5 Р Е Ш Е Н И Е № 72 Гр. София,09.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 398/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Г. - гражданин на Руската федерация, срещу решение № 103 от 24.11.2010 г., постановено по гр. д. № 197/2010 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 149 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 980/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което М. Н. Г. е осъден да заплати на [фирма] сумата 60 024.33 евро, получена в качеството му на пълномощник на дружеството като продажна цена по договор за покупко - продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 13, том ІV, ргег. № 3321, дело № 587 от 02.06.2009 г. на нотариус М. Б. с район на действие РС - Несебър, ведно със законната лихва от 21.12.2009 г. и разноски в размер на 7 596 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно поради особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до лишаване на касатора от защита по делото. Релевирани са и касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на решението. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], обл. Б., изразява становище за оставяне на решението в сила като валидно, допустимо и правилно. Излага подробни съображения в отговора по чл.287 ГПК и в писмени бележки, представени в производството по чл.290 ГПК. С определение № 793 от 15.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по значимия за изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и задължението на обжалващата страна да обоснове тяхното съществуване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, след като е приел, че ответникът М. Г. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца [фирма] със сумата 60 024.33 евро и следва да заплати същата на дружеството на основание чл.59, ал.1 ЗЗД. За да обоснове фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД, съдът се е позовал на приетия за доказан факт, че в качеството му на пълномощник на [фирма] по договор за покупко - продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт № 13/02.06.2009 г. по дело № 587/2009 г. на нотариус М. Б. М. Г. е получил платената от купувача продажна цена в размер на 60 024.33 евро и не я е предал на дружеството - продавач. Изводът за получаване на цената е направен въз основа на вписаното в нотариалния акт изявление на пълномощника Г., че дължимата цена му е заплатена напълно и в брой от пълномощника на купувача Ахмут Ларсанов - Н. М., преди подписване на акта. За недоказано е счетено твърдението на ответника, че удостовереното в нотариалния акт негово изявление не отговаря на обективната действителност, тъй като продажната цена е платена значително време преди сключване на сделката от купувача Ларсанов лично на управителя на [фирма] И. М. срещу квитанция към приходен касов ордер № 15/08.05.2008 г. Решаващият въззивен състав е преценил, че след като ответникът не е оспорил нотариалния акт и не е правил възражение за неразбиране на съдържанието му въпреки участието на преводач при изповядването на продажбата, няма основание да се отрече обвързващата сила на удостовереното в акта изявление. Освен това е приел, че представената по делото квитанция към приходен касов ордер № 15/08.05.2008 г. е изготвена целенасочено от ответника и не доказва тезата за получаване на цената от управителя на [фирма] по причини, че е подписана от И. М., но в качеството му на управител на друго търговско дружество / [фирма]/, чуждо на договора за продажба; отразява извършено от Ахмут Ларсанов плащане на сума /67 905 евро/, различна от цената по договора за продажба; не кореспондира с удостоверения от МВР факт, че в периода 10.10.2005 г. - 29.03.2010 г. Ларсанов не е преминавал границите на Република България и обективно не е могъл да осъществи плащането. Произнасяйки се по въззивната жалба, съставът на Бургаски окръжен съд е счел за неоснователни оплакванията за нарушения на съдопроизводствените правила, довели до лишаване на ответника - жалбоподател от право на защита срещу иска. Изразено е становище, че пропускът за предоставяне на допълнителен срок за отговор на исковата молба след постановяване на определение по чл.369 ГПК не е рефлектирал върху ефективното упражняване на правото на защита, доколкото ответникът е депозирал отговор по чл.131 ГПК, в който е заявил защитните си възражения и е ангажирал доказателства. Посочено е, че не съставлява процесуално нарушение и недопускането на ангажираните с отговора доказателства, чието събиране е отказано и във въззивното производство с постановеното в разпоредително заседание по чл.267 ГПК определение поради непосочване на конкретни процесуални нарушения от кръга на визираните в чл.266, ал.3 ГПК. Постановеното от Бургаски апелативен съд въззивно решение е валидно, а доводите на касатора за неговата нищожност не почиват на закона и на данните по делото. Решението е постановено от законен съдебен състав по смисъла на чл.235, ал.1 ГПК в пределите на правораздавателна власт на съда и при спазване на изискванията на чл.235, ал.4 и чл.236, ал.1 ГПК за форма и съдържание. Релевираните в касационната жалба процесуални нарушения са от значение за правилността на съдебния акт и не опорочават валидността му до степен на нищожност, за да налагат касирането му на основание чл.281, т.1 ГПК. Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на чл.266, ал.3 ГПК и чл.267 ГПК. С разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК е осигурена процесуална възможност за страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере във въззивното производство нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения. Допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото не е съобразен с правилата на процесуалния закон. При сезиране с искане във въззивната жалба за допускане на нови доказателства при условията на чл.266, ал.3 ГПК за въззивния съд възниква задължение да се произнесе с определение по чл.267 ГПК за допускане или недопускане на доказателствата в зависимост от преценката дали са осъществени предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора. Въведеното с чл.7, ал.1 ГПК служебно начало и установеният в чл.10, ал.1 ГПК принцип за установяване на истината изискват от съда да съдейства на страните за пълното изясняване на делото от фактическа страна и за попълването му с всички нужни за целта доказателства. Служебното начало и принципът за дирене на истината налагат изследване на предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и в случаите, когато страната е основала искането си за допускане на ангажирани пред първата инстанция доказателства на хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, но не е обосновала в достатъчна степен конкретните процесуални нарушения, препятствали тяхното събиране в производството пред първата инстанция. Липсата на достатъчна аргументация във въззивната жалба не освобождава въззивния съд от задължението да извърши самостоятелна преценка за относимостта и допустимостта на доказателствата и да се произнесе относно основанието на чл.266, ал.3 ГПК. Неизпълнението на посоченото задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила за въззивното производство, в какъвто смисъл е и произнасянето в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 224 от 02.07.2010 г. по гр. д. 177/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., съобразено при допускане на касационното обжалване. С подадената пред Бургаски апелативен съд въззивна жалба ответникът и настоящ касатор М. Г. се е позовал изрично на разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК и е поискал да бъдат допуснати и събрани във въззивното производство доказателствата, поискани с депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на искова молба. Чрез тези доказателства касаторът се е домогвал да докаже защитното си възражение, въведено с отговора - че не дължи претендираната с иска по чл.59 ЗЗД парична сума, тъй като макар да е представлявал продавача [фирма] при сключване на договора за продажба по нотариален акт № 13/02.06.2009 г., не е получавал продажната цена, която е платена от купувача лично на управителя на дружеството - продавач. Възражението съдържа и оспорване на изявлението на касатора, извършено пред нотариуса и удостоверено в нотариалния акт, че е получил цената напълно и в брой от пълномощника на купувача преди нотариалното изповядване на продажбата. За да бъде доказано оспорването и свързаното с него твърдение, че проектът за нотариален акт, включващ изявлението за получаване на цената, е изготвен предварително и целенасочено от управителя на [фирма] И. М., с отговора на исковата молба, а впоследствие и с въззивната жалба, е поискано да се допуснат до разпит като свидетели нотариусът, извършил нотариалното оформяне на продажбата - М. Б., и пълномощникът на купувача Ахмут Ларсанов - Н. М.. Във въззивната жалба са наведени конкретни доводи за незаконосъобразност на отказа на първоинстанционния съд да допусне посочените в отговора доказателства и в частност - разпита на свидетелите Б. и М.. Доводите са напълно достатъчни, за да обосноват хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и да обвържат въззивния съд със задължението да подложи на преценка допустимостта и относимостта на ангажираните, но недопуснати от първата инстанция доказателства, и да се произнесе по реда на чл.267 ГПК по искането за тяхното събиране във въззивното производство. Вместо да изпълни това си задължение, съставът на Бургаски апелативен съд е отказал да допусне доказателствата с формалния мотив, че в жалбата не са посочени конкретни процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК. Отказът съставлява съществено нарушение на установените в чл.266, ал.3 ГПК съдопроизводствени правила, тъй като на практика е довел до лишаване на ответника - касатор от възможността да проведе ефективна защита срещу иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и до осъждането му да заплати претендираната с иска сума само въз основа на доказателствата, ангажирани от ищеца. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за процесуални нарушения във връзка със срока за отговор на исковата молба. Настоящият състав възприема изцяло становището на въззивния съд, че пропускът за предоставяне на допълнителен срок за отговор след постановяване на определението по чл.369 ГПК по никакъв начин не е рефлектирал върху защитата на касатора, след като в рамките на първоначално определения двуседмичен срок той е депозирал отговор на исковата молба, в който е направил всичките си възражения и доказателствени искания. Като е приел за осъществени елементите от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД само въз основа на представените от ищеца доказателства и е потвърдил осъдителното първоинстанционно решение, без да извърши преценка за наличие на надлежно въведените с въззивната жалба на ответника предпоставки по чл.266, ал.3 ГПК за събиране на нови доказателства от значение за спора, Бургаски апелативен съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 ГПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на разпоредителното заседание по чл.267 ГПК за произнасяне по доказателствените искания във въззивната жалба на М. Г. след проверка на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в настоящото касационно производство, съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 103 от 24.11.2010 г., постановено по гр. д. № 197/2010 г. на Бургаски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :