1 Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
София, 24 април 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Медарова
ЧЛЕНОВЕ: Невена Грозева
Даниел Луков
при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Ил. Точев, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 127/2023 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест срещу въззивна присъда № 15 от 23.11.2022г. на Окръжен съд - Ловеч, постановена по внохд № 306/2022г. по описа на същия съд.
В протеста се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендират се нарушения на материалния закон, както и превратно тълкуване на доказателствата по делото. Твърдят се нарушения на чл. 14 от НПК, тъй като въззивният съд не е взел решението си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В допълнението към касационния протест са изложени съображения, че въззивният съд неправилно е изключил от доказателствената съвкупност протокола за претърсване и изземване, в мотивите към въззивната присъда било допуснато вътрешно противоречие относно обстоятелството дали свидетелката А. е присъствала в апартамента, обитаван от подсъдимия по време на извършеното претърсване и изземване на инкриминираната дата. Твърди се, че съдът е основал съдебния си акт върху предположения, без съответната доказателствена опора. Изложени са съображения за това, че въззивният съд е постановил присъдата си при недостатъчно задълбочено, пълно и всестранно анализиране на събраните фактически данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП подържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция. От негово име се явява и упълномощения му защитник адвокат И. С., която претендира за оставяне в сила на новата въззивна присъда. Подсъдимият също се присъединява към заявеното от защитника му. В последната си дума иска присъдата на въззивната инстанция да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 11/30.06.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 52/2022г. РС – Троян е признал подсъдимия Г. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и съгласно чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 2 000лв.
Приложил е и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е постановил подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца по Споразумение № 45/28.06.2019 г., постановено по нохд № 236/2019 г. по описа на Районен съд – Троян, влязло в законна сила на 28.06.2019 година.
Съдът се е произнесъл както по веществените доказателства, така и относно разноските по делото.
По жалба на подсъдимия, с въззивна присъда № 15 от 23.11.2022г. на Окръжен съд - Ловеч, постановена по внохд № 306/2022г. по описа на същия съд, е отменена изцяло първоинстанционната присъда, като вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Съдът се разпоредил с веществените доказателства, както и с направените разноски по делото.
Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, същият е основателен.
Наведените в протеста доводи за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви и незадълбочено и непълно анализиране на фактическите данни по делото и превратно тълкуване на повечето доказателства, се явяват основателни.
В съдебният си акт Окръжен съд – Ловеч не е направил пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда, следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. В мотивната част на всяка присъда, съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК, е необходимо да бъдат посочени установените от съда обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят, което второинстанционният съд не е направил. Допуснато е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на касатора. Въззивната инстанция е втора инстанция по фактите и правото, поради което всяко нейно решение по съществото на делото следва да съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт следва да са ясни, пълни и непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. Когато присъдата на въззивния съд не отговаря на посочените изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 305, ал. 3 от НПК, съответно на чл. 339, ал. 3 от НПК, е налице процесуално нарушение от категорията на съществените, изразило се в липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.
Въззивната инстанция не е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Възприетите от окръжния съд основни фактически положения, очертаващи обективната и субективна несъставомерност на извършеното от подсъдимия Х. деяние по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, са изведени на базата на доказателствен материал, който съдържа сериозни и съществени противоречия относно детайли, значими за неговата проверка за достоверност, а в резултат на това – почиват на предположения.
Въззивният съд е извел фактическата обстановка по делото въз основа показанията на свидетелите Ц., З., В., С., Д., Т. Х., Ст. Х., и частично от показанията на св. А.. Съдът в мотивите си е пропуснал да анализира същественото противоречие в показанията на свидетелите Ст. Х. и Д. относно обстоятелството кои лица са били в коридора на жилището по време на извършваните действия по ЗМВР. Подминал е без коментар и въпроса дали св. А. също е присъствала в този момент в жилището, в каквато насока са показанията на св. З.. За да аргументира тезата си, съставът на въззивния съд е изключил от доказателствената съвкупност протокола за извършено претърсване и изземване, като основно аргументацията си за това е изградил на база съставения фотоалбум към протокола за претърсване и изземване, даденото одобрение на този протокол от съответния първоинстанционен съд и липсата на необходимост да се извърши претърсването и изземването без предварително разрешение от съда.
Доводите не могат да бъдат споделени, тъй като противоречат на закона. Фотоалбумът към протокола за претърсване и изземване няма самостоятелно съществуване, а още по-малко се явява доказателствено средство, както неправилно е приел окръжният съд. Същият не е задължителен елемент (арг. и от чл. 110, ал. 1 от НПК) на съставения по реда на чл. 161 и сл. от НПК протокол, а има значение само за едно допълнително онагледяване на извършените по време на претърсването и изземването действия. Недопустимо е чрез фотоалбума да се отрича законосъобразното протичане на съответното процесуално – следствено действие, както това е сторил контролираният съд. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд е придал на фотоалбума значение, каквото същия няма, като в нарушение на чл. 14, ал. 2 от НПК му е придал и предварително определена сила, по-голяма от показанията на свидетелите В., Ц., З. и С.. В резултат на това е изключил техните показания като достоверен доказателствен източник за начина на извършване на претърсването и изземването, независимо от по-рано декларираното кредитиране на техните показания. По този начин е било допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт.
Съставът на контролирания съд е продължил в разсъжденията си и с това, като само въз основа на фотоалбума е приел негодност на протокола за претърсване и изземване и напълно в противоречия с останалия доказателствен материал е направил произволен извод, че фотоалбумът всъщност не е съставен по време на претърсването и изземването, а отразява действията на полицейските служители З. и Ц. по реда на ЗМВР. По този начин е допуснал противоречие в мотивите си, като от една страна е приел, че фотоалбумът е съставен по време на действията на полицаите З. и Ц., а от друга страна, че е съставен по време на претърсването и изземването в обитаваната от подсъдимия стая и го е използвал като аргумент, за да отрече годността на самото претърсване и изземване.
По-нататък е изложил пространни съображения какво точно се наблюдава на снимките от фотоалбума, както и относно плика, в който се е намирало наркотичното вещество и вида на елека, а също и връзката им с подсъдимия, които съображения са изградени изцяло на лично мнение и предположения, но не и на базата на стабилна доказателствена основа. Ако съставът на контролирания съд е счел, че от снимките във фотоалбума могат да се изведат приетите от него обстоятелства, е следвало да положи процесуални усилия да събере доказателства в тази насока, включително и чрез назначаване при необходимост на съответната експертиза за това.
Буди недоумение и допълнителната аргументация на въззивния съд за изключване на протокола за претърсване и изземване от доказателствената маса по делото, с основен мотив неясна воля на съответния първоинстанционен съд в разпореждането му от 12.03.21г., с което разпореждане това действие по разследването е било одобрено. Неясната воля на първоинстанционния съд произтичала от обстоятелството, че в самото разпореждане (л. 30 от досъдебното производство), съдът отразил, че „ …в автомобила, подробно описан по-горе….“ , а е постановен диспозитив, с който е одобрен протокол за претърсване и изземване в жилище, намиращо се на съответния посочен по делото адрес, което правело невъзможно да се установи къде са намерени наркотиците. Този довод също не може да бъде споделен. Действително, видно от приложеното в досъдебното производство разпореждане с № 75/12.03.21г., на страница втора от същото, само на едно място, дължащо се очевидно на техническа грешка, съставът на първоинстанционния съд е отразил, че се касае за наличие на достатъчно основания да се счита, че в автомобила, подробно описан по-горе в същото това разпореждане, има наркотични вещества. Внимателният прочит на цялото разпореждане не оставя у касационния съд никакво съмнение във волята на съда да одобри протокол от 11.03.21г. по ДП № 75/21г. по описа на РУ-Троян за извършено претърсване и изземване в жилище, обитавано от подсъдимия.
Неразбираема и лишена от опора от събраните по делото доказателствени материали остава и прокрадващата се в мотивите на окръжния съд теза, че наличието на противоречие в показанията на свидетелите Ц., З., Д. и Ст. Х. ( впрочем, необсъдено в мотивите в какво се изразява то), компрометира фактическата обстановка по обвинителния акт, като е направен генерален извод, че не била доказана причината кои лица са присъствали в апартамента по време на проверката по ЗМВР, извършена от свидетелите З. и Ц.. Дори и това да е така, не става ясно какво значение е отдал окръжния съд на това обстоятелство и какво е правното значение на така извършената по ЗМВР проверка.
Окръжният съд е изложил пространни съображения защо е следвало претърсването и изземването в обитаваното от подсъдимия жилище да бъдат извършени с предварително разрешение от съдия, но тези му съображения не могат да бъдат споделени, макар неудачно да е бил направен опит да бъдат аргументирани с посочване на практика на ВКС. Съдът не е отчел, че полицейските служители са действали въз основа на оперативна информация и се е налагало само въз основа на нея да бъде извършена проверка на сигнала до тях, т.е. те не са имали достатъчно основания да приемат основателност на сигнала, а и не са могли да подкрепят тази оперативна информация с някакви доказателства, които да им позволят да аргументират в достатъчна степен искането си за даване на предварително разрешение от съда за такова действие по разследването. Пропуснато е от окръжния съд, че с оглед естеството на подозираното престъпление полицаите са действали в условията на неотложност, тъй като това е била единствената възможност за запазване на доказателствата и затова Ц. и З. са били изпратени на място в обитаваното от подсъдимия жилище от своя началник, за да могат да извършат проверка на достоверността на получения сигнал чрез извършване на действия по ЗМВР.
По нататък не могат да бъдат споделени и съображенията на окръжния съд за липсата на държане на наркотичното вещество от подсъдимия, както и че държането предполагало „дълъг, траен процес“, тъй като те не почиват на закона и са резултат от превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, включително и на депозираните от подсъдимия обяснения относно намереното в неговата стая наркотично вещество. По същия начин не могат да се споделят и съображенията на съда за липсата на пряк умисъл у подсъдимия за държане на марихуаната, тъй като това противоречи пряко на приетата от въззивния съд фактическа обстановка. Известно е, че съдът е длъжен да събере доказателствата по такъв начин, че да гарантира правилността на вътрешното си убеждение по фактите. Достигането до обективната истина в процеса налага чрез стриктна процесуална дейност по допускане, събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали, категорично да бъде изключена и минималната вероятност за друго възможно протичане на събитията.
По този начин за касационната инстанция е невъзможно да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд защо се отнася с кредит на доверие към едни доказателствени източници за сметка на други, което е довело до нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК, съгласно които всякога съдът е длъжен да вземе всички възможни мерки за разкриване на обективната истина по делото. Въпросът за отговорността на дееца може да бъде разрешен правилно само ако съдът не е допуснал пороци при изясняване на фактите относно поведението на подсъдимото лице, като неотменимо задължение за инстанцията по същество е да анализира и оценява доказателствата, след като е изследвала цялостната доказателствена съвкупност и не е игнорирала нито едно доказателство.
С оглед изтъкнатото, заключението на съда за наличие на единствено възможен извод - че подсъдимият не е държал високорисково наркотично вещество, без надлежно разрешително, е направено в нарушение на процесуалните изисквания по чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК, съставляващи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, налагащо отмяна на постановената по делото въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Ловеч, като при новото разглеждане процесуалните недостатъци на отменената въззивна присъда следва да бъдат преодолени чрез цялостен задълбочен анализ на доказателствата, събрани от първоинстанционния съд и при необходимост и чрез събиране на такива от самия въззивен съд, както и посредством изготвяне на прецизен и мотивиран въззивен съдебен акт, отговарящ на изискванията на чл. 339 от НПК.
С оглед изхода на настоящето производство, възраженията по правилното приложение на материалния закон следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото, тъй като допуснатите съществени процесуални нарушения в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд се явяват пречка за тяхното обсъждане от този състав на касационния съд.
Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в касационния протест доводи, на осн. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивна присъда № 15 от 23.11.2022г. на Окръжен съд - Ловеч, постановена по внохд № 306/2022г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |