Р Е Ш Е Н И Е № 129 гр. София, 16.09.2019 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Симов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 530/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на гл.ХХІІІ от НПК. Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от подсъдимия В. А. Ч., чрез защитника му, и от гражданския ищец и частен обвинител И. Г. Б. срещу решение № 66 от 15.02.2019г., постановено по ВНОХД № 1512/18г. по описа на Софийски апелативен съд, с което присъда № 8 от 13.03.2018г. по НОХД № 188/17г. на Софийски окръжен съд е изменена относно размера на присъдената държавната такса и потвърдена в останалата й част. И в двете жалби е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Твърденията на защитника на подсъдимия Ч. са, че наложеното наказание не е съответно на смекчаващите обстоятелства – млада възраст, критично отношение към извършеното, по-малък каузален принос и полагани грижи за четири деца. Намира за прекомерно и присъденото обезщетение. В жалбата от гражданския ищец и частен обвинител се навеждат доводи, че съдът е пропуснал да констатира значителен превес на отегчаващите обстоятелства и за двамата подсъдими, поради което наложеното наказание не е справедливо. Моли граждаската претенция да бъде удовлетворена в пълния предявен размер. Подсъдимият Ч. не се явява лично в съдебното заседание. Защитникът му поддържа жалбата и пледира за намаляване на наказанието и размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Пострадалият Б. и неговият повереник също поддържат жалбата. Желаят налагане на максимално наказание заради високата обществена опасност на деянието и дейците и уважаване на гражданския иск в размер на 75 000лв. Подсъдимият Ю. Р. Б. и защитникът му споделят доводите в жалбата от името на подсъдимия Ч.. Представителят на прокуратурата счита жалбите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: В. А. Ч. и Ю. Р. Б. са признати за виновни в това, че на 02.04.2016г. в [населено място], [улица], в съучастие като съизвършители отнели кожен портфейл на стойност 50лв. и пари – 100лв., от владението на И. Г. Б. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, и грабежът е придружен със средна телесна повреда – престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Пред Софийския окръжен съд е проведено съкратено съдебно следствие, като Ч. и Б. са признали фактите, изложени в обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях, а съдът е преценил, че признанието е подкрепено от събраните по надлежен ред доказателства. С постановената присъда, след приложение на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, на всеки от подсъдимите е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Двамата са осъдени солидарно да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Б. в размер на 50 000лв., в едно със законната лихва от датата на деликта до окончателното заплащане на сумата, като гражданският иск е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 75 500лв. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди в размер на 977,30лв. Въззивният съд е коригирал присъдата единствено в частта, с която всеки един от подсъдимите е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 4% върху уважената част от гражданските искове, като е постановил събирането само на една държавна такса, която да бъде поделена между Ч. и Б.. Подсъдимият Б. не е атакувал решението на Софийски апелативен съд. В така постановените актове настоящият съдебен състав не констатира наличие на касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 от НПК. При предвидено наказание в санкционната част на нормата лишаване от свобода от пет до петнадесет години, прецененото като съответно за Ч. и Б. е лишаване от свобода за срок от девет години и половина. Допълнителното наказание „конфискация“ не е наложено. Това означава, че съдилищата са приели приблизителен превес между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и този извод напълно кореспондира с установените факти. Съществена негативна личностова характеристика, отнасяща се и до двамата подсъдими е съдебното им минало. Преди осъществяване на инкриминирания грабеж, по отношение на всеки от тях са влезли в законна сила присъди за престъпления, най-вече срещу собствеността и личността на гражданите. Въз основа на тях предходните инстанции напълно правилно са съобразили, че извършителите са лица с трайни престъпни нагласи, трудно поддаващи се на поправяне и превъзпитание. Останалите отегчаващи обстоятелства се извеждат от тежестта на деянието. Престъпленията, осъществени в съучастие се отличават с повишена степен на обществена опасност в сравнение с останалите. Упражнената принуда надхвърля достатъчната за съставомерност на деянието по по-тежко квалифицирания състав – наред със средната телесна повреда на пострадалия са причинени и допълнителни увреждания. Надхвърля и необходимото за сломяване съпротивата му – отправяни са заплахи, нанасяни са удари с юмруци, ритници и ножове. Освен с интензитет, принудата се отличава и с продължителност – боят е продължил и след отнемането на портфейла, преустановен е едва при появата на случайни минувачи. На така констатираните отегчаващи обстоятелства напълно законосъобразно са противопоставени относително ниската стойност на предмета на престъплението, изразеното съжаление за извършеното, затрудненото материално и семейно положение на подсъдимите Ч. е баща на четири деца, Б. на пет, а и двамата са безработни. Подсъдимият Ч. е направил самопризнания в хода на досъдебното производство, което сочи на критично отношение. Претенцията на защитата за снизхождение поради младата възраст на Ч. е неоснователна. В международните актове като „млади пълнолетни“ се третират извършители до 21г. В момента на осъществяване на деянието той е бил на двадесет и шест години, т.е. достатъчно зрял, за да съзнава в пълнота противоправността на поведението си, още повече, че по отношение на него държавата вече е прилагала репресиращи средства за възпиращо въздействие. Не може да бъде споделена тезата за различен каузален принос на двамата подсъдими. Съобразно възприетата фактическа обстановка, те съвместно са взели решение за осъществяване на грабежа, заедно са изричали закани и са удряли пострадалия, всеки е бил въоръжен с нож и е причинил прободно-порезни наранявания. Ч. е осъществил отнемането, след което Б. се е разпореждал с предмета на престъплението. Действително, трайното затруднение в движението на долния крайник на Б. е следствие на нараняване, причинено от Б., но не следва да се подценява обстоятелството, че Ч. е замахвал с нож към гърдите му, и не ги е пробол единствено поради съпротивата на жертвата, успяла да се предпази с цената на порезна рана на дясната китка. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за напълно правилно и законосъобразно решението на окръжния и апелативния съд да индивидуализират наказанието на двамата подсъдими в еднакъв размер, близък до средния, предвиден в чл.199, ал.1 от НК. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди също е справедлив и адекватен на причинените на Б. болки и страдания. Присъдената сума от 50 000лв. и лихва справедливо овъзмездява пострадалия, както за силните негативни преживявания в момента на нараняването и значителните болки по време на лечението непосредствено след това, така и за липсата на достатъчно възстановяване, констатирано две години по-късно. Въззивният съд е съобразил и е обсъдил пространно на стр.8 данните, от решението на лекарската експертна комисия, изтъкнати от касатора, като доводите му следва да бъдат споделени. По изложените съображения касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, ІІ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66 от 15.02.2019г., постановено по ВНОХД № 1512/18г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.