4 Р Е Ш Е Н И Е № .213 София, 16.10.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3780/2013 г., и за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Д. Д. К., К. Д. К., К. К. К. и В. С. В., всичките от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. А. П., за отмяна на влязлото в сила решение № 131 от 10.10.2011 г. по в. гр. д. № 317/2011 г. на Варненския апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 597 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 159/2012 г. на ВКС на РБ, І-во г. о. С решението на апелативния съд е потвърдено решение № 193 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 8/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от молителите искове за защита на собствеността върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], и същите са осъдени да заплатят разноски по делото пред въззивната инстанция. С две молби за отмяна от 26.02.2013 г. и 19.03.2013 г. молителите са представили писмени доказателства, за които твърдят, че са от съществено значение за делото. Искат отмяна на влезлите в сила съдебни актове, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. Ответниците В. В. В., [фирма] [населено място], Ю. Д. Д. и П. Д. Д. считат молбата за отмяна за просрочена, а по същество - за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е допустима. Доводът за просрочие е неоснователен, доколкото първоначално подадената молба за отмяна е от 26.02.2013 г., а молителите твърдят, че същата година са им били предоставени част от документите, а други датират от месец февруари 2013 г. По същество молбата за отмяна е неоснователна. С въззивното решение на Варненския апелативен съд е потвърдено решението от 28.02.2011 г. по гр. д. № 8/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете, предявени: - от Д. Д. К. и В. С. В. срещу В. В. В. за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, правото им на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ 13 % ид. ч. от поземлен имот, придобито чрез договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане с н. а. № 132/1996 г. и дарение с н а. № 11/1995 г., евентуално - по давност; - от К. Д. К. и К. К. К. срещу [фирма], Ю. Д. Д. и П. Д. Д. - за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС правото им на собственост върху таванско помещение /цялото подпокривно пространство/ и избено помещение № 2 с площ 10.50 кв. м., и само срещу Д., при участието на третото лице [фирма] - за предаване владението на същите имоти, като придобито от ищеца по наследяване от Д. К. Д., починал на 25.12.2006 г., а от него - чрез договор за доброволна делба от 19.08.1993 г., а върху идеалните части: от таванското помещение - чрез реализация на право на строеж, придобито чрез продажба с н. а. № 178/1957 г. и по наследяване от К. И. Д., починала на 09.01.1982 г., а от нея - чрез реализация на право на строеж, придобито чрез същата продажба, а от избеното помещение - чрез цитираната продажба, евентуално от двамата ищци по давност; - от Д. Д. К. и К. Д. К. срещу всички ответници - за установяване правото им на собственост върху офис от 18 кв. м., придобито по наследяване от К. И. Д. и Д. К. Д., а от тях - чрез реализация на право на строеж, придобито чрез спогодба по гр. д. № 696/1957 г. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК. За да се уважи молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината при висящността на делото. В настоящия случай не са нови доказателства тези, описани в молбата за отмяна от 26.02.2013 г. под № 4 - скица № 565 от 11.05.1995 г., под № 7- скица № 1817 от 12.03.1957 г., и под № 15 - обявление по т. д. № 903/1998 г. до Д. К. Д.. Първият документ е представен още с исковата молба и е приложен на л. 7 от първоинстанционното гр. д. № 8/2010 г. на Варненския окръжен съд. Вторият се намира в плик заедно с изпратени с писмо вх. № 43705 от 05.11.2010 г. от общината три броя архитектурни и конструктивни проекти, поставени към корицата на първоинстанционното дело съгласно определение на съда № 3476 от 05.11.2010 г. Обстоятелството, че това доказателство е било известно на молителите, е видно от становището на процесуалния представител на ищците адвокат А. П., приложено на л. 253 от същото дело, в което тя изрично е коментирала посочената скица. Третият документ е приложен на л. 46 от първоинстанционното дело. Непредставени при висящността на делото са документите, описани в молбата за отмяна под №№ 1, 2, 3, 8, 9, 10 и 11. Те са издадени на името на Д. Д. К., съответно тя е страна по договорите за наем /№ 11/. По тази причина доказателствата са й били известни и тя е могла да ги представи. Липсата на проявена грижа за добро водене на делото не може да обоснове основание за отмяна с цел попълване на спора с доказателства, които страната, ако е считала същите за относими, допустими и необходими, е могла своевременно да посочи и представи. Освен това един от договорите за наем - този