Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2310/2013 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2 гр.София, 09 януари 2014 година Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА ч.наказателно дело под № 2310/2013 год. и за да се произнесе,взе предвид: Производството пред ВКС е образувано след възникнал спор за подсъдност между районните съдилища във Враца и София,повдигнат е от Софийския районен съд и се отнася до това,кой от двата съда е местно компетентен да разгледа тъжбата на В. В. П. против Ф. С. М.,последователно образувана в нчхд № 1288/2013 год. на Врачанския районен съд /ВРС/ и нчхд № 20216/2013 год. на Софийския районен съд /СРС/. Според представителя на ВКПр,местно компетентен е трети съд,Козлодуйският районен съд /КРС/,с което споделя становището на докладчика по делото на СРС:”детерминираното частно обвинение...не е повдигнато за разпространение на клевета пред министъра на вътрешните работи,а пред директора на ОД на МВР-Враца и служители на РПУ-Козлодуй” и още,че ако делото не бъде разгледано от КРС,това „би довело до прекомерни разходи за участие в процеса”,след като тъжител,подсъдима и свидетели живеят в Козлодуй. ВКС намира,че разгледано само като спор за подсъдност,делото следва да се реши съобразно становището на докладчика по делото на ВРС.Според обстоятелствената част на тъжбата П. е обвинил М. в това,че в жалба,подадена от нея до министъра на вътрешните работи,”умишлено” и „публично” разгласила неистинско позорно обстоятелство за П.,както и „умишлено” приписала на П. „неизвършено” от него „престъпление...при и по повод изпълнение на службата”му.След като сочените в тъжбата позорни обстоятелства и приписаното престъпление са описани в жалбата на М.,деянието, в което е обвинена,се явява довършено по време и място с достигането на жалбата до посочения в нея адресат-на 10.VІ.2013 год.,когато е заведена в Министерството на вътрешните работи-С. под № Ж-3813. Независимо от казаното,обаче,разглеждането на делото следва да се възложи не на СРС,не дори и на ВРС.От отразеното в края на обстоятелствената част на разпореждането от докладчика по делото на СРС се вижда,че той е допуснал да е местно компетентен да разгледа тъжбата,но основателно е акцентирал върху факта,че както тъжителя,така и подсъдимата и изброените в тъжбата свидетели живеят в [населено място],където има районен съд,и разглеждането на делото в друг град не само би довело до неоправдани разходи на време и средства-както за съда,така и за останалите участници в процеса-,но и до затруднения с призоваването на страните и свидетелите и обезпечаването присъствието на последните в съдебно заседание.Позоваването от докладчика по делото на СРС на възможността ВКС да внесе промяна в местната подсъдност при наличието на хипотезата по чл. 43,т.1 НПК позволява това да бъде сторено още и да се избегне повторно произнасяне от касационната инстанция вече по друг повод-смяна на подсъдността-което ще доведе до нежелано удължаване на процеса във времето.По тези съображения ВКС О П Р Е Д Е Л И: Възлага на Козлодуйския районен съд разглеждането на тъжбата от В. В. П. против Ф. С. М.,последователно образувана в прекратените по описа на Врачанския районен и Софийския районен съд нчхд № 1288/2013 год. и № 20216/2013 год. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: