Ключови фрази
Длъжностно присвояване * липса на мотиви

Р Е Ш Е Н И Е

№ 37
гр. София, 04 февруари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ
със секретаря Мира Недева
при участието на прокурора ТОМА КОМОВ,
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 1832 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. Петров В., чрез защитника му адв. И. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 975/2013 на РС – гр. Силистра и ВНОХД № 140/2014 г. по описа на ОС – гр. Силистра и отмяна на влезлия в сила съдебен акт.
В искането са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитата съществените процесуални нарушения се изразяват в несъответствие между мотивите и диспозитива на въззивното решение, превратен фактически и правен анализ на събраните по делото доказателства. Посочени са подробни оплаквания, че с решението си въззивният съд не дал отговор на редица възражения и доводи на защитата, съдържащи се във въззивната жалба, както и на тези, изложени в пледоарията на защитника, участвал в производството пред въззивната инстанция, с което било допуснато съществено процесуално нарушение на чл.339 ал.2 от НПК. Възражението за неправилно приложение на материалния закон е изведено като следствие от допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменен влезлият в сила съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане или алтернативно да бъде оправдан осъдения, или да бъде намален размера на наложеното му наказание.
В съдебно заседание осъденият В. В. въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Защитникът му - адв.А. подържа депозираното искане и моли същото да бъде уважено по наведените в него доводи.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на депозираното искане, тъй като са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде уважено поради наличие на съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество е и ОСНОВАТЕЛНО.

С Присъда № 176/17.03.2014 г. по НОХД № 975/2013 г. Районен съд – гр. Силистра е признал В. Петров В. за виновен в извършване на престъпление по чл.201 и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С присъдата В. е осъден да заплати на гражданския ищец [фирма] сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, сумата от 2 544,49 лв., представляваща законната лихва от датата на неправомерното увреждане – 17.04.2009 г. до 17.02.2014 г. , както и 420 лв. разноски по производството, а по сметка на РС – гр. Силистра сумата от 165 лв. разноски и 301,78 лв. дължима държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск.
По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 140/2014 г. по описа на ОС – Силистра. С Решение № 41/15.07.2014 г. по същото дело въззивният съд е потвърдил изцяло присъдата.
Видно от мотивите на въззивното решение, в частта относно наложеното наказание /л.20 от делото, 7 абзац/ е посочено, че „Настоящата инстанция преценява, че следва наложеното наказание да бъде намалено в размер на една година и шест месеца, като ведно с това се намали и изпитателния срок на отлагане на изпълнението на наказанието.”, а в диспозитива, както беше посочено и по-горе, изцяло е потвърдена първоинстанционната присъда. Визираното несъответствие на проверявания въззивен съдебен акт е от категорията на абсолютните процесуални нарушения и представлява основание по чл.422 т.5 вр. с чл.348 ал.3 т.2 предл.1 вр. с ал.1 т.2 от НПК, което е достатъчно за възобновяване на наказателното производство, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Посоченото процесуално нарушение на въззивното решение не позволява да се обсъдят залегналите в жалбата възражения за нарушения на материалния закон, доколкото съществува неяснота относно действителната воля на съда. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да отговори на всички възражения във въззивната жалба, които са останали без никакъв отговор, като вземе отношение и относно разминаването в присъдата и мотивите на първоинстанционния съд, свързано с размера и периода на присъдената лихва на предявения граждански иск. Задължителните указания на настоящата инстанция се отнасят единствено до отстраняването на констатираните нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, следва да има свободата по вътрешно убеждение, основано на пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото да даде собствен отговор на възраженията на защитата.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 140/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Силистра и ОТМЕНЯ постановеното по него Решение № 41/15.07.2014г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – гр. Силистра от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: