Р Е Ш Е Н И Е № 752 София 13.12.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1095/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Г., срещу въззивно решение №455 от 17.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №337/2009 г., с което е потвърдено решение №112 от 11.11.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №926/2009 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от А. И. Я. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №115/14.01.2008 г. на управителя на дружеството за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “ръководител производство” и за присъждане обезщетение по чл.225 ал.2 КТ в размер на 12 088.08 лв. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е бил длъжен да извърши подбор по чл.329 КТ. Трудовите функции за длъжностите „технически директор” и „ръководител производство” са различни, независимо от съществуващото известно сходство между тях. След като съкратената длъжност е единствена, то работодателят няма задължение за подбор преди уволнението. При близки и сходни длъжности работодателят има само право, но не и задължение да извърши подбор. Ответникът по жалбата А. И. Я., [населено място], оспорва жалбата. С определение №1346 от 01.10.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №455 от 17.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №337/2009 г. Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси за това, кога е задължителен подборът по чл.329 КТ – само при еднакви длъжности или и при сходни такива, които са решавани противоречиво от съдилищата. Според едни съдебни решения подборът е задължителен само когато съкращаването на щата засяга еднакви длъжности. Според други - работодателят е длъжен да извърши подбор и когато съкращаването засяга сходни длъжности. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Подборът се извършва при уволнение само на три от основанията по чл.328 КТ – закриване на част от предприятието, съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Изброяването на основанията е изчерпателно - numerus clausus. Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе основания, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено. Н. извършеният подбор прави и уволнението незаконно. Подборът трябва да се извърши по законовите критерии, които след 2001 г. са само два - професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения. Действително с разпоредбата на чл.329 КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават. Това действително е право на работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се извърши. Когато подборът е задължителен, работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши. Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Само при такива длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в работата и съпоставяне при оценката им. Упражняването на правото на подбор по чл.329 КТ подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл.329 КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор между ищеца и служителя, заемащ длъжността „технически директор”, тъй като неговата длъжност и тази на ищеца “ръководител производство” са сходни - с голяма степен на идентичност. След като в случая задължителният подбор не е извършен, то уволнението е незаконно. В разглеждания случай е безспорно установено, че съкращаването на щата е засегнало единствената длъжност, заемана от ищеца - “ръководител производство”, поради което подборът не е бил задължителен. Задължението за подбор съобразно изложеното съществува тогава, когато работодателят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и трябва да извърши преценка кои от работещите на нея ще запазят местата си. Поради това работодателят не е имал задължение да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ и уволнението на ищеца е законно. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 350 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №455 от 17.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №337/2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. Я., [населено място], срещу [фирма],[населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №115/14.01.2008 г. на управителя на дружеството за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “ръководител производство” и за присъждане обезщетение по чл.225 ал.2 КТ в размер на 12 088.08 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА А. И. Я., [населено място], да заплати на [фирма],[населено място], 1 350 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.