Ключови фрази
Предявяване на установителен иск * новация * допълнителни парични вноски * отмяна на решение на общото събрание на дружеството * договор за заем

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
Гр.София, 22.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3721 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място] срещу решение № 20.06.13г., постановено по т.д.№ 460/13г. от Пловдивския апелативен съд, с което частично е отменено решение № 21/30.01.13г. по т.д.№ 271/12г. на Кърджалийския окръжен съд и е отхвърлен искът по чл.694 ТЗ, предявен от касатора против [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за приемане за установено, че не съществува вземане на [фирма] от [фирма] /н./ в размер на 18156019.98 евро /с левова равностойност 35510088.56 лв./, произтичащо от договор за заем № ВЕ-Б.-03/02.03.07г., възложено за събиране на основание чл.510 ГПК и упражнено от [фирма] в производството по несъстоятелност на [фирма] от името на [фирма], включено в списъка на приетите вземания с определение № 555/03.07.12г. по чл.692, ал.4 ТЗ.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Ответникът [фирма], [населено място] изразява становище за основателност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 02.03.07г. [фирма] е предоставило на [фирма] заем в размер на 18695000 евро със срок на издължаване 31.12.12г. и годишна лихва в размер на 10 %. Вземането на заемодателя [фирма] е възложено за събиране на [фирма] с постановление на ЧСИ от 02.09.11г. на основание чл.510 ГПК. Изложени са съображения, че банката има качеството на процесуален субституент на кредитора [фирма], като банката може да упражни правата на своя длъжник съгласно чл.26, ал.4 ГПК и чл.134 ЗЗД. На 20.05.07г. е сключен нов договор за заем между [фирма] и [фирма] за сумата от 11492500 евро със срок на издължаване 20.05.12г. и 9 % годишна лихва. Според решаващия състав не е налице новиране на задължението на [фирма] по договора за заем в допълнителна парична вноска на съдружник по чл.134 ТЗ по основание решения на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 20.05.07г. и от 05.01.09г. Прието е, че допълнителните парични вноски по своето естество представляват заем за потребление, поради което задължението не е новирано поради липса на разлика между старото и новото задължение. Решенията не са произвели действие, тъй като не било направено реално внасяне на сумата и не са били налице предпоставките по чл.134 ТЗ - допълнителните парични вноски не са направени съразмерно на дяловете от капитала съгласно дружествения договор и съдружникът не е поел задължение да се направи вноска. Апелативният съд е приел, че с договора от 20.05.07г. не са променени условията на договора от 02.03.07г., както и че е погасено задължение по договора за заем в размер на 538980.02 евро, в която част искът е уважен.
С определение № 601/27.06.14г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: Допустимо ли е да се новира задължение на търговско дружество към съдружник, възникнало по договор за заем, в задължение на съдружника за допълнителна парична вноска? и Допустимо ли е съдът по свой почин, без за това да е сезиран от съдружник с иск за отмяната на решение на орган на дружество, да приеме, че не съществува вземане за допълнителна парична вноска, тъй като не са били налице предпоставките по чл.134, ал.1 ТЗ?
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
По силата на чл.107 ЗЗД задължението се подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора, при което съществуващото /старо/ облигационно отношение се прекратява и на негово място възниква ново правоотношение. При обективната новация страните по новото правоотношение не се променят, но новото задължение, което възниква, се различава от старото по някои от съществените му елементи – обекта или основанието.
С договора за паричен заем за потребление по чл.240 ЗЗД заемодателят предава на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Съгласно разпоредбата на чл.134, ал.1 ТЗ за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Общият елемент между заема и допълнителната парична вноска е предоставянето на парична сума, поради което е налице съвпадение в обекта на задълженията. При уговорка за заем, ако сумата не е предадена от заемодателя се счита, че договор не е сключен, докато при неизпълнение на задължението на съдружник за допълнителна парична вноска възникват определени права съгласно чл.134, ал.2 ТЗ. Ако съдружникът не е гласувал за решението за допълнителна парична вноска, той има право да прекрати участието си в дружеството, а ако е гласувал „за” – отговаря като за невнасяне на дялова вноска и може да бъде изключен от участие в дружеството. В този смисъл неизпълнението на задължението за допълнителна парична вноска не подлежи на принудително изпълнение, каквото би се осъществило при неизпълнение на задължението на заемателя за връщане на заетата парична сума. Задължението за допълнителна парична вноска възниква и е свързано само с членственото правоотношение, поради което основанието на двете задължения – по договора за заем и за допълнителна парична вноски са различни.
Задължението по заема за потребление и за допълнителна парична вноска се различават и по източниците си. Задължението по заема възниква от договор, а задължението за допълнителна парична вноска - от решение на общото събрание на съдружниците.
След допускате на касационното обжалване по настоящото дело е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 70/25.08.2014г. по т.д.№ 3560/13г. на ВКС, І т.о. По поставения правен въпрос е прието, че допълнителните парични вноски и договорът за заем на парични средства са отделни способи за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, произтичащи от различни източници, като преценката за използваната форма на кредитиране при всеки отделен случай се извършва въз основа на осъществилия се фактически състав.
Според приетото разрешение, в случай че общото събрание е взело решение за преобразуване /новиране/ на задължение по договор за заем в допълнителна парична вноска, то по договор между дружеството и съдружника страните могат да зачетат решението на общото събрание, с което изразят воля за погасяване на задължението по заема. В тази хипотеза договорът ще има погасителен ефект за задължението за връщане на заетата сума, поради липса на законова пречка договорът да се прекрати по съгласие на страните /чл.20а, ал.2 ЗЗД/, като с посоченото основание за погасяването му – възникнало ново задължение за допълнителна парична вноска по решение на общото събрание на съдружниците, се постига правният ефект на новацията по смисъла на чл.107 ЗЗД, доколкото подновяването е допустимо да се осъществи само по договор между страните.

По тези съображения на първия поставен правен въпрос по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК съдът отговоря в следния смисъл: Новиране на задължение на търговско дружество към съдружник, възникнало по договор за заем, в задължение на съдружника за допълнителна парична вноска е допустимо да се извърши чрез договор между съдружника и дружеството, при условие, че за допълнителната парична вноска по чл.134, ал.1 ТЗ е взето съответно решение от общото събрание на съдружниците.

Отговорът на втория поставен въпрос произтича от даденото от настоящия състав разрешение по първия въпрос. Източникът на задължението за допълнителна парична вноска е решение на общото събрание на съдружниците, което подлежи на отмяна по реда на чл.74 ТЗ по иск на съдружник. По отношение на решенията на общото събрание не се прилагат основанията за нищожност поради противоречие със закона по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Недопустимо е позоваването на липса на предпоставките по чл.134, ал.1 ТЗ от лице, което няма качеството на съдружник и извън производството по чл.74 ТЗ. На това основание е недопустимо и съдът служебно да извършва проверка за законосъобразност на решението на общото събрание по чл.134, ал.1 ТЗ при спор относно възникнало задължение за допълнителна парична вноска.

По тези съображения по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК съставът на ВКС отговаря на поставения въпрос в следния смисъл: Недопустимо е съдът по свой почин, без за това да е сезиран от съдружник с иск за отмяната на решение на орган на дружество, да приеме, че не съществува вземане за допълнителна парична вноска, тъй като не са били налице предпоставките по чл.134, ал.1 ТЗ.

По същество на касационната жалба.
С оглед на отговорите на въведените в производството правни въпроси обжалваното въззивно решение е неправилно съгласно чл.281, т.3, пр.1 ГПК.
Въззивният съд е отхвърлил иска за признаване за установено, че не съществува вземане на [фирма] от [фирма] /н./ в размер на 18156019.98 евро, произтичащо от договор за заем № ВЕ-Б.-03/02.03.07г.
Посоченото задължение е преоформено като допълнителна парична вноска. С решение от 20.05.07г. на общото събрание на съдружниците на [фирма], в което съдружник е [фирма], част от главницата в размер на 7202500 евро е преоформена /новирана/ в допълнителна парична вноска по чл.134, ал.1 ТЗ със срок на връщане 30.06.11г., а за остатъка от 11492500 евро е решено да се сключи нов договор за заем, като договорът от 02.03.07г. се прекрати. На 20.05.07г. е сключено споразумение към договора от 02.03.07г., според което, след позоваване на решението на общото събрание на съдружниците, е изразено намерение за новиране на част от отпуснатия заем от 7202500 евро в допълнителна парична вноска по чл.134, ал.1 ТЗ, а остатъкът от 11492500 евро - в нов договор за заем. С договор от 20.05.07г. страните са сключили нов договор за заем, в който изрично е изразена воля, че този договор замества договора от 02.03.07г., като последният се прекратява. С решение от 05.01.09г. на общото събрание на съдружниците на [фирма] главницата по договор за заем от 20.05.07г. от 10953520 евро е преоформена /новирана/ в допълнителна парична вноска по чл.134, ал.1 ТЗ. На 05.01.09г. е сключено споразумение към договора от 20.05.07г., според което, след позоваване на решението на общото събрание на съдружниците, е изразено намерение за новиране на заема от 10953520 евро в допълнителна парична вноска, като начислените лихви по прекратения договор за заем до датата на сключване на споразумението се дължат към датата на прекратяване на договора.
Въз основа на доказателствата по делото и при тълкуване на волята на страните, изразена в сключените договори, както и предвид на приетите от общото събрание на съдружниците на [фирма] решения за допълнителни парични вноски, съставът на ВКС приема, че договорът за заем от 02.03.07г. е прекратен по съгласие на страните със споразумението от 20.05.07г., договора от 20.05.07г. и споразумението от 05.01.09г. Задължението за връщане на заетата сума е погасено чрез прието от заемателя изпълнение на насрещно задължение на заемодателя за допълнителни парични вноски въз основа на решения по чл.134, ал.1 ТЗ на общото събрание на дружеството заемател. Длъжникът и кредиторът по заемното правоотношение са изразили воля за прекратяване на договора, поради което за заемодателя по договора от 02.03.07г. не съществува вземане, което да е възложено за събиране по реда на чл.510 ГПК на трето лице – [фирма].

Предвид на изложените съображения въззивното решение следва да се отмени съгласно чл.293, ал.1, пр.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск по чл.694 ТЗ да се уважи.
Касаторът не претендира разноски за производството. По аргумент от разпоредбата на чл.694, ал.2, изр.2 ТЗ държавна такса не се дължи.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 20.06.13г., постановено по т.д.№ 460/13г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с която частично е отменено решение № 21/30.01.13г. по т.д.№ 271/12г. на Кърджалийския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по чл.694 ТЗ, предявен от [фирма] /н./, [населено място], [улица] против [фирма], [населено място], [улица] [фирма], [населено място], [улица], ет.3, че не съществува вземане на [фирма] срещу [фирма] /н./ в размер на 18156019.98 евро /с левова равностойност 35510088.56 лв./, произтичащо от договор за заем № ВЕ-Б.-03/02.03.07г., възложено за събиране на основание чл.510 ГПК и упражнено от [фирма] в производството по несъстоятелност на [фирма] от името на [фирма], включено в списъка на приетите вземания с определение № 555/03.07.12г. по чл.692, ал.4 ТЗ.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.