Ключови фрази
Ревандикационен иск * владение * съсобственост * констативен нотариален акт * доказателствена тежест

5

Р Е Ш Е Н И Е


№ 107


София, 31.07.2018 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
При участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3540/2018 година по описа на ВКС, гражданска колегия

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Ж. Ж. С. и Б. Р. С. чрез процесуалния представител адв. К.Б. са обжалвали въззивното решение на Русенския окръжен съд № 200 от 27.04.2018г. по гр.д.№ 37/2018г.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал. 1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба, по който е прието, че е нарушена практиката на ВКС с необсъждане на доводите на въззивниците по приложението на ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК -
ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, както и решение № 354 от 30.10.2015 г. по гр. д. № 1398/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о.



Ответникът Е. Я. Х. не е подал отговор на касационната жалба.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Предявеният иск, по което е образувано настоящото дело е с правно основание чл. 108 ЗС.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е потвърдил решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 2466/2016 год., с което е прието за установено по отношение на Ж. Ж. С. и Б. Р. С., че Е. Я. Х. е собственик на земеделски имоти – полска култура , поземлен имот № .... с площ от 15.501 дка в землището на [населено място], [община] поле м.“К.“, и полска култура в същото землище и местност, поземлен имот № .... с площ от 15.502 дка, и за осъждане на Ж. Ж. С. и Б. Р. С. да предадат на Е. Я. Х. владението на имотите. Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал придобиването на собствеността на основание придобивна давност и договор за продажба като се е мотивирал, че имотите са владяни повече от десет години явно, необезпокоявано и непрекъснато от праводателката му чрез него и всички са могли да установят собственическите й намерения. На следващо място съдът е посочил в мотивите, че ответниците не са установили заявените в отговора на исковата молба права на собственост върху обособените при делбата поземлени имоти, защото са ги придобили от несобственик.
Както е констатирано в определението по допускане на касационното обжалване, при решаването на делото, въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 269 ГПК във връзка с практиката на ВКС по приложението му, като не е обсъдил довода във въззивната жалба за приложението на ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК относно съдържанието на владелческите действия на съсобственика. Допуснатото процесуално нарушение обосновава отмяна на въззивното решение на основание чл. 281 т.3 ГПК и решаване на делото от касационната инстанция по същество на основание чл. 293 ал.2 ГПК.
По необсъдения от въззивния съд довод настоящият състав намира следното: С решение на ОСЗ с. Сливо Поле, Русенска област № .... от 30.03.1994г., собствеността на имот ...., от който са образувани процесните имоти, е възстановена на наследниците на И. И. А.. Не е спорно по делото, че той е имал четири дъщери, една от които е В. И. Х. – праводателка на ищеца. Ответниците са внуци на другата му дъщеря Р., майка на С. А. Д., която им е продала имотите с нот.акт ..../....г. и нот.кт № .... от ....г. и двата на нотариус Г.Г. рег.№ 221. Следователно владението на В. Х. по отношение на имот ...., за който тя се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № .... от ....г. на нотариус А. Ф. с рег.№ 629 на основание придобивна давност, е упражнявано срещу сънаследници. При наследяване, както и при обикновена съсобственост, всеки от съсобствениците /сънаследници/ е владелец на своите идеални части и държател на останалите, затова за придобиването по давност на целия имот и при наследяване, са приложими разясненията в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК. Според приетото в тълкувателното решение, в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чужда идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС. Тогава е достатъчно владелецът да докаже, че е упражнявал фактическа власт за себе си върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато основанието, на което е установена фактическата власт показва съвладение, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът респ.сънаследникът, следва да извърши едностранни действия, с които да обективира промяната в намерението пред другите съсобственици. В хипотеза на постигнато неформално съгласие между сънаследници за доброволно уреждане на имуществените им отношения при което всички се съгласяват определен имот да остане на един от тях, е налице предаване на владението и за да придобие собствеността по давност, не е необходимо владелецът да отблъсква владението на останалите съсобственици, защото го упражнява с тяхно съгласие. В разглеждания случай е установено от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че след смъртта на И. И. А., между неговите наследници е постигнато съгласие за уреждане на наследствените отношения като са се разбрали, че няма да имат претенции за земите и са ги предоставили за обработване Е. А. Х.. Въз основа на това извънсъдебно споразумение между сънаследниците, по признание на ищеца в исковата молба, той е обработвал нивите от името на В. И. Х. след възстановяването на собствеността до 2014г. С оглед на изложеното, крайният извод на въззивния съд за придобиване по
давност на земите от праводателката на ищеца в резултат на явно и необезпокоявано владение, продължило повече от десет години, не е в противоречие с разясненията в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК. и доводът на касаторите за допуснато нарушение на материалния закон във връзка с придобиването на имота по давност от праводателката на ищеца, за която съдът е приел, че е осъществявала владение чрез трето лице, е неоснователен.
По останалите доводи за неправилност на въззивното решение, посочени в касационната жалба, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Праводателката на ответниците по настоящото дело се е легитимирала при сключването на договорите за продажба с решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земите на наследниците на И. И. А. и завещание, праводателката на ищеца се е легитимирала с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка Съгласно ТР 11/2012г. на ВКС, ОСГК когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове за правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорване, се извършва по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право. Страната, която се позовава на деривативен придобивен способ, следва да докаже и собствеността на своя праводател, защото само ако прехвърлителят е собственик, транслативният договор може да породи вещноправно действие. По настоящото дело не е представено завещанието, описано в нотариалните актове, с които е продадена по 1/2 ид.ч. от имота на ответниците , те не са се позовали на него в отговора на исковата молба и не са заявили собственически права, а само са оспорили собствеността на ищеца с аргумент, че праводателката му не е била собственик, което оспорване не е доказано по делото. Ето защо доводът на касаторите, че съдът е следвало да съобрази легитимиращото действие на техния нотариален акт и да приеме, че тяхната праводателка е придобила собствеността по силата на оставено в нейна полза завещание от общия наследодател, са неоснователни.
Доводите в касационната жалба, че въззивният съд е следвало да обсъди противоречието между показанията на разпитаните по делото свидетели и показанията на свидетелите в нотариалното производство при снабдяването на В. И. Х. с нотариален акт по обстоятелствена проверка, са неосновтелни, тъй като принципът на публичност и непосредственост в гражданския процес /чл.11 ГПК/ не допуска съдът да основе решението си на доказателства, които не са събрани по разглежданото дело, освен в случаите на чл.232 ГПК.
Доводите в касационната жалба , свързани с противоречието в показанията на свидетелите за това кой от сънаследниците е задвижил процедурата по възстановяване на собствеността и за съдържанието на завещанието не са относими към доказване правата на страните, тъй като правата на наследниците произтичат от позитивното решение на ОСЗ, което има конститутивно действие и легитимира лицата, посочени в него за собственици, а поради предвидената форма за действителност на завещанието, съдържанието му не може да се доказва с гласни доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение


Р Е Ш И :

Оставя в сила въззивното решение на Русенския окръжен съд № 200 от 27.04.2018г. по гр.д.№ 37/2018г., с което е потвърдено решението на Русенския районен съд № 1459 от 25.10.2017г. по гр.д.№ 2466/2016 год.,
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: