Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 15.04.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЖАНИНА НАЧЕВА При участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. Илиев дело № 1050/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на определение от 03.12.2010 г. постановено по ч.н.д. № 4912/10 г. на С. градски съд (СГС), с което в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, при определяне на общото наказание на осъдения Е. Ц. Г. са образувани две съвкупности от престъпления: първата по н.о.х.д. № 10907/2003г. и н.о.х.д. №1134/2003г. и втората по н.о.х.д. № 8194/2002г., по н.о.х.д. №69/2003г. и по н.о.х.д. № 5462/2005г. Съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановил отделно изтърпяване и на наложеното наказание по н.о.х.д. № 231/1999г. В съдебното заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от представителя на прокуратурата по изложените в него съображения. По същество се изтъква касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК – неправилно приложение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК. Упълномощеният защитник на осъдения Е. Ц. Г. счита, че искането е основателно, тъй като СГС е допуснал нарушение на материалния закон, като не е спазил принципът за по–благоприятно, за осъдения съчетание при определяне на общото наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното: Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, разгледано по същество е основателно. За периода 1999г. – 2005 г. Е. Ц. Г. е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както следва: -по н.о.х.д. № 231/1999 г. на С. военен съд (С.), на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66 НК, е отложено за срок от три години, считано от 06.04.2001 г. когато присъдата е влязла в сила. -по н.о.х.д. № 69/2003 г. на Районен съд –[населено място], на пет години лишаване от свобода, -по н.о.х.д. № 8194/2002 г.,на С. районен съд (СРС), на седем месеца лишаване от свобода, -по н.о.х.д. №1134/2003 г., на С. районен съд (СРС), на пет години лишаване от свобода, -по н.о.х.д.№ 10907/2003 г. на С. районен съд (СРС), на една година лишаване от свобода и -по н.о.х.д.№ 5462/2005 г. на СГС на три години лишаване от свобода. С определение от 03.12.2010 г. постановено по ч.н.д. №4912/2010 г. С. градски съд е групирал наказанията на Е. Ц. Г. на основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, като му е определил общо наказание по две съвкупности: - н.о.х.д. № 10907/2003 г. и н.о.х.д. №1134/2003 г. на СРС, в размер на пет години лишаване от свобода. - н.о.х.д. № 8194/2002 г. на СРС, н.о.х.д. № 69/2003 г. на РС – Ихтиман и н.о.х.д. № 5462/2005 г. на СГС, в размер на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 231/1999 г. на С., което видно от приложената по н.ч.д. №4912/2010г., л. 24 справка от МП ”Главна дирекция изпълнение на наказанията”, към 27.05.2005г. изцяло е изтърпяно. Наказанието по втората съвкупност е зачетено и приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 НК. Съображенията с които е мотивирано искането на главния прокурор на Република България, относно допуснатото от С. градски съд нарушение на материалния закон се споделят от касационния състав. Групирането на наказанията е извършено при неспазване разпоредбите на чл. 23, ал. 1, чл. 25, ал. 1 НК, понеже не е съобразен, принципът за най – благоприятното съчетание за осъдения при определяне на съвкупностите от наказанията, наложени му с отделните присъди, така че той да изтърпи най-малкото наказание, формирано от общо определеното по реда на чл. 25 НК и наказанието, което трябва да се изтърпи отделно за престъплението, извършено при условията на рецидив, включително и в случаите на приложение на чл.68 НК. Т. е разбирането изразено и в ППВС № 4/1965 г., ТР-ОСНК №№ 29/1974г., 14/1987г., 1/2003г., 3/2009г. В посочените тълкувателни актове е обективирано и становището, че въпросът за общото наказание следва винаги да бъде пререшаван след ново осъждане от съда, постановил последната присъда. От неговата компетентност е преценката и за формиране на нова съвкупност. При формираните от СГС две съвкупности по които са определени за изтърпяване по пет години лишаване от свобода и отделното изтърпяване на основание чл. 68 НК, на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, осъденият Е.Г. следва да изтърпи общо единадесет години и шест месеца лишаване от свобода. С. градски съд при избора на съвкупностите за определяне на общо наказание не е съобразил следващата възможност, която позволява да се определи оптималния вариант по отношение размера на общото наказание. Нарушението е допуснато поради неправилно определяне на предпоставките за съотношението реална съвкупност и рецидив, в която се намират престъпленията, предмет на постановените осъдителни присъди. Престъплението за което Е. Г. е осъден по н.о.х.д. № 5462/2005 г. е в съвкупност с това, предмет на осъдителната присъда по н.о.х.д. № 69/2003 г. и същевременно в отношение на рецидив спрямо престъплението по н.о.х.д. № 1134/2003 г., като последните две престъпления са в съвкупност помежду си. При това положение най – благоприятното съчетание за осъдения е формирането на съвкупност и определяне на общо наказание по н.о.х.д. № 69/2003 г., н.о.х.д. № 1134/2003 г.,н.о.х.д. №10907/2003г. и н.о.х.д. № 8194/02 г. в размер на пет години лишаване от свобода. Отделното изтърпяване на наказанията по н.о.х.д. № 231/99 г. и по н.о.х.д.№ 5462/05 г. се обуславя от изискването на чл.68 НК и отношението на рецидив, но и в този случай осъденият ще изтърпява наказание с обща продължителност от девет години и шест месеца лишаване от свобода, вместо определеното от СГС в размер на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода. В заключение, настоящият състав приема, че са налице материалноправните предпоставки за пререшаване на въпросът за определяне на общо наказание на основание чл. 25 НК и това следва да бъде сторено с ново определение в производството по чл. 306, ал.1 НПК. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което определението следва да се отмени по реда на възобновяването и делото да се върне за ново разглеждане, за правилно приложение на чл.чл. 25-23 НК. Ето защо искането на Главния прокурор се явява основателно и следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 вр. чл.422, ал. 1, т.5 НПК и чл. 348, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Възобновява производството по ч.н.д. № 4912/10г. на С. градски съд, като отменява постановеното по него влязло в сила определение от 03.12.2010 г., с което по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК съдът се произнесъл по приложението на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23 НК. Връща делото на С. градски съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.