самостоятелна преценка на доказателствата по делото и излага своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като е задължена да обсъди наведените във въззивната жалба доводи и възражения на въззивника. Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което произтича от характеристиката й на съд по съществото на спора. Поради това тя не може направо да потвърди фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, като запише в мотивите, че те са законосъобразни и обосновани. Новата разпоредба на чл.272 ГПК също не освобождава въззивния съд от задължението да изложи мотиви към решението, в които да даде отговор на направените пред него оплаквания / решение № 157/8.11.2011г. т.дело №823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 147/11.01.2013г. постановено по т.дело № 46/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о и др. постановени по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед на мотивите на въззивния съд, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и практиката на Върховния касационен съд, изразена в ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд неправилно е приел, че оплакванията на въззивника се отнасят до процесуалната легитимация на ищеца В нарушение на разясненията в т.19 на цитираното тълкувателно решение, въззивният съд не е отговорил на възраженията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния закон при обсъждане на доказателствата по делото, както и на материалния закон за правото на ищеца да получи обезщетението по договора за застраховка. Не са обсъдени доводите в жалбата, че е погрешна преценката на първоинстанционния съд, че изискването за ежегодна пасивна маркировка не е от значение за освобождаване на застрахователя от риска, не са обсъдени клаузи в специалните условия към застрахователната полица и общите условия за застраховане, като условия за заплащане на обезщетение по застраховка „ Каско” в случаите на откраднат автомобил.
По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане за обсъждане на наведените от въззивника доводи и възражения във въззивната жалба.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по направените за тази инстанция разноски на основание чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.290 и чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2045 от 10.03.2012г., постановено по в.гр.дело № 8906/2010г. на Софийския градски съд, ІІ Г състав и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: