2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ N 50162 София, 06.10.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1441/2022 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. Ш. чрез адв. Д. З., срещу въззивното решение № 665/21.12.2021 г. по в. гр. д. № 1190/2021 г. на Бургаския окръжен съд. Касаторът е навел оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Представя отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касация М. Д. М. чрез адв. М. С. и В. Н. Н. чрез адв. М. К. е подаден писмен отговор, в който се поддържа становище за недопустимост на касационната жалба съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, евентуално - за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като съобрази данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260104/23.04.2021 г. по гр. д. № 1053/2019 г. на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу ответниците по касация иск за присъждане на сумата 5 507.40 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за пътуване, настаняване и участие на неговия син М. Д. Ш. в Европейското първенство по ветроходство клас „Оптимист 2019“, проведено в Крозон Моргаг, Франция, настъпили в резултат на допуснати от ответниците нарушения като членове на Протестна комисия, назначена от организатора на регата „Несебър 2019“, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Преди да пристъпи към проверка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., извършва проверка за допустимост на жалбата с оглед на общите за производството по касационно обжалване процесуални предпоставки. Касационната жалба е редовна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, но се явява недопустима с оглед критерия по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по искове по чл. 45 ЗЗД, предявени срещу двама ответници, с посочена от ищеца обща цена - 5 566.29 лева, която след направен частичен отказ в съдебното заседание на 21.07.2020 г. /л. 159, стр. 2 по гр. д. № 1053/2019 г. на Несебърския районен съд/ е редуцирана на 5 507.40 лева. Както в исковата молба, така и в посоченото съдебно заседание обезщетението за имуществени вреди се претендира при условията на разделна отговорност от двамата ответници, като в заседанието е уточнено, че предявеният срещу всеки от тях иск е в размер на 2 753.70 лева. Разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на длъжници или кредитори. Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност възниква "само" в определените от закона случаи или когато е уговорена. Такъв определен от закона случай е хипотезата на непозволено увреждане - съгласно чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Съдебната практика приема, че правата на кредитора срещу солидарните длъжници, уредени в чл. 122 ЗЗД, са изцяло в негов интерес. Разпоредбата на закона позволява търсене от кредитора на разделна отговорност от длъжниците и това следва от самостоятелното право, което кредиторът има срещу всеки един от тях. Кредиторът може да съди последователно всеки един от солидарните длъжници, докато удовлетвори вземането си. Само при пълно изпълнение на дълга от солидарно отговорен длъжник, се погасява отговорността на останалите длъжници /чл. 127, ал. 1 ЗЗД/ - решение № 107/01.09.2017 г. по т. д. № 441/2016 г. на ВКС, I-во т. о. Така и в разглеждания случай ищецът е предпочел да търси вземането си от всеки от ответниците при условията на разделна отговорност, която не се променя от обстоятелството, че претенциите са предявени при условията на кумулативно пасивно съединяване на исковете. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК размерът на цената на искове за парични вземания е търсената сума. С нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК от касационен контрол са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, каквито са предявените по настоящото дело искове. Ето защо касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на по 400 лева по договори за правна защита и съдействие сер. БС, № [ЕГН]/21.03.2022 г. и сер. БС, № [ЕГН]/23.03.2022 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Д. С. Ш. срещу решение № 665/21.12.2021 г. по в. гр. д. № 1190/2021 г. на Бургаския окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1441/2022 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о. ОСЪЖДА Д. С. Ш. да заплати на М. Д. М. и В. Н. Н. разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на по 400 /четиристотин лв./ лева. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: