Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 29.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в публичното заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3498 по описа за 2015 г. Производството е по реда на глава Х. ГПК. С определение № 281/ 02.10.2015 г. по настоящото дело е допусната до разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение № 493/ 11.03.2014 г. по гр. д. № 3392/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Н. Г. М.. Молителят Н. Г. М. обосновава основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК с твърденията, че се е снабдил с нови писмени доказателства относно факти от съществено значение за делото, установими от приложените към молбата документи две писма на [община] вх. № 94012/ 10646(1)/ 26.08.2014 г. и вх. № 94012-11375/ 20.11.2014 г. и удостоверение изх. № 15 СД 264/ 06.04.2015 г. от същата Община. Ответниците [община], [фирма] и [фирма] (ответници и по молбата за отмяна) възразяват, че е неоснователна, тъй като документите не установяват правнорелевантни факти. Претендират юрисконсултско възнаграждение. С решението, чиято отмяна се иска, са отхвърлени установителният иск срещу [община] и исковете по чл. 108 ЗС срещу [фирма] и [фирма], след като е отречена материалната легитимация на молителя, че на основание реституция по чл. 1, евентуално по чл. 2, ал. 2 ЗВСОВОНИ, наследствено правоприемство от П. К. и приращение е единият от двамата съсобственици на един имот в [населено място], на сградата в него (трафопост) и съоръженията в трафопоста. Исковете, предявени от молителя, са отхвърлени при две групи мотиви. Първо, липсва идентичност на процесния имот с имота по нотариалните актове, които представят ищците (молителят и неговият син Л. Н. М., другият ищец), за да докажат своите твърдения, че техният наследодател П. К. е бившият собственик. Второ, липсват доказателства, че молителят и неговият син са наследници на А. Н. Б. и Л. К. А.. Това са лицата, посочени за бивши собственици в акта за държавна собственост и актовете за завземане на недвижимия имот, а съгласно чл. 3 ЗВСОНИ собствеността се възстановява на лицата, от които имотите са отнети, или на техните правоприемници. Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че за отмяната на влязлото в сила решение при основанието на чл. 303, ал. 1, пр. 2 ГПК е необходимо приложените към молбата писмени доказателства да имат значение и за двата правнорелевантни факта, чието осъществяване въззивният съд е изключил: идентичност на имота и наследствено правоприемство на молителя от лицата, от които имотът е одържавен по ЗОЕГПНС, евентуално отнет. Това е така, защото липсата и на единия юричически факт е достатъчна, за да обоснове неоснователността на исковете за собственост по приключилото дело. Приложените документи (писма и удостоверения по искания на молителя за издаване на удостоверения за идентичност, за заверени копия по разписните книги към одобрения план за имота от 1982 г, включително удостоверение за данъчна оценка на съседни имоти) са свързани с тезата на молителя, че въззивният съдът е бил длъжен служебно да изиска събиране на доказателства за доизясняване местоположението на имота, собственост на наследодателя на молителя П. К.. Те не установяват втория релевантен факт – правоприемството от лицата, от които имотът е бил одържавен, евентуално отнет. Следователно дори настоящият състав на Върховния касационен съд да сподели тезата на молителя, резултатът по исковете по приключилото дело не би бил различен. Това означава, че писмените доказателства, които се установяват от документите към молбата, нямат съществено значение за крайния изход на спора. Излишно е да се обсъждат останалите (кумулативни) предпоставки на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК – дали тези доказателства са нови и дали молителят е положил дължимата грижа, за да се снабди своевременно с документите, които ги установяват и да ги представи по приключилото дело. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК молителят следва да плати възнаграждения за представителството на ответниците по молбата от юрисконсулт. Представителството на [община] от юрк. Л. се изчерпва в изготвения писмен отговор на молбата за отмяна, а минималният размер на юрисконсултското възнаграждение за това действие възлиза на сумата 819. 06 лв. (съответно приложение на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Това е и размерът, до който възниква отговорността на молителя в приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК спрямо този ответник по молбата. Представителството на двете дружества е осъществено от един и същи юрисконсулт П.. В основанието на отговорността по чл. 78, ал. 8 ГПК е необходимостта юрисконсулта да извърши действия (по процесуално представителство) извън правоотношението му с представляваното юридическо лице или едноличен търговец, като наред с това този вид представителство спестява разходите, които представляваната страна би направила, ако бе упълномощила адвокат. В настоящата хипотеза, в която действията на юрисконсулта са едни и същи – подаден общ отговор на молбата и е извършено представителство в единственото заседание по делото при осъществен минимално необходим състав за неговото провеждане, - и ползват и двамата ответници по молбата, основанието за възникване на вземането по чл. 78, ал. 8 ГПК е едно и се осъществява еднократно. Това са разходваните време и усилия на юрисконсулта по процесуално представителство по делото, които надхвърлят основното му правоотношение с ответното дружество, страна по това правоотношение. Основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение няма, тъй като разходваните време и усилия са пряк резултат от упълномощаване от дружеството, с което юрисконсултът е в основно правоотношение, а не от упълномощаването му и от второто. На основание чл. 78, ал. в ГПК молителят следва да заплати минималния размер на възнаграждението от 1 092. 08 лв., предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. То следва да се присъди в полза и на двамата ответници по молбата, тъй като по настоящото производство не бе установено, а и не влиза в неговия предмет, дружеството, с което юрисконсулт П. е в основно правоотношение. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 493/ 11.03.2014 г. по гр. д. № 3392/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК в частта, с която са отхвърлени исковете на Н. Г. М.. ОСЪЖДА Н. Г. М. да заплати на [община] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 819. 06 лв. ОСЪЖДА Н. Г. М. да заплати на [фирма] и на Е. Б.Е.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 1 092. 08 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.