Р Е Ш Е Н И Е
№ 575
София, 08 май 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. деветнадесети декември …..... 2013 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров .....................
ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ............
.. Антоанета Данова .....................
при секретар .. Иванка Илиева ............................................ и в присъствието на прокурора от ВКП ..Мадлена Велинова ..............., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров ............................... КНОХД № .. 1861 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. Т. М., подадена чрез служебен защитник, против решение № 122 от 02.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 227/13 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, с което е потвърдена присъда № 51 от 13.05.2013 г. по НОХД № 387/13 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив.
С жалбата са развити доводи в подкрепа на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 – 3 от НПК.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от назначения на касатора от настоящата инстанция служебен защитник. Последният представя писмена защита и излага съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради липса на мотиви в атакувания съдебен акт по направените от подсъдимия и защитата възражения пред въззивния съд, порок във вътрешното убеждение на съда, неправилна квалификация на извършеното от М. деяние по чл. 194 от НК, несъставомерност на последното и неоснователен отказ да бъде преквалифицирано в такова по чл. 207 от НК, явна несправедливост на наложеното наказание при неотчетен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Исканията при условията на алтернативност са за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 194 от НК или преквалификация на това деяние с намаляване на наказанието, както и редуциране на общо определеното най-тежко наказание.
Гражданският ищец В. И. И. не се явява и не се представлява.
Прокурорът пледира за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на въззивното решение при липса на релевираните нарушения на материалния и процесуалния закони, и справедливост на наложеното на М. наказание.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, разгледа подадената касационна жалба, провери обжалваното решение с оглед поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 от НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 51 от 13.05.2013 год., постановена от Окръжен съд – гр. Пловдив по НОХД № 387/2013 год. подсъдимият Й. Т. М. е признат за виновен в това, че на 21.09.2010 год. в [населено място], е отнел чужди движими вещи – преносим компютър „марка”, уеб камера, видео карта, мишка за компютър, фотоапарат ” марка” с чанта и зарядно за мобилен телефон, всичко на обща стойност 1158 лева от владението на В. И. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои поради което и на основание чл. 194, ал.1 вр. с чл. 58А, ал. 1 от НК вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371 т. 2 от НПК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Със същата присъда Й. Т. М. е признат за виновен и в това, че на 22.09.2010 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, за времето от 00.15 ч. до 00.18 ч. е използвал платежни инструменти и данни от ПИН кодове, без съгласието на титуляра В. И. И., като е изтеглил на два пъти сумите от 50 лева и 400 лева или общо 450 лева, поради което и на основание чл. 249, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 НК вр. с чл. 58А, ал.1 от НК вр. чл. 373, ал.2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 450 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 вр. с ал. 3 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години, търпимо при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединено и наказание глоба в размер на 450 лева.
Й. Т. М. е осъден да заплати на гражданския ищец В. И. И. сумата от 1608 лева - обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъпленията по чл. 194, ал.1 от НК и чл. 249, ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК , както и сумата от 250 лева - разноски по делото, и сумата от 65 лева - държавна такса върху размера на гражданският иск.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 30 лева.
С атакуваното по реда на редовния триинстанционен контрол решение № 122 от 02.07.2013 год., постановено по ВНОХД № 227/2013 год. на Апелативен съд – гр. Пловдив, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.
Подадената касационна жалба е неоснователна.
Производството пред Окръжен съд – гр. Пловдив е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е установил, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението за провеждане на съкратено съдебно следствие е направено в съдебното заседание, проведено на 13.05.2013 год. по НОХД № 387/2013 год. на Окръжен съд – гр. Пловдив лично от Й. М. и назначеният му служебен защитник. Направените от подсъдимия с въззивната жалба оплаквания пред Апелативен съд – гр. Пловдив, преповторени и с касационната такава, относно несъставомерността на деянието по чл. 194 от НК, несправедливостта на наложеното наказание и искането за преквалификация на посоченото деяние в такова по чл. 207 от НК, са получили изчерпателен отговор в мотивите на въззивния съдебен акт и основателно са отхвърлени. Апелативен съд – [населено място] е изпълнил процесуалните си задължения, като е извършил самостоятелен анализ на наличните по делото доказателства, както и сравнителен такъв между двата състава на престъплението по чл. 194 от НК и чл. 207 от НК и е стигнал до законосъобразен извод за липса на основания за преквалификация, който настоящият касационен състав напълно споделя. Изложените, в този смисъл и в достатъчен обем, мотиви на л. 17 от въззивното решение относно възможността предмет на кражбата да бъдат забравени вещи и относно субективната страна на деянието са в съобразени с константната практика на Върховния касационен съд - р. ІІ, т. 1 и т. 2 от Постановление № 6 от 26.IV.1971 год. по н. д. № 3/71 г. на Пленума на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 год. Умисълът на касатора за отнемане на забравените върху автомобила на съседа му И. вещи и съзнанието му, че последните са негова собственост, са установени по несъмнен начин. Нещо повече, излагането на доводи пред касационната инстанция във връзка с неизяснено авторство на деянието и на доводи за неподкрепено от доказателствената съвкупност самопризнание при липса на доказателствени искания пред първоинстанционния съд и проведено съкратено съдебно следствие е недопустимо.
Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наложеното на М. наказание за извършеното по чл. 194, ал. 1 от НК деяние /присъдата в частта по чл. 249, ал. 1 от НК не е обжалвана пред въззивната и касационната инстанции/, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета. При индивидуализацията му са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, като законосъобразно и при превес на последните е определено при условията на чл. 54 НК. Отчетени са изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние, внезапността на умисъла за извършване на деянието, като правилно е посочено, че направеното самопризнание е задължително условие за провеждане на съкратено съдебно следствие и приложение на чл. 58а НК, поради което и не може да бъде ползвано повторно като обстоятелство от категорията на смекчаващите и обуславящо намаляване на наказанието. Взети са предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия и престъпната му упоритост. Доводът относно недооценяване младата възраст на касатора, не може да бъде споделен, тъй като към момента на извършване на деянието по чл. 194, ал. 1 НК М. е бил на 34 години, възраст, която е млада само в житейски план, но не и от гледна точка на правото. За да обоснове смекчаване на наказателната отговорност, възрасттта на дееца следва да бъде близка до непълнолетието и да предполага липса на житейски опит и зрялост, както и невъзможност за осмисляне на поведението, довело до извършване на деянието и последиците от него в достатъчен обем.
Контролираните инстанции правилно са приели, че наложените на М. наказания, както и общо най-тежко определеното от тях са съобразени с целите на генералната и индивидуална превенция по чл. 36 НК.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 02.07.2013 г., постановено по ВНОХД № 227/13 год. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:..............................................
...............................................
|