О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 275 София, 21.06.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като разгледа докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 4856 по описа на ВКС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат И. А., като пълномощник на Е. С. С., срещу въззивно решение № 207 от 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2246/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на ответника И. Г. Г. солидарно с „Булмикс 97“ ООД – гр. София, да заплати на ищеца сумата 94 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 4 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като вместо него е постановено ново по същество, с което исковете срещу този ответник са отхвърлени. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на дружеството да заплати на касатора горните суми на основание чл. 49 ЗЗД. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът в касационното производство И. Г. Г., чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен следния въпрос, по отношение на който се твърди наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: „при доказано по делото непозволено увреждане за ищеца, пасивно солидарно отговорни ли са за причинените вреди на пострадалия, прекият извършител на деликта и възложителят на работата, при извършване на която е пострадало увреденото лице“. Сочи се противоречие с ППВС № 7/1958 г., № 7/1959 г. и № 9/1966 г. и решение № 503/21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г. на трето г. о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правно основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди солидарно срещу дружеството и техническия ръководител на обекта. От трудов договор № 2699/06.02.2009 г. е видно, че с него работодателят „Булмикс 97“ ООД е сключил с работника Е. С. договор за изпълнение на работа на „строителни обекти в София и страната“ на длъжност „общ работник“. Работникът се е задължил да постъпи на работа на 09.02.2009 г. По делото не е спорно, че на 07.02.2009 г. ищецът е паднал в асансьорна шахта, в резултат от което е получил тежки травматични увреждания. Не е съставен акт за трудова злополука. От приложеното НАХД № 11324/2014 г. по описа на Софийския районен съд се установява, че срещу ответника И. Г. е било образувано наказателно производство за извършване на престъпление по чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 129 от НК– причиняване на средна телесна повреда другиму поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Видно от определение на наказателния съд, постановено на 18.10.2016 г., наказателното производство, образувано срещу ответника Г., е било прекратено – поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на деянието. От събраните гласни доказателства е установено, че изпълнението на трудовото правоотношение е трябвало да започне на 09.02.2009 г. /понеделник/, а злополуката е претърпяна на 07.02.2009 г., когато на обекта не е присъствал техническият ръководител. Първоинстанционният съд е приел наличие на противоправно и виновно поведение – бездействие, от страна на ответника Г. като технически ръководител на обекта, по повод на възложена му от дружеството работа. От длъжностната му характеристика е видно, че част от конкретните му трудови задължения е да отговаря за техническата безопасност. Неосъществяването на надзор съставлява противоправно бездействие, намиращо се в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца вреди. Счел е, че са налице предпоставките за ангажиране на солидарната отговорност на двамата ответници – възложителят и изпълнителят на работата – техническият ръководител на необезопасения обект. В обжалваното въззивно решение съдът не е споделил изводите на първоинстанционния, че по отношение на този ответник са установени предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност. На първо място, по делото не се оспорва, че на 07.02.2009 г. Г. не е бил на работа, понеже е било почивен ден. На обекта е присъствал главният инженер /свидетелят П./. На второ място, увреждането е настъпило преди да е започнало изпълнението на трудовия договор. По делото няма доказателства, именно Г. да е възложил на бригадата от Варна да започне работа още в събота – без проверка на безопасността на обекта и без инструктаж на работниците. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В представеното с жалбата решение № 503/21.07.2010 г. по гр. д. № 1069/2009 г. на ВКС, трето г. о., е прието, че по следния правния въпрос: дали при непозволено увреждане прекият извършител на деликта и възложителят на работата са пасивно солидарни отговорни за причинените вреди на пострадалия, е налице задължителна съдебна практика – ППВС № 7/1958 г. Съгласно разясненията, дадени в него, пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата, като по отношение на деликтната солидарна отговорност намират приложение разпоредбите на чл. 121-127 ЗЗД. В обжалваното въззивно решение, съдът не е дал различно разрешение на поставения правен въпрос за наличие на пасивна солидарна отговорност при деликт на прекия причинител на вредите при и по повод на възложената работа и на лицето, което му е възложило работата. В настоящата хипотеза не е било установено, че ответникът Г. е прекият причинител на вредата, за да възникне солидарна отговорност между него и дружеството – възложител. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Именно по този начин е обоснована и обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя, но е прието, че вредите не са причинени от техническия ръководител. С оглед спецификите на конкретния случай – злополуката не е трудова и събраните доказателства, по делото не е било установено кой конкретно измежду служителите на възложителя, е причинил вредите. С оглед изхода на делото касаторът трябва да заплати на ответника по жалба направените разноски в касационното производство в размер на 3 240 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 09.03.2021 г., постановено по гр. д. № 2246/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд. Осъжда Е. С. С. от [населено място], [улица], да заплати на И. Г. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 4, адв. П. К., сумата 3 240 лв. – разноски в касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: