2 Решение по гр. д. № 1092/11 г. на ВКС, І ГО стр. Р Е Ш Е Н И Е № 28 гр. София,30.01. 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретар Ан. И., след като изслуша докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1092 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взема предвид следното: Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Постъпила е молба от Н. Г. П. и А. З. Я. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 296/10 г. на ВКС І ГО. Това решение молителите считат за неправилно и молят за отмяната му поради открити нови писмени доказателства. Ответникът по молбата В. Д. Т. оспорва изложеното в нея и моли да се остави без уважение. Молбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 305 ГПК от заинтересовани лица и отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК. ВКС, след като взема предвид съображенията наведени в молбата и отговора и прецени данните по делото, приема за установено следното: С решението чиято отмяна се иска е отменено решение № 353 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 418/09 г. на Окръжен съд [населено място]. Постановено е ново решение, с което Н. П. и А. Я. са осъдени да премахнат незаконно построената част от гаража изграден в УПИ VІІ-883 от кв. 43 по плана на [населено място] на регулационната линия с УПИ VІ-884, като спазят нормативно установеното отстояние от три метра от съсобствения на В. Д. Т. УПИ ІV-886. Съдът приел, че част от гаража е изграден въз основа на издадено разрешение за строеж. В отклонение от одобрения архитектурен проект ответниците изградили плочата на гаража с дължина в повече от разрешеното, като в резултат на строителството отстоянието до регулационната граница вместо 3 м., било 1.03 м. При тези данни съдът приел че ответниците нарушили нормите на ЗУТ, при което не било необходимо ищецът да доказва че ответникът му пречи да упражнява правото си на собственост. Съгласно чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. За съществуването на новите доказателства страната трябва да не е знаела, или ако е знаела, да не е била в състояние да се снабди с тях. Описаните в молбата писмени доказателства не представляват нови доказателства и не установяват нови обстоятелства, които да не са били известни на молителите и да имат съществено значение за изхода на спора. Удостоверение № 35 от 30.09.2009 г. на Общинска администрация С. за въвеждане в експлоатация на гаража е издадено по реда на чл. 177 ал. 3 ЗУТ. Удостоверението се издава по молба на възложител, затова на ответниците е било известно за съществуването на документа и при поискване са могли да се снабдят с него. Писмо № СВ -375/05/00238/02.04.2007 г. представлява становище на РДНСК Х. до ДНСК [населено място] по жалбата на ищеца във връзка с новите размери на козирката на гаража. Писмото е изпратено с копие до Н. П., следователно то се е съхранявало в нея и тя е могла да го представи своевременно на съда. Съдържанието му не е било неизвестно на съда и страните, тъй като е било обсъдено в писмо № Х-1757-04-145 от 2007 г. на ДНСК С., намиращо се на стр. 9 от първоинстанционното производство. Скица № 361 от 07.07.2011 г. също не е писмено доказателство което да не е било известно на молителите или да не са могли да се снабдят с нея, тъй като при поискване би могла да им бъде издадена от Общинска администрация на С.. Освен това, независимо че е издадена за имота на молителите, същата е идентична със скица № 524 от 17.07.2008 г., намираща се на стр. 36 от първоинстанционното дело, издадена въз основа на същия план за съседния имот на ищеца. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Чрез способа за отмяната на постановеното решение делото не може да се попълва с нови доказателства, които при проявени процесуални усилия и активност от страната са могли да бъдат събрани при предишното му разглеждане, а и писмените доказателства не са от съществено значение за изхода на спора. С молбата по чл. 303 ГПК фактически се иска проверка на влязлото в сила решение, което е недопустимо да се направи в настоящото производство. Ответникът по молбата В. Т. претендира за разноски. Видно е от представения договор за правна защита и съдействие, че е договорено същия да заплати 200 лв. адвокатски хонорар. Тъй като не са представени доказателства за изплащане на хонорара в определения срок, разноски не следва да му бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 307 ГПК ВКС, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. П. и А. З. Я. за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 296/10 г. на ВКС І ГО. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: