Р Е Ш Е Н И Е № 603 гр. София, 08.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2174 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. И. И. срещу решение № 191/ 08.10.2013 година по внохд № 195/ 13 г. на Великотърновския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания. По същество се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане или наказанието да бъде определено при основанието по чл.55 от НК. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия акцентира върху оплакването за явна несправедливост на наказанието, като доразвива съображенията си, изложени в жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение установи следното: Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 68/ 24.06.2013 г. по нохд № 81/13 г. на Габровския окръжен съд, с която подсъдимият Х. И. е признат за виновен в извършване на грабеж в съучастие с подс. С. С. и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.А и чл.58а ал.1 от НК е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода. Жалбата е неоснователна. Оплакванията на подсъдимия са идентични с изложените пред въззивния съд, внимателно са обсъдени в решението и са отхвърлени с убедителни съображения. Твърдението за наличие на съмнение по отношение вменяемостта на касатора е лишено от фактическо основание. Въззивният съд правилно е посочил, че степента на алкохолно опиване на И. и възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си са обстоятелства, безспорно изяснени от съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно и компетентно. То се базира на всестранно изследване на наличната медицинска документация, касаеща алкохолната му зависимост и на личния контракта на вещите лица с него по време на освидетелстването, поради което и касационният състав намира доводите в жалбата за несъстоятелни. Оплакването за допуснати нарушения при формиране на вътрешното съдийско убеждение е бланкетно. То не само не е подкрепено с конкретни съображения, но и не държи сметка за процесуалния ред, по който е проведено първоинстанционното производство. Великотърновският апелативен съд е извършил дължимата проверка на присъдата и е установил, че Габровският окръжен съд законосъобразно е приложил диференцираната процедура по глава 27 от НПК. Фактическата обстановка е изведена въз основа на направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинението, подкрепено от доказателствата, събрани на досъдебното производство. Когато делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата по чл.371 т.2 от НПК, е недопустимо последващо оспорване на признатите факти /ТР№ 1/2009 г. ОСНК/. Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на наказанието. То е индивидуализирано при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в рамките на минимума, предвиден в нормата на чл.199 ал.1 т.4 от НК и е редуцирано по реда на чл.58а от НК. Правилно съдът е отхвърлил претенцията за приложение на чл.55 от НК. Изразеното от касатора съжаление за извършеното и невисоката стойност на отнетото имущество не покриват критерия на закона за многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Принудата, упражнена от И. при отнемане на инкриминираните вещи, изразяваща се в нанасяне на няколко удара в областта на лицето на пострадалия и задушаване чрез бъркане с пръсти в устата му, съвсем не е минимална по интензитет, както твърди защитата. Активната роля на подсъдимия при осъществяване на грабежа и многобройните му осъждания /извън тези, обосноваващи опасния рецидив/ са обстоятелства, очертаващи го като личност със завишена степен на обществена опасност. Затова касационният състав не намира основания за намаляване на наказанието или за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 191/ 08.10.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 195/2013 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.