Ключови фрази


8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 259
гр. София, 28.04.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1896/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :



Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Глобал Галакс“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу решение № 55 от 01.03.2019 г., постановено по в. т. д. № 652/2018 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 603 от 20.07.2018 г. по т. д. № 1780/2017 г. на Окръжен съд - Варна. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Глобал Галакс“ ЕООД против „Трайдънт Фрейт“ ООД иск с правно основание чл.281 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 36 353.10 лв., претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неизпълнение на договорно задължение на ответника като митнически представител, включваща 27 041.19 лв. - имуществена санкция за митническо нарушение, и 9 310.91 лв. - 25 % от равностойността на стоката, предмет на нарушението, и на основание чл.78, ал.3 ГПК „Глобал Галакс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Трайдън Фрейт“ ООД разноски по делото в размер на 1 920 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, въпреки развитите във въззивната жалба оплаквания срещу правилността й. Позовава се на неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото и на нарушения на приложимия към спора материален закон - чл.18 ЗМ, чл.5 ППЗМ (отм.) и чл.5 Регламент /Е/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. (отм.), чл.281 ЗЗД и чл.302 ТЗ, довели до необоснованост и незаконосъобразност на формираните от въззивния съд изводи относно обема на представителна власт на прекия митнически представител, неговите права и задължения, дължимата грижа при осъществяване на митническото представителство и предпоставките за носене на договорна отговорност от ответника по повод допуснатата в качеството му на пряк митнически представител грешка в тарифирането чрез посочване/допълване на неправилен тарифен код при деклариране на получена доставка.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед необходимостта от създаване на съдебна практика по приложението на разпоредбите на Закона за митниците (ЗМ) и на Митническия кодекс на Общността (МКО), приет с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. (отм., в сила от 01.06.2016 г.), уреждащи статута на прекия митнически представител : „1. При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл.5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност на действията, компетентност, терминалност, прецизност и информираност, ако изрично не са посочени в документа, с който се учредява представителната власт; 2. Налице ли е извинителна причина при осъществяване на задължението за правилно тарифиране и деклариране на стоки пред митническите органи, както и обезпечаване на необходимите митнически документи от пряк митнически представител, осъществяващ дейността по занятие по смисъла на Закона за митниците и Митническия кодекс на Общността, когато се позовава на предварително установена грешка или некомпетентност на представлявания по приложимите митнически нормативни актове; 3. Задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от пряк митнически представител, възникнало по силата на самото упълномощаване по смисъла на Закона за митниците и Митническия кодекс на Общността, може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация в случаите, когато митническият представител предварително установява, че същата е непълна, грешна или некомпетентна“.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Трайдънт Фрейт“ ООД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Производството по т. д. № 1780/2017 г. е образувано пред Окръжен съд - Варна по искова молба на „Глобал Галакс“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск против „Трайдънт Фрейт“ ООД за сумата 36 353.10 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че между двете дружества съществуват търговски отношения по неформален договор за митническо представителство, за целите на който ответникът - чрез негови служители, е упълномощен да осъществява митническо представителство по отношение на внасяните от ищеца стоки; При подаване на ЕАД за митническо оформяне на получени от ищеца стоки на 12.08.2015 г. служител на ответника изготвил митнически документи, в които посочил тарифен код на продукт под № 4, различен от указания от ищеца във възлагателното писмо; В резултат на извършена последваща проверка на тарифното класиране митническите служители установили, че продуктът под № 4 е трябвало да бъде тарифиран под друга позиция, за която се дължи антидъмпингово мито, и съставили акт за извършено митническо нарушение; Въз основа на сключено споразумение с митническите органи ищецът заплатил имуществена санкция за нарушението в размер на 27 042.19 лв. и сума в размер на 9 310.91 лв., представляваща 25 % от равностойността на стоката; С изплащането на посочените суми - общо 36 353.10 лв., ищецът претърпял вреда, намираща се в пряка причинно - следствена връзка с осъщественото от митническия представител - служител на ответника, неправилно деклариране на доставката с погрешен код, довело до избягване заплащането на антидъмпингово мито. Предвид изложените твърдения, ищецът е поискал да бъде осъден ответникът да му заплати стойността на претърпяната вреда, причинена от неизпълнение на договорното задължение за правилно попълване на митническата декларация за съответната доставка.
Ответникът „Трайдън Фрейт“ ООД е депозирал отговор, с който е оспорил иска с възражения, че е осъществявал пряко митническо представителство, поради което декларатор по смисъла на Закона за митниците /ЗМ/ е ищецът и той носи отговорност за верността на данните в митническата декларация. В отговора са наведени твърдения, че във възлагателното писмо ищецът е посочил тарифен код, различен от определения като правилен от митническите органи, не е представил на ответника допълнителни данни за точно тарифиране на продукта - химично съединение, и при предходен внос на същия продукт е указал за деклариране тарифен код, идентичен на посочения в митническата декларация за спорната доставка.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основан на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД и че с него се търси обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение на ответника в качеството му на пряк митнически представител. След преценка на фактите и доказателствата по делото съдът е достигнал до изводи за неоснователност на иска и е отхвърлил претенцията за заплащане на сумата 36 353.10 лв. .
Сезиран с въззивна жалба от дружеството - ищец, Апелативен съд - Варна е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е потвърдил решението на Окръжен съд - Варна.
За да се произнесе по спора, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на доказателствата и е възприел следната фактическа обстановка по спора :
Между страните по делото е сключен неформален договор за пряко митническо представителство, включващо и дейността по внос/пускане на стоки за свободно обръщение, за изпълнение на който ответникът е упълномощен с нотариално заверено пълномощно. С възлагателно писмо от 10.08.2015 г. Л. Л., действаща като представител на „Глобал Галакс“ ЕООД, възложила на „Трайдънт Фрейт“ ООД да осъществи внос на стоки, в т. ч. Ацесулафам К, да претовари стоките от контейнери на камиони и да предоставя стоките и всички необходими документи при поискване от страна на митницата за проверка. В писмото са посочени вид на стоките, количество, произход, тарифен код за всеки вид стока и размер на дължимото мито, като за фигуриращата под № 3 стока Ацесулфам К са указани тарифен код 29350090 и мито 6.5 %. В изпълнение на задължението за подаване на митническа декларация по възлагателното писмо ответникът, действайки като пряк митнически представител на ищеца, подал декларация /ЕАД/ за внос с получател „Глобал Галакс“ ЕООД, в която на позиция 4 посочил стока с наименование Ацесулафам К с тарифен код 29349990 и мито 6.5 %. След извършена проверка митническите органи на МП Варна - Запад съставили АУАН № 260/21.12.2015 г. за констатирано митническо нарушение от страна на „Глобал Галакс“ ЕООД, изразяващо се в неправилно деклариране на стока с произход Китай, чрез което е избягнато заплащане на дължимото при внос антидъмпингово мито. С решение № 177/2016 началникът на Митница Варна одобрил споразумение от 14.04.2016 г. с „Глобал Галакс“ ЕООД за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство, с което страните по споразумението приели за установено извършеното митническо нарушение и на нарушителя „Глобал Галакс“ ЕООД била наложена имуществена санкция, формирана от сумите 27 042.19 лв. - 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, и 9 310.91 лв. - равностойност на стоката, предмет на нарушението. В изпълнение на споразумението ищецът внесъл по сметката на Митница Варна общо сумата 36 353.10 лв.
Въззивният съд е преценил като безспорни между страните обстоятелствата, че въз основа на предходно възлагателно писмо от 27.04.2015 г. ответникът, действайки като пряк митнически представител на ищеца, подал ЕАД от 29.04.2015 г., в която за стоката Ацесулфам К посочил указания в писмото тарифен код 2934990, приет за правилен от митническите органи, както и че посоченият във възлагателното писмо от 10.08.2015 г. тарифен код за същата стока - 29350090, е несъществуващ. От показанията на свидетелката Л. Л., която като служител на ищеца е изготвяла възлагателните писма, и на свидетелката Н. Т., която като служител на ответника е приемала писмата и е осъществявала кореспонденцията с възложителя, съдът е приел за установено, че възложителят е посочвал предварително тарифните кодове на подлежащите на деклариране стоки и изпълнителят не е имал право да попълни митнически декларации с код, различен от посочения във възлагателното писмо; При констатиране на грешки в тарифните кодове изпълнителят е уведомявал възложителя, който е коригирал информацията във възлагателното писмо или тарифните кодове са уточнявани по телефона. Показанията на свидетелката Л., че обикновено е посочвала осем цифри от тарифните кодове на стоката, а последните две цифри, които е трябвало да се впишат в ЕАД, са посочвани от митническия представител, не са възприети за достоверни от съда с мотив, че не кореспондират със съдържанието на представените по делото възлагателни писма, в които за част от стоките са посочени пълни тарифни кодове, състоящи се от десет цифри. След преценка на свидетелските показания във връзка с останалите доказателства по делото въззивният съд е приел, че не е установено по безспорен начин, че ответникът е уведомил ищеца за констатираното несъответствие в тарифните кодове и че е постигнато съгласие в ЕАД за доставката от 12.08.2015 г. да се впише тарифен код за стоката „Ацесулафам К, идентичен с посочения във възлагателното писмо от 29.04.2015 г. и вписан в ЕАД за по-ранната доставка на същата стока.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил решаващия правен извод, че поведението на ответника при осъществяване на функциите на пряк митнически представител не може да се квалифицира като договорно неизпълнение и да предпостави ангажиране на отговорността му по чл.79, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на вреди от неизпълнението, причинени на ищеца - възложител.
При произнасяне по основателността на предявения иск въззивният съд е изходил от приложимата към спорното правоотношение разпоредба на чл.18 от Митническия кодекс на Общността, приет с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. (отм., в сила от 01.06.2016 г.), според която „пряко митническо представителство“ е налице, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице. От съдържанието на посочената разпоредба съдът е извел правилото, че в случаите на пряко митническо представителство „декларатор“ за целите на митническия режим е представляваният, а митническият представител е отговорен за точността и пълнотата на представената в митническата декларация информация, за валидността и точността на приложените към декларацията документи и за изпълнението на задълженията, свързани с поставяне на стоките под съответния митнически режим или с извършване на разрешените операции. Съдът е изразил разбиране, че така очертаният обем на задълженията на представителя не е абсолютен и че подлежи на договаряне между страните по договора за представителство, който по правната си природа представлява договор за поръчка, като независимо от обема им, предоставените задължения трябва да бъдат изпълнявани добросъвестно, с грижата на добрия търговец. Изложил е съображения, че в конкретния случай страните са обвързани от неформален договор за представителство и обемът на задълженията, включени в учреденото на ответника пряко митническо представителство, се извежда от съдържанието на възлагателните писма и от свидетелските показания, установяващи практиката в работата между страните. С оглед на доказателствата съдът е приел, че посочването на тарифните кодове на стоките, които е следвало да бъдат вписани в митническите декларации, е било задължение на ищеца - възложител и ответникът не е имал право да се отклонява от данните във възлагателните писма, респ. че според конкретните уговорки между страните преценката какъв код да се впише в митническата декларация е изключен от кръга на задълженията на ответника. В зависимост от възприетото разрешение съдът е направил извод, че ответникът не носи отговорност за последиците от неправилното деклариране на стоката, послужило като основание за санкциониране на ищеца от митническите органи.
Въззивният съд е мотивирал неоснователността на иска и със съображения, че поведението на ответника не може да се счете за обуславящия фактор за настъпване на твърдяната от ищеца вреда във формата на наложени митнически санкции, тъй като дори поръчката да е изпълнена по начин, съобразен с възлагателното писмо, резултатът би бил същия поради зададения от възложителя несъществуващ тарифен код и мито, не съответстващо на определеното за този вид стока „временно антидъмпингово мито“ към момента на подаване на декларацията.
Настоящият състав на ВКС намира, че е осъществено поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение.
Посочените в т.1 и т.3 на изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК въпроси, отнасящи се до съдържанието и обема на задълженията на прекия митнически представител, отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, тъй като те са включени в предмета на спора и тяхното разрешаване от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск. Изпълнено е и специфичното за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнително изискване - въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В приложимата към спорното правоотношение правна уредба - чл.18 ЗМ, чл.1 ППЗММ (обн. ДВ бр.149 и бр.150 от 17.12.1998 г., отм. ДВ бр.70 от 09.09.2016 г.) и чл.5 Митнически кодекс на Общността, приет с Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. (отм., в сила от 01.06.2016 г.), се съдържа регламентация относно статута на митническия представител и способа за учредяване на митническо представителство, но няма изрични разпоредби за правата и задълженията на прекия митнически представител. Произтичащите от учредяването на пряко митническо представителство права и задължения на митническия представител не са изяснени и по тълкувателен път посредством практика на ВКС по прилагане на относимата правна уредба. Поради непълнотата на правната уредба и липсата на формирана съдебна практика по приложението й касационното разглеждане на поставените от касатора въпроси ще допринесе за постигане на целта, заложена от законодателя в основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - чрез принос в тълкуването да се осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите (т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
По изложените съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос, обобщен и прецизиран от касационната инстанция в съответствие с правомощията по чл.288 ГПК (т.1 от цитираното тълкувателно решение) : „При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл.5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна”.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по втория въпрос в изложението. Въпросът не е обсъждан в мотивите към решението и по повод на него въззивният съд не е формирал изводи с решаващо значение за изхода на спора. От изложеното следва, че въпросът не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и е безпредметно да се преценява дали е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 01.03.2019 г., постановено по т. д. № 652/2018 г. на Апелативен съд - Варна.
УКАЗВА на касатора „Глобал Галакс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 727.06 лв. (седемстотин двадесет и седем лв. и шест ст.), на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :