Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр.София, 31 май 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети май, две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Диана Хитова Членове: Маргарита Георгиева Ерик Василев при участието на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 5433 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.73, ал.4 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител В. А. А., рег. № ... и район на действие Окръжен съд Пловдив срещу решение от 23.06.2016 г. по дисциплинарно дело № 3/2015 г. на Д.к. на К. на ЧСИ, с което му е наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година” за извършени нарушения по изпълнително дело № 20138270400492, както следва: 1. ЧСИ не е установил, въз основа на направените от длъжника възражения, дали задължението по изпълнителното дело е изплатено, като предпоставка за прекратяване на производството, на основание чл.433 ГПК; 2. ЧСИ не се е произнесъл по възражението за недължимост и прекомерност на адвокатското възнаграждение; 3. Неясно по своите основания и размер начисляване на разноски - адвокатско възнаграждение, такси и допълнителни разноски (по т.4, т.31 и т.26 от ТТРЗЧСИ) в изпълнителното производство, без ЧСИ В. А. да се произнесе по възражението за тяхната недължимост или прекомерност, с оглед правата на длъжника по чл.435, ал.2 ГПК. Случаите на „допълнително адвокатско възнаграждение” било практика в работата на ЧСИ В. А., което „поражда” неиздължен остатък, заради който той отказва прекратяване на изпълнителното производство, като начислява такси и разноски по т.4, т.31 и т.26 от ТТРЗЧСИ за плащане от длъжника, които не са внесени авансово от взискателя. Според решение № 7 от 21.11.2014 г. на С. на К. на ЧСИ, за образуване на дисциплинарно производство, ЧСИ В. А. е допуснал нарушения на Закона за ЧСИ, Устава на КЧСИ и Етичния кодекс на ЧСИ, като е оспорил компетентността на С. по чл.59, ал.1, т.6 от ЗЧСИ да извършва проверки на дейността му чрез лицата, посочени в Устава и съзнателно е препятствал изпълнението на техните правомощия, като е отказал да предостави документи от проверяваното изпълнително дело, с което е нарушил чл.6, т.3 от Устава на КЧСИ и чл.11, чл.12, чл.13 , чл.33 и чл.41 от Етичния кодекс на ЧСИ. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение и допуснати нарушения на процесуалните правила от дисциплинарния състав, което е довело до постановяването на недопустимо решение в дисциплинарното производство. Изложени са твърдения, че има постановено влязло в сила решение № 284 от 01.12.2015 г. по гр.д. № 4732/2013 г. на ВКС по друго дисциплинарно дело, с което, на основание чл.68, ал.1, т.4 ЗЧСИ, на ЧСИ В. А., рег. № .... и район на действие Окръжен съд Пловдив е наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година”, поради което жалбоподателят счита, че не може да носи отговорност за други нарушения по този закон и следва да се приложи по аналогия чл.66, ал.4 от Устава на Нотариалната камара. По тези съображения се иска да бъде отменено решението на дисциплинарната комисия на камарата на ЧСИ, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, а евентуално - да се отмени решението, без да се налага дисциплинарно наказание, поради липсата на дисциплинарни нарушения по Закона за ЧСИ и Устава на КЧСИ. К.на ч.с.и., чрез юрисконсулт А. Д. взема становище за неоснователност на доводите в жалбата с твърдения, че констатациите на дисциплинарната комисия /ДК/ за извършени виновно нарушения от частния съдебен изпълнител А. се доказват по дисциплинарното дело, поради което наложеното наказание следва да се потвърди, независимо от подобряване на комуникацията с органите на камарата и претендира юрисконсултско възнаграждение. От м.на п. чрез старши юрисконсулт С. Т. е постъпило писмено становище, в които се оспорват доводите в жалбата и считат, че наложеното наказание е правилно и следва да се потвърди. В открито съдебно заседание, становището се поддържа от главен юрисконсулт Д. Г.-Р., която счита, че обжалваното решение на ДК на КЧСИ е правилно и правно аргументирано, и също претендира юрисконсултско възнаграждение. .Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.73, ал.2 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема за установено следното: По искане на С. на КЧСИ до ДК на К. на ЧСИ е било образувано дисциплинарно производство срещу частен съдебен изпълнител В. А., рег. № ... и район на действие Окръжен съд Пловдив, във връзка с констатирани процесуални нарушения по движението на изпълнително дело № 20138270400492, по жалби на кмета на [община] от 20.01.2014 г. и 14.03.2014 г. Искането на С. на К.до дисциплинарния орган е мотивирано с допуснати конкретни нарушения на разпоредбите на Закона за частните съдебни изпълнители, Устава на КЧСИ и Етичния кодекс на КЧСИ, във връзка с отказа на ЧСИ А. да даде становище и да предостави документи по изпълнително дело № 20138270400492, както и да допусне проверка на дейността на кантората, като е оспорил компетентността на Комисията по професионална етика при К. В искането до дисциплинарната комисия са посочени допълнително допуснати от частен съдебен изпълнител В. А. конкретни процесуални нарушения по движението на същото изпълнително дело № 20138270400492, за което е поискано дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.4 ЗЧСИ – лишаване от правоспособност за срок от 1 година. От данните по изпълнителното дело е видно, че то е било образувано пред държавен съдебен изпълнител въз основа на изпълнителен лист на [фирма] срещу [община] за парично вземане, но по искане на взискателя е преобразувано пред ЧСИ В. А. под № 20138270400492, по което дело присъединен взискател е и [фирма]. Д. к. към К. на ч. с. и. е образувала дисциплинарно дело № 3/2015 г. като е приела за основателни изложените съображения в искането на С. на К. за допуснати нарушения на разпоредбите на Закона за частните съдебни изпълнители, Устава на КЧСИ и Етичния кодекс на КЧСИ, тъй като ЧСИ В. А. отказал да допусне проверка на дейността в кантората му от членове на Комисията по професионална етика, както да даде становище и предостави документи от изпълнително дело № 20138270400492, което е обективирано изрично в негови писма от 12.02.2014 г. и 07.03.2014 г. Със своето решение от 23.06.2016 г. по дисциплинарно дело № 3/2015 г., дисциплинарният състав е възприел и констатациите в решението от 21.11.2014 г. на С. на К., че поради несъобразяване на размера на дължимото по изпълнителния титул с начислените обикновени такси и допълнителни разноски, и непроизнасяне по възраженията на длъжника, ЧСИ В. А. е допуснал процесуални нарушения по изпълнително дело № 20138270400492, които дават основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност поради виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на камарата – чл.67 ЗЧСИ. Изложените в жалбата на ЧСИ В. А. съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила от дисциплинарния състав, тъй като вече има постановено влязло в сила решение от 01.12.2015 г. на Върховния касационен съд по друго дисциплинарно дело, с което на основание чл.68, ал.1, т.4 ЗЧСИ му е било наложено наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година” и поради това той не може да бъде наказан по същия закон, са несъстоятелни. Констатираните в настоящото дисциплинарно дело процесуални нарушения на ЧСИ В. А. са във връзка с извършени от него действия по изпълнително дело № 20138270400492, преди влизане в сила на решението на съда от 01.12.2015 г., за налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година”, когато същият е упражнявал правомощията си на частен съдебен изпълнител. Направеното възражение за недопустимост на дисциплинарното производство и постановеното от дисциплинарния състав към К. решение, също е неоснователно. В съдебната практика на ВКС се приема, че няма основание нормата на чл.66, ал.4 от Устава на Нотариалната камара да се приложи по аналогия в дисциплинарно производство срещу частен съдебен изпълнител по реда на ЗЧСИ и Устава на КЧСИ, тъй като в случая не е налице нито една от изброените хипотези в чл.71, ал.7 ЗЧСИ, а в чл.52, т.3 от Устава на КЧСИ липсва норма, аналогична на цитираната от Устава на Нотариалната камара. В този смисъл, възражението за недопустимост и искането за прекратяване на дисциплинарното производство са неоснователни. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като съобрази доводите на страните и данните по делото намира, жалбата на ЧСИ В. А. за неоснователна. Съгласно чл.53 от Устава на камарата, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства като се спазва принципът на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. При преценката на събрания доказателствен материал се установява, че допуснатите от частния съдебен изпълнител процесуални нарушения по изпълнително дело № 20138270400492 представляват дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Неоснователни са доводите против констатираните от дисциплинарната комисия нарушения, а именно, че ЧСИ В. А. не е предприел своевременно действия да уведоми длъжника по изпълнителното дело за издаденото постановление за разноски от 27.09.2013 г., които е приел за събиране по молба на взискателя от същата дата с приложен към нея договор за правна помощ от 24.09.2013 г. за сумата 24 000 лева с ДДС, но без да е приложено банково бордеро, доказващо плащане. Няма данни това постановление за разноските да е било съобщено, с оглед правата на длъжника по чл.435, ал.2 ГПК. В молба на длъжника / [община]/ от 07.10.2013 г. е направено възражение за недължимост и прекомерност на адвокатското възражение на взискателя в размер на 24 000 лева, което е второ по ред по същото дело, но резолюцията за отказ на съдебния изпълнител върху молбата отново няма данни да е съобщено на длъжника. Тези процесуални нарушения са съществени, тъй като нарушават правото на защита на страните и възможността да се упражни контрол за законосъобразност върху актовете и действията на частния съдебен изпълнител, което правилно е било прието и в обжалваното решение от дисциплинарния състав. С констативен протокол от 01.10.2013 г., ЧСИ В. А. е удостоверил постъпилата от длъжника сума от 355 753,54 лева, но е приел, че не следва да се изготвя и предявява разпределение по смисъла на чл.460 ГПК. Сумата е била превеждана по негово разпореждане, включително за разноските на взискателя, които не са съобщени на длъжника. С тези действия, според дисциплинарния състав, частният съдебен изпълнител е допуснал нарушения при извършване на разпределението по чл.460 и чл.462 ГПК, тъй като липсва призоваване на длъжника и взискателите за предявяване на разпределението в определен за това ден. При съставяне на протокола от същата дата, не е било изискано удостоверение по чл.191 ДОПК, а е удържана само сумата, за която е имало наложен запор от НАП. В обжалваното решение по дисциплинарно дело № 3/2015 г. се приема, че ЧСИ В. А. е нарушил разпоредбите на чл.6, т.3 и т.5 от Устава на КЧСИ и чл.33 от Етичния кодекс на ЧСИ, като е възпрепятствал работата на С. на К. по повод необходимостта от надзор върху дейността на кантората на частния съдебен изпълнител и вземането на становище по сигнала на [община]. Неизпълнението на задължението да предостави исканите документи от изпълнителното дело и отказа му да даде становище и да съдейства на проверката на членовете от Комисията по професионална етика към КЧСИ, в писмата му от 12.02.2014 г. и от 07.03.2014 г., представляват безспорно нарушение на чл.33 от Етичния кодекс на ЧСИ, което е възпрепятствало упражняване на контролните правомощия от С. на К. по чл.59, ал.1, т.6 ЗЧСИ. Действията на частния съдебен изпълнител са извършени виновно и не са малозначителни, което наред с множеството отегчаващи дисциплинарната отговорност обстоятелства, във връзка със систематичната злоупотреба с права и негативния обществен отзвук, според дисциплинарния състав, дават основание наложеното наказание да бъде лишаване от правоспособност за срок от една година. Изводите на дисциплинарния състав към К. следва да бъдат споделени като правилни и съответстващи на фактическите обстоятелства, от които се установява, че частен съдебен изпълнител В. А. е допуснал множество съществени нарушения на закона и устава на камарата, във връзка с движението на изпълнителното дело и поради изричния му отказ да бъде упражнен надзор върху професионалната му дейност в кантората от лица, които са надлежно оторизирани от С. на К. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че надлежно назначена е всяка проверка, която се извършва от натоварените за това лица при сезиране на съответния орган, както и в случая – две жалби са отправени до С. на К., като компетентен орган по чл.59, ал.1, т..6 от Устава на КЧСИ. Във връзка с тези сигнали са назначени проверки и са констатирани нарушения, които не са с формален характер, поради което и възражението за малозначителност на дисциплинарните нарушения е неоснователно. При налагане на наказанието дисциплинарният състав е преценил тежестта на нарушенията, както и че подобни нарушения са били допускани нееднократно от частен съдебен изпълнител В. А., за което са му налагали различни по вид дисциплинарни наказания. Отчетени са всички отегчаващи вината обстоятелства, включително и систематичността на нарушенията, с оглед на което доводите в жалбата, че констатираните нарушения са с формален характер поради липсата на вредни последици за страните също не може да бъде споделена. В случая, частен съдебен изпълнител В. А. е нарушил императивни процесуални правила в изпълнителния процес, с оглед на което наложеното му наказание от дисциплинарния състав към КЧСИ е адекватно на тежестта на допуснатите дисциплинарни нарушения и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.06.2016 г. по дисциплинарно дело № 3/2015 г. на Д.к. на К. на ЧСИ, с което е наложено наказание лишаване от правоспособност за срок от една година. ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител В. А. А., рег. № .... и район на действие Окръжен съд Пловдив да заплати на К. на ч.с.и., разноски за юрисконсултстко възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева. ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител В. А. А., рег. № ...... и район на действие Окръжен съд Пловдив да заплати на М. на п. на Република България, разноски за юрисконсултстко възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.