Р Е Ш Е Н И Е № 532 гр.София, 25.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 671/2010 година Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Б. Н., Л. Б. С. и Д. Б. А. от[населено място] против решение от 22.02.2009 год. по гр.дело № 1549/2008 год. на С. градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.01.2008 год. по гр.дело № 10926/2007 год. на С. районен съд и предявените искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ са отхвърлени. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба О. с. „З.” К.,[населено място] и С. община-Район”К.” не изразяват становище по нея. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при наличие на основанието за това, съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с касационната практика, постановена вече по реда на чл.290 ГПК, според която правото на собственост се доказва и с молби-декларации за членство в ТКЗС. В постановеното по чл.288 ГПК определение № 987/19.10.2010 год. по допускане на касационно обжалване на въззивното решение е цитирана касационната практика, по чл.290 ГПК. Касационният съд обсъди доводите за неправилност на съдебния въззивен акт и констатира следното: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на Б. А. Н. на възстановяване на собственост върху нива от 1300 кв.м., в землището на[населено място], м.”Д.”, нива от 800 кв.м. в землището на[населено място], м.”К.”, нива от 1300 кв.м. в землището на[населено място], м.”Л.” и ливада от 1300 кв.м. в землището на същото село и в същата местност, са отхвърлени, въззивният съд е изразил становище, че заявлението-декларация от 08.05.1957 год. на наследодателя на ищците Б. Н., е недопустимо доказателство, по смисъла на ГПК, при което е обоснован извода за недоказаност на претенциите. Касационният съд не споделя за правилно изразеното становище, което е в противоречие и с касационната практика, постановена по чл.290 ГПК, според която писмените доказателства, изброени в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ, с които се доказва правото на собственост са допустими и при установяването на спорното право на собственост, заявено с исковия процес и след като специалният ЗСПЗЗ ги регламентира с изричен текст, същите са допустими доказателствени средства и в образуваните искови производства по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, чл.14, ал.3 и 4 ЗСПЗЗ и др. В този смисъл въззивното решение е неправилно и следва да се отмени и тъй като не се налага събиране на нови доказателства се постанови касационно решение. Касаторите, в качеството си на ищци в процеса се позовават именно на едно от доказателствата, регламентирано в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за правото на собственост на своя наследодател-неговата опис-декларация за членство в ТКЗС. Заявените с иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ земеделски земи фигурират в опис-декларацията от 08.05.1957 год., която доказва правото на собственост върху същите, по отношение на която следва да се признае правото на възстановяване. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение от 22.02.2009 год. по гр.дело № 1549/2008 год. на С. градски съд, ІІ-ри Г състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на О. С.”З.”-К.,[населено място], кв.”Б.” и С. О.-Район „К.”, че Р. Б. Н., Л. Б. и Д. Б. А., всички от[населено място], като наследници на Б. А. Н., починал на 02.04.2007 год. имат право на възстановяване на собствеността върху следните земеделски земи: нива от 1300 кв.м. в землището на[населено място], м.”Д.”, нива от 800 кв.м. в землището на[населено място], м.”К.”, нива от 1300 кв.м. в землището на[населено място], м.”Л.” и ливада от 1300 кв.м. в землището на[населено място], м.”Л.”. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: