2 решение по гр.д.№ 6690 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 20.03.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6690 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. Атанасова Болчинова и на Д. Т. Т. срещу решение № 1230 от 03.07.2013 г. по в.гр.д.№ 893 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което по същество е потвърдено решение № 4441 от 30.11.2012 г. по гр.д.№ 23526 от 2011 г. на Пловдивския районен съд. М. Атанасова Болчинова обжалва решението на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане на делба при равни квоти между М. Атанасова Болчинова и Д. Т. Т. на лек автомобил, марка „ВАЗ 2121”, модел „НИВА-221”, тип „Хетчбек” с рег. [рег.номер на МПС] , цвят бордо, рама № ХТА212100N0935801, номер на двигателя 21212336664 и в частта, с която е отхвърлен иск за делба на посочени от М. Болчинова движими вещи. В касационната си жалба М. Болчинова твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд в частта за допускане на делбата на автомобила е неправилно, а в частта за отхвърляне на иска за делба на движими вещи е нищожно като напълно неразбираемо и без мотиви- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Д. Т. Т. обжалва решението на Пловдивския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за допускане на делба на посочени от ответницата 4 движими вещи: Д. П. 412 „Елит” РV-372Х с фабричен номер [ЕГН], цветен телевизор „N. модел 2142tx”, пасатор „ELITE” EM 2307 и бежов матрак „М.” с размери 82 на 190 см. Твърди, че решението в тази част е нищожно, недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. С определение № 638 от 12.12.2013 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречието му със задължителна практика на ВКС /т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС/ по въпроса: какви мотиви следва да съдържа въззивното решение и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ. По първият от поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ГК счита следното: Съгласно т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, постановено по приложението на отменения ГПК, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаващата, а не проверяваща правораздавателна дейност на съда. След самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд следва да направи и изложи в мотивите на решението си своите собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. С приемането на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., се въведе т.нар.„ограничен въззив”, при който въззивният съд се произнася не въобще по правилността на първоинстанционното решение, а само по наведените във въззивната жалба основания за неправилност на решението /съгласно чл.269 от новия ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, по неговата допустимост- в обжалваната му част, а по правилността му- само по наведените във въззивната жалба основания/ и се предвиди възможност, когато съдът потвърждава първоинстанционното решение, да препрати към мотивите на това решение- чл.272 от ГПК. Последната разпоредба обаче не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. В този смисъл е задължителната практика на ВКС в решения по чл.290 от ГПК- например решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 964 от 2012 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 114 от 15.05.2010 г. по гр.д.№ 4232 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д.№ 78 от 2012 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и др. На още по-голямо основание, когато не препраща към мотивите на първоинстанционния съд /какъвто е и настоящия случай/, въззивният съд е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по всички наведени във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение. В този случай т.19 от горепосоченото Тълкувателно решение продължава да действа. На втория поставен правен въпрос /може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ/ следва да се отговори положително поради следното: На делба подлежат всички вещи, които са съсобствени между страните по делото, без значение у кого се намират тези вещи. Целта на визираното в разпоредбата на чл.344, ал.1, изр.последно от ГПК изискване в решението за допускане на делбата да се посочи изрично у кого от съделителите се намира допусната до делба движима вещ, е да се улесни следващата фаза на делбата- нейното извършване, при която е необходимо вещо лице да оцени вещите и следователно следва да знае у кого от съделителите се намират тези вещи, както и да е ясно спрямо кого може да се реализира предвидената в чл.521, ал.2 от ГПК възможност за претендиране на равностойността на тази вещ при нейното евентуално унищожаване, погиване или разваляне след допускане на делбата. Разпоредбата на чл.344, ал.1, изр.последно от ГПК в частта, в която е посочено, че когато допуска делба на движима вещ, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите държи тази вещ, изхожда от съществуващата човешка презумпция /prasumptiones ad hominem/, че щом една вещ е съсобствена, то тя обичайно се ползва от един от съсобствениците. По изключение обаче съсобствената движима вещ може да се държи и ползва от трето лице. Това не е пречка тази вещ да бъде допусната до делба, ако третото лице няма вещни права върху вещта, а тя е съсобствена на страните по делото. И в този случай обаче съдът в решението си за допускане на делбата на движима вещ следва да посочи от кого се държи тази вещ. С оглед отговорите на поставените по делото правни въпроси, решението на въззивния съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като въпреки задължението си по чл.269 и чл.272 от ГПК въззивният съд не е изложил мотиви по наведените във въззивните жалби на Болчинова и Т. основания за неправилност на първоинстанционното решение: 1. Относно допуснатият до делба лек автомобил във въззивното решение липсват мотиви по доводите във въззивната жалба на М. Болчинова, че неправилно в първоинстанционното решение е прието, че този автомобил се намира у Болчинова и че може да се допусне делба на движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен ревандикационен иск срещу това трето лице, 2. Относно допуснатите до делба други движими вещи във въззивното решение липсват мотиви по доводите във въззивната жалба на Д. Т., че неправилно първоинстанционният съд не е прекратил делото за делба на тези движими вещи поради тяхната неиндивидуализация, че неправилно в първоинстанционното решение е било прието, че тези движими вещи се държат от Д. Т. и че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила на чл.133, чл.193, чл.145, чл.146, ал.2, чл.155 от ГПК и др. и 3. Относно движимите вещи, които не са допуснати до делба, във въззивното решение липсват мотиви по доводите във въззивната жалба на М. Болчинова, че първоинстанционното решение в тази част е неправилно, тъй като са необосновани изводите на съда за местонахождението на тези вещи и за липсата на съсобственост върху тях: има общи мотиви за липсата на съсобственост /че част от вещите са придобити преди брака, а друга част са собственост на майката на ищеца/, без да е посочено кои от тези мотиви за коя от движимите вещи се отнася. Неоснователен е доводът в касационната жалба на М. Болчинова, че поради липсата на мотиви въззивното решение е напълно неразбираемо и като такова нищожно. Липсата на мотиви във въззивното решение по наведените от страните доводи за неправилност на първоинстанционното решение не прави въззивното решение неразбираемо по отношение на това какво е постановил съда /напълно ясен е диспозитивът на решението, с който по същество се потвърждава първоинстанционното решение/ и съответно това не води до нищожност на това решение. Предвид на горното, въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на решение, съдържащо мотиви и диспозитив относно съсобствеността и местонахождението на вещите съгласно изискването на чл.344, ал.1 ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1230 от 03.07.2013 г. по в.гр.д.№ 893 от 2013 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.