от 01.12.2012 г., е сключен след влизане в сила на съдебното решение и не съставлява ново доказателство, съществувало при висящността на спора. Под №№ 12, 13 и 14 са представени постановление от 12.02.2013 г. за прекратяване на изп. д. № 481/2004 г., молба от Д. К. Д. за образуване на изпълнително дело, съобщение до него по същото дело, връчено му на 23.12.2004 г., и операционна бележка от 10.01.2005 г. за внасяне на държавна такса за налагане на запор. Тези доказателства са във връзка с принудително изпълнение на решението по т. д. № 903/1998 г., с което Н. П. З. е осъден да заплати на Д. К. Д. - възходящ от първа степен на ищците и молители Д. К. и К. К., сумата 47871 лева - стойност на л. а. „Нисан”, и 622.50 лева разноски. За да е основателна подадената молба за отмяна, разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква новите обстоятелства, съответно новите писмени доказателства, да са от съществено значение за спора. В случая документите, обективиращи действия във връзка с принудителното изпълнение на осъдително решение за парично вземане не са от съществено значение за делото, те са и неотносими към претендираното от ищците право на собственост. Не са от съществено значение за делото и доказателствата под № 5 - скица № 658 от 07.06.1996 г. и виза за проектиране на скатен покрив до нивото на съществуващия покрив на съседния магазин на [улица]/”П.”/, и под № 6 - констативен акт от 31.05.1996 г. за оглед на обект „магазин - офис”, собственост на Д. К., и извършвано преустройство на първи жилищен етаж в магазини, както и разписка № 364617 от 12.07.1957 г., приложена към молбата от 19.03.2013 г., според която съсобственикът на 73% ид. ч. от мястото И. Е. Г. и получил от К. и Д. Д. сумата 10 000 лева въз основа на спогодба по гр. д. № 696/1957 г. за жилищно надстрояване на 2 х 92 равно на 184 кв. м. и склад 18 кв. м. в двора и 13% ид. ч. С тези доказателства не се установява поддържаният от ищците придобивен способ - учредяване и реализация на право на строеж, защото при действието на ЗПИНМ учредяването на такова право е трябвало да стане с нотариален акт, тъй като друга възможност не е била предвидена. Дори да бъдат разгледани като косвени данни за осъществяването на този способ, то отново нямат съществено значение за изхода на спора. Това е така, защото исковете за собственост на таванското и избеното помещения не са отхвърлени от въззивния съд по съображения, че наследодателите на Д. и К. К. не са придобили собствеността, а защото, след като по спогодба от 19.08.1993 г. Д. К. е станал собственик и на таванското несамостоятелно помещение като принадлежност към главната вещ - третия жилищен етаж, се е разпоредил с апартамента на третия етаж, ведно с таванско и избено помещения, идеални части от общите части на сградата и 7/368 ид. ч. от дворното място в полза на трето за спора лице чрез покупко-продажба по н. а. № 40/1994 г. Последващият договор за замяна, сключен с купувача, е нищожен поради липса на форма, така че последващото прехвърляне на имота от Д. К. на ищцата Д. К. с н. а. № 11/1995 г. като извършено от несобственик не е породило правно действие. Имотите не са били в патримониума на наследодателя и не са придобити и по наследство. С молбата от 19.03.2013 г. е представено и удостоверение № 575 от 27.01.1959 г., издадено от Варненския градски народен съвет за това, че К. и Д. Д. са построили сграда въз основа на утвърден архитектурен проект и строително разрешение № 1044 от 14.10.195… г., като сградата е започната на 14.08.1957 г. и е завършена на 19.10.1957 г. по утвърдения план без изменение. Това доказателство не може да промени решаващите изводи на съда, подкрепени от представения по делото архитектурен проект от 06.08.1957 г., че таванското помещение не е самостоятелен обект и не може да бъде обект на прехвърлителна сделка и на придобивна давност. Ето защо и то не е от съществено значение за изхода на делото. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да се остави без уважение. На ответниците по молбата следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд, както следва: на В. В. - 350 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № 243603 от 16.04.2013 г., и на Ю. Д. и П. Д. - 1 200 лева по договори за правна защита и съдействие серия Б № 235692 от 14.04.2013 г. и серия Б № 235695 от 23.04.2013 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите за отмяна с вх. № 26566 от 26.02.2013 г. и № 9069 от 19.03.2013 г., подадени от Д. Д. К., К. Д. К., К. К. К. и В. С. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 131 от 10.10.2011 г. по в. гр. д. № 317/2011 г. на Варенския апелативен съд. ОСЪЖДА Д. Д. К., К. Д. К., К. К. К. и В. С. В. да заплатят разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 350 /триста и петдесет лв./ лева на В. В. В., и в размер на 1 200 /хиляда и двеста лв./ на Ю. Д. Д. и П. Д. Д.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: