3 Р Е Ш Е Н И Е № 241 гр. София, 14 май 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……..... Мира Недева…..................…и в присъствието на прокурора……............Явор ГЕБОВ................…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 951 по описа за 2019 г. Производството е образувано по жалба на адв. Р. Г. – защитник на подсъдимия Б. Б. срещу решение № 287 от 04.07.2019г. на Софийски апелативен съд. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се предлага решението да се отмени, а делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Като съществени нарушения на процесуални правила се изтъкват отказът на двете инстанционни съдилища да приемат като писмени доказателства печатни съобщения в средствата за масово осведомяване; непълнота на доказателствата относно допустимата скорост на пътния участък, където се намира местопроизшествието и лишаване на защитника от възможност да изложи аргументите си по отношение на доказателствата. Доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК в жалбата не се сочат. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена. Прокурорът от ВКП дава становище, че във въззивното решение е направен обективен анализ на доказателствената съвкупност, като е даден отговор на възраженията, предмет и на касационната жаба. Счита, че решението следва да се остави в сила. Повереникът на частните обвинители Д. Н. и Н. Г. – адв. Д. моли решението да се остави в сила поради липсата на нарушения при събирането и оценката на доказателствата. Подсъдимият Б. Б., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №1 от 17.01.2019г. по нохд № 154/18г. на Пернишки окръжен съд, подсъдимият Б. Д. Б. е признат за виновен в това, че на 19.11.2017 г. в [населено място] на път 1-6 на километър 80+800, при управление на МПС – автобус "М.с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал описаният по-горе автомобил със скорост над 65 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Н. И., поради което и на основание чл.343, ал.1, б „в“, вр. чл.342, ал.1, и чл. 55, ал. 1, т.1 от НК е осъден на „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като е оправдан по обвинението за това да е извършил същото престъпление и във вр. чл. 20, ал.2 от ЗДвП. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия заплащането на разноските по делото. По жалба на защитника на подсъдимия Б. – адв. Р. е образувано внохд № 335/19г. на Софийски апелативен съд. С решение № 287 от 04.07.2019г. въззивният съд е потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения. Основателно е оплакването за лишаването на защитника от възможност в пълнота да изнесе защитната си реч. В протокола от съдебното заседание на въззивния съд, проведено на 21.06.2019г. са отразени прекъсванията на пледоарията на защитника адв. Р. от съдията - докладчик. Първото прекъсване е с бележката, че „...в съдебните прения съобразно нормата на чл.292 от НПК защитникът може да се позовава само на събрани по делото доказателства“. След изявлението на защитника, че иска да обоснове защо определени актове на първата инстанция противоречат на закона е последвало ново прекъсване на защитната реч със същата забележка. На молба на защитника да цитира решения на Върховния съд, които обосновават тезата му, от съдията докладчик е указано, че защитникът може да се позовава само на задължителна съдебна практика, а не на индивидуални решения по конкретни дела, включително и на ВКС, предвид на това, че националната правна система не е прецедентна. На заявлението на защитника, че при това положение не е възможно да изнесе каквато и да е защитна пледоария, съдията – докладчик е отправил покана към адв. Р. да участва в съдебните прения, при условие „да говори въз основа на събраните по делото доказателства, тълкувателни решения или друга общозадължителна съдебна практика“. В отговор защитникът е заявил, че не може да се вмести в зададените от съда рамки. Така изложените в съдебния протокол обстоятелства сочат на допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Защитникът е самостоятелна страна в съдебното производство по наказателни дела и в съдебната фаза на наказателния процес осъществява една от основните му функции – тази на защитата. Упражняваните от защитника процесуални права са за сметка на подсъдимия, поради което тяхното нарушаване води и до нарушаване на правото на защита на подсъдимия. Във въззивното производство основната възможност на защитника да упражни защитната си функция е да изложи съображенията си по жалбата в защитната пледоария. Относно реда за провеждане на съдебните прения във въззивното производство нормата на чл.333 от НПК препраща към чл.291, ал.2 от НПК. Съдът не може да ограничи съдебните прения по време и може да прекъсне някоя от страните само ако тя се отклонява по въпроси, извън предмета на делото – чл.296, ал.2 от НПК, каквото обстоятелство в случая не е отразено в съдебния протокол. Абсолютно недопустимо е съдът да прекъсва защитната реч с указания относно нейното съдържание или коментари за допустимост на едни или други доводи. Лишаването на защитника от възможност да определи съдържанието на защитната си реч и да я изложи по начин, който счита за подходящ, пряко ограничава правото на защита на подсъдимия и представлява съществено нарушение на процесуални правила. Доколкото посоченото съществено процесуално нарушение е достатъчно основание за отмяна на постановения съдебен акт, касационният съд намери, че не следва да обсъжда останалите доводи в касационната жалба. Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 287 от 04.07.2019г. на Софийски апелативен съд, НО – 3 с-в. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: