Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 29 април 2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение, в закрито заседание на седми април двехиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова гр. дело № 7182 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. С въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 242/14.06.2013 г. е отменено решение на Районен съд-Златоград № 16/30.01.2013 г., постановено по гр. д. № 201/2012 г. в частта, с която е уважен предявеният от М. Н. О. ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител Г. М. М., против [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над 48 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 10.05.2011 г. до окончателното заплащане и искът е отхвърлен над размер на сумата 48 000 лв. до 60 000 лв.; в частта за присъдените в полза на М. Н. О. разноски за разликата над 2 072 лв. до 7 000 лв. и в частта, с която [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати държавна такса над 1 920 лв. до 2 400 лв., като първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. С касационната жалба на ищеца М. Н. О., чрез неговата майка и законен представител Г. М. М., чрез процесуален представител адвокат З. Д., са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение. Иска се отмяна на решението в отхвърлената на иска по чл. 200, ал. 1 КТ над размера от 48 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. Според касатора въззивният съд е нарушил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и че неправилно е приел съпричиняване на вредоносния резултат, поради допусната от пострадалия груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ. Счита, че на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции. С касационната жалба на [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител адвокат А. И. А., са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяна на решението в частта, с която искът е уважен, както и намаляване на размера на присъденото обещетение. Навеждат се доводи, че присъденият размер е прекомерно завишен и в противоречие с практиката на съдилищата по прилагането на чл. 200, ал. 1 КТ, както и че приетият от въззивния съд процент на съпричиняване на резултата е изключително нисък. С писмен отговор от трето лице-помагач ЗАД [фирма], [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Д., жалбата на ищеца е оспорена като недопустима и неоснователна. С писмен отговор от трето лице-помагач [фирма], [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт Св. С., жалбата на ищеца е оспорена като недопустима и неоснователна. Постъпило е писмено становище вх. № 3441/7.04.2014 г. от адвокат А. И. А., като процесуален представител на [фирма], [населено място]. Изразено е становище за неоснователност на касационната жалба на ищеца, както и молба за прилагане по делото като писмени доказателства приложени към молбата документи за извършени плащания на застрахователни обезщетения от страна на ЗАД [фирма], София в полза на ищеца М. Н. О.. Счита, че делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 от ГПК и са процесуално допустими. С определение № 138/28.01.2014 г., постановено по гр. д. № 7182/2013 г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по касационната жалба на ищеца М. Н. О., чрез неговата майка и законен представител Г. М. М., чрез процесуален представител адвокат З. Д. по следните материалноправни въпроси: Какви са критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане по чл. 52 ЗЗД и кога е налице проявена от пострадалия груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че при определяне размера на присъденото обещетение за неимуществени вреди районният съд правилно е отчел всички конкретни обстоятелства от значение за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, задължителната практика на ВКС по тази категория дела и указанията, дадени с постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. Приел е за основателно и възражението на ответника-работодател за намаляване размера на дължимото обезщетение с принос на пострадалия от 20%, поради проявена от него груба небрежност при изпълнение на възложената работа, която е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В. решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон-чл. 52 ЗЗД по отношение определения общ размер /база/ на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В представеното от касатора Р. № 1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г., на ВКС, І г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, както и в трайно установената практика на Върховния касационен съд по тази категория дела /ППлВС № 4/23.12.1968 г. за обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане/ е прието, че при определяне на размера на обещетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудова злополука при смърт на пострадалия работник съдът следва да вземе предвид всички установени по делото обстоятелства на конкретния случай, които са от значение за определяне справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса на близките му от внезапното настъпване на смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите които той е полагал за семейството си, страданията на неговите близки от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и материална подкрепа в особено завишена степен, когато ищци по делото са ненавършили пълнолетие деца на починалия. В конкретния случай ищец по делото е единствен син, роден от съжителство на съпружески начала на неговите родители. Починалият му баща е бил в активна и трудоспособна възраст-на 46 години. Към момента на злополуката-10.05.2011 г. синът на починалия е бил десетгодишен. Детето е било много привързано към баща си и е преживяло тежък стрес от внезапната му смърт при трагични обстоятелства. То е лишено от бащина грижа, морална и материална опора до края на своя живот. Взети предвид всички данни, установени по безспорен начин по делото, сочат, че общият размер на обезщетението, определен от двете съдебни инстанция в размер на сумата 60 000 лв. е занижен и не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С предявения иск се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 100 000 лв. Общият размер /базата/ на обезщетението следва да се определи в размер на тази сума. Разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, по силата на която се намалява размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, поради допусната от пострадалия груба небрежност, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат е правилно приложена от въззивната инстанция, в размер на 20%. От събраните в тази насока доказателства е изяснено по делото, че наследодателят на ищеца е с дългогодишен опит на подземна работа, но е подценил и пренебрегнал правилата за безопасност на труда, установени с ПБТ-В-01-0204, за спазване на които той е бил инструктиран, вкл. и непосредствено преди започването на работата, при която е настъпила злополуката. Изричната забрана за движение на подземните работници в отработени минни участъци му е била известна. Злополуката е настъпила в резултат на проявената от него самонадеяност, който очевидно е съзнавал съществуващата опасност, но без да прояви дължимата грижа за живота и здравето си самоволно е нарушил забраната, напуснал е работното си място и без производствена необходимост да налага това е отишъл в отработен участък на рудник „Е. река”, където е загинал. От определения общ размер на обезщетението в размер на сумата 100 000 лв. следва да се приспадне 20% за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия на основание чл. 201, ал. 2 КТ или сумата 20 000 лв., като искът с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е основателен и доказан до размер на сумата 80 000 лв. По разноските: Видно от представени за трите съдебни инстанции договори за правна защита и съдействие ищецът е направил разноски по делото в размер на сумата 10250 лв.-заплатено възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да му заплати 80% от тази сума или сумата 8200 лв. Ответникът е направил по делото разноски в размер на сумата 4000 лв., в т. ч. 2800 лв. заплатено възнаграждение на един адвокат и 1200 лв., заплатена държавна такса. С оглед отхвърлената част на иска /20%/ ищецът дължи на ответника сумата 800 лв. Между двете суми се извършва компенсация, в резултат на която ответникът следва да заплати на ищеца сумата 7400 лв. съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 242 от 14.06.2013 г., постановено по гр. д. 187/2013 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Н. О., чрез неговата майка и законен представител Г. М. М., против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетяване неимуществени вреди в резултат на причинена при трудова злополука смърт на неговия баща Н. М. О. за разликата над 48 000 до 60 000 лв., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд-Златоград № 16/30.01.2013 г., постановено по гр. д. № 201/2012 г. в отхвърлената част на иска за разликата над 60 000 лв. до 80 000 лв., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на М. Н. О. ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител Г. М. М. ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес:гр. З., [улица], на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 80 000 /осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена при трудова злополука смърт на неговия баща Н. М. О., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 10.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 7400 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска за разликата над 80 000 лв. до 100 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: