Ключови фрази
Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- образуване на арбитражен съд или процедура без съобразяване със споразумението на страните

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60064
гр.София, 29.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 333 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА.
Предявен е иск от „Дани и Александра 99“ЕООД за отмяна на решение от 26.10.2020г. по арбитражно дело № 80/2016г. на АС при БТПП, с което „Дани и Александра 99“ЕООД е осъдено да заплати на „Фермента– Б“ЕООД 15 000 лв. авансова част от възнаграждение по договор за изработка от 10.10.2018г., ведно с договорна неустойка за забава в размер на 0,1% на ден върху главницата, считано от 01.07.2019г. до окончателното плащане, както и 5 205лв. неустойка за забава по договора за изработка, в размер на 0,1 % на ден върху главниците от 15 000 лв. за периода от деня следващ падежа на всяко от вземанията до датата на предявяване на иска – 01.07.2019г., ведно със сумата 3 048лв. за разноски в арбитражното производство.
В исковата молба се поддържа, че между страните в арбитражното производство е било сключено арбитражно споразумение, по силата на което споровете им от арбитражния съд е следвало да се разрешават съгласно разпоредбите на ЗМТА пряко, а не при субсидиарно прилагане на този закон. В арбитражното производство страните не били възразили и срещу прилагането на Правилника на АС при БТПП, доколкото той не противоречи на ЗМТА. Твърди се, че в проведените на 11.06.2020г. и на 01.07.2020г. заседания по делото АС се е отклонил от уговорената между страните арбитражна процедура по отношение на две произнасяния – по отношение на искането на „Дани и Александра 99“ЕООД за допускане на свидетели и по искането на дружеството за спиране на арбитражното производство с оглед висящото досъдебно производство за извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК, касаещо евентуална измама на изпълнителя по процесния по арбитражното дело договор за изработка № 18/10.10.2018г. В първия случай АС е приложил, въпреки противопоставянето на ответника, правилата на ГПК относно допустимостта на гласни доказателства – това е станало едва в третото заседание по арбитражното дело и без арбитражното споразумение да предвижда субсидиарно прилагане на ГПК, като са нарушени и правилата на чл.3, ал.2 и 3 от Правилника на АС при БТПП. Във втория случай АС е отказал да прилага ГПК – чл.229, ал.1, т.5 ГПК, въпреки че вече е обявил, че по отношение на гласните доказателства ще прилага ГПК. Горното според настоящия ищец представлява нарушение на чл.22 и чл.24 ЗМТА относно предоставянето на равни възможности за защита на правата на страните, а оттук е нарушено и арбитражното споразумение относно приложимата арбитражна процедура. Иска се отмяна на арбитражното решение.
Ответникът „Фермента – Б“ЕООД оспорва основателността на исковата молба. Арбитражната процедура е била изцяло съобразена с Правилника на АС при БТПП, чиито правила са приложими на осн.чл.20 от договора за изработка / за възлагане на споровете на страните по него на АС при БТПП/ и чл.3 от Правилника на същия съд. В заседанието на 11.06.2020г. АС е уведомил страните кои правила смята да приложи – тези на ГПК, предвид направеното за пръв път в това заседание искане за ангажиране на гласни доказателства, което процесуално действие е в съответствие с чл.3, ал.3 от Правилника и чл.22 и чл.24 от ЗМТА. По отношение на искането за спиране на арбитражното производство с оглед образуваното досъдебно производство ответникът навежда възражения, че в Правилника на АС при БТПП се съдържа изрична уредба относно спирането– чл.34, ал.1 от същия и тя не кореспондира с условието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК . При наличие на такава изрична регламентация ГПК не се прилага в арбитражния процес. Освен това е остнанала недоказанА връзката между двете производства. Претнидра се присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:
Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение.
Искът за отмяна на арбитражно решение на осн. чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА при твърдение, че арбитражната процедура не е била съобразена със споразумението между страните, е неоснователен.
Видно от чл.20 договор за изработка № 18/10.10.2017г., сключен между възложителя „Дани и Александра 99“ЕООД и изпълнителя „Фермента – Б“ЕООД, последните са уговорили споровете им да се разрешават съгласно разпоредбите на ЗМТА от АС при БТПП. Следователно единствената уговорка на страните е за приложение на ЗМТА и то от избрания от тях АС.
В Глава Пета „Разглеждане на арбитражното дело“ на ЗМТА се очертава процесуалната рамка, в която следва да се разреши арбитражния спор, като извършването на процесуални действия от съда при спазването на регламентираните от закона принципи гарантира защитата на процесуалните права на страните. Така в чл.22 ЗМТА е предвидено, че страните в арбитражното производство са равни и АС предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права. В съотвествие с това според чл.24 ЗМТА страните могат да се споразумеят за процедурата, която АС трябва да спазва при водене на делото. При липса на споразумение АС разглежда делото по начин, който смята за подходящ, като и в двата случая съдът е длъжен да предостави на всяка от страните равни възможности да защитят своите права.
Следователно избраната в арбитражната клауза от процесния договор за изработка арбитражна процедура, доколкото липсва детайлна регламентация или препращане към такава, следва да се сведе до посочената в чл.24, изр.2 ЗМТА – избран от АС начин, който смята за подходящ при предоставяне на равна възможност на всяка от страните да защитят своите права. И тъй като арбитражното споразумение конкретизира единствено арбитражния съд - АС при БТПП, то същият е обвързан от Правилника на АС при БТПП. Съгласно чл.3, ал.1 от Правилника ако страните не уговорят друго, тяхното съгласие да възложат спора на АС при БТПП означава и приемане на този правилник. Приложимостта на Правилника / доколкото не противоречи на ЗМТА/ не се оспорва от „Дани и Александра 99“ЕООД съобразно изричното твърдение в тази насока в настоящата искова молба.
По отношение на допускането на гласни доказателства:
ЗМТА не съдържа конкретни правила относно допустимостта на свидетелски показания за доказване на изпълнение на парични задължения, уговорени в писмен договор. В чл.30, ал.4 от Правилника на АС при БТПП е предвиден единствено начин на провеждане на разпит на свидетели – при довеждане от страната или дистанционно чрез видеоконферетна връзка. В чл.3, ал.3 от Правилника на АС при БТПП е регламентирано, че по неуредени от него или ЗМТА въпроси арбитрите процедират съобразно тяхната разумна преценка, ръководейки се от естеството на арбитража и предмета на спора, като решаващият орган предварително съобщава на страните правилото, което ще приложи, като им предоставя равна възможност за защита.
В съответствие с последното в третото по ред заседание по арбитражното дело – на 11.0.06.2020г., пълномощникът на ответника по арбитража за пръв път е направил доказателствено искане за допускане на гласни доказателства за установяване на факта на предаване в брой на два пъти на суми на управителя на дружеството-ищец от дружеството-ответник, за които не са подписани от получилия плащанията ордери. Съдът е предоставил възможност и на двете страни да изразят становища, като пълномощникът на ответника е възразил, че ГПК няма приложение. Изрично АС е задал уточняващи въпроси на „Дани и Александра 99“ЕООД за установяване на какви точно обстоятелства иска разпит на свидетели, дали това е допустимо според правилата на ГПК, които АС смята да приложи. Следователно съобразно чл.24 от ЗМТА и чл.3, ал.3 от Правилника на АС при БТПП арбитражният съд е избрал при липса на конкретно правило в арбитражното споразумение, в ЗМТА и в Правилника, при отчитане на естеството на арбитража и предмета на спора, да приложи процедурно правило, което смята за подходящо – чл.164 ГПК. Този избор е бил обявен на страните. Липсва задължение / в ЗМТА и в Правилника/ на кой точно етап от развитие на арбитражното производство да се обяви конкретно прилаганата от АС процедура, но във всички случаи следва да се осигури равна възможност на всяка страна да организира защитата си съобразно тази избрана от решаващия орган процесуална уредба. В процесния случай в заседанието, в което е било извършено от страната процесуално действие, за което липсва регламент, АС своевременно е обявил избора си на приложими правила и е предоставил възможност на страните за становища и ангарижане на доказателства. Не се оспорва, че арбитражното дело е било отложено за следващо заседание, т.е. не е органичена възложността за организиране на защитата.
Поради което не се констатира твърдяното от „Дани и Александра 99“ЕООД нарушение на арбитражното споразумение и ЗМТА.
По отношение на искането за спиране на арбитражното производство поради образувано досъдебно производство:
Съобразно изложеното вече по-горе в мотивите след като липсва специална регламентация на сочената хипотеза както в арбитражната клауза, обективирана в договора за изработка, така и в ЗМТА, то следва да се приложи Правилника на АС при БТПП, доколкото последният съдържа изрично правило относно спирането на арбитражното производство – чл.34, ал.1, б.“б“, според което спиране се допуска, когато в друг съд или друг АС разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Произнасянето на АС при БТПП в случая е при съобразяване като приложимо на горното правило, тъй като не предвижда като условие образувано досъдебно производство. Неоснователно е твърдението по настоящата искова молба, че следва да се приложи ГПК. Преди всичко хипотезата на спиране попада в уредените от Правилника и основнията за това са изчерпателно посочени. Непопадането на хипотеза, аналогична на чл.229, ал.1, т.5 ГПК сред тях, не означава прилагане специално само за този случай на правилата на ГПК. Съпоставката с допустимостта на гласните доказателства е изцяло неоснователна, тъй като за тях липсва какъвто и да е регламент в ЗМТА и Правилника. Също така по арбитражното дело решаващият орган е ограничил обявяването на прилагането на ГПК само до допустимостта на гласните доказателства, които са неуредена от Правилника и ЗМТА материя. Произнасянето на АС в случая е в съответствие с чл.3, ал.3 от Правилника.
В заключение се налага извод за неоснователност на молбата по чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА.
Ищецът следва да заплати на ответника разноски по спора в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дани и Александра 99“ЕООД срещу „Фермента– Б“ЕООД иск за отмяна на решение от 26.10.2020г. по арбитражно дело № 80/2016г. на АС при БТПП, на осн. чл.47, ал.1, т.6 ЗМТА.
ОСЪЖДА „Дани и Александра 99“ЕООД, [населено място], [община], област Пловдив да заплати на „Фермента– Б“ЕООД, [населено място] сумата от 1800 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: