ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 252   гр.София, 18.05.2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в състав:                                             Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:   Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 264 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. К. Х. срещу определение № 2* от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1657/2010 г. на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – касационно основание по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. С разпореждане от 17.12.2009 г. по гр.д. № 40426/2009 г., Софийският районен съд е прекратил частично производството по делото като недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяване на иск за обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа в рамките на шестмесечния срок по чл.225, ал.1 КТ, когато този срок изтича след подаване на исковата молба – 17.08.2009 г., за периода от подаване на исковата молба до изтичането му на 16.12.2009 г., което е процесуална пречка за разглеждане на правния спор. Постановеният съдебен акт е потвърден с определение № 2* от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1657/2010 г. на Софийски градски съд, който също е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, който е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което е потвърдил разпореждането на районния съдия за прекратяване на производството в тази част. Съдът е приел, че ищецът ще има правен интерес, когато в негова полза съществува изискуемо притезателно право към момента на предявяване на иска, което в случая не е налице. Частната жалба на Р. К. Х., чрез адвокат П срещу определението по ч.гр.д. № 1657/2010 г. на Софийски градски съд съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения иск, когато периода на търсеното обезщетение изтича след подаване на исковата молба, който е разрешен противоречиво от съдилищата – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатия за разглеждане процесуалноправен въпрос са решава по различен начин от съдилищата. Положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск е ищецът да има правен интерес от предявения иск, за което съдът е длъжен да следи служебно. Когато за упражняване правото на иск е предвидена възможност в конкретна норма, правният интерес се предполага от самия закон, без необходимост да се доказва от страната. При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца (чл.225, ал.1 КТ). Искът за обезщетение се обуславя от иска за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, който следва да се предяви в 2-месечен срок и ограничаването на периода от време, за който ищецът твърди, че има право на обезщетение, тъй като е останал без работа поради това уволнение не е съобразено със закона. При твърдения в исковата молба, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и за него е възникнало право на обезщетение, ищецът има правен интерес да установи тези обстоятелства в исковия процес. Правото на обезщетение на ищеца за оставането му без работа по трудово правоотношение възниква при признаване от съда на незаконосъобразността на заповедта за уволнение и е без значение за допустимостта на исковата претенция дали предвиденият в закона шестмесечен срок изтича след подаване на исковата молба, доколкото съдът е длъжен да вземе предвид всички обстоятелства по делото от значение за спорното право (чл.235, ал.3 ГПК). Предвид изложеното, съображенията за липса на правен интерес от предявяване на иск за обезщетение при незаконно уволнение поради изтичане на определения в закона шестмесечен срок след подаване на исковата молба са неправилни, с оглед на което постановеното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1657/2010 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 2* от 24.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1657/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдил разпореждане от 17.12.2009 г. по гр.д. № 40426/2009 г., на Софийския районен съд за частично прекратяване на производството по делото като недопустимо, поради липса на правен интерес и връща делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 КТ, за шестмесечния период от 16.06.2009 г. до 16.12.2009 г. Определението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.