Р Е Ш Е Н И Е № 799 гр.София, 16.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска Теодора Гроздева при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 79 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. на Б. православна църква срещу решение № 1367 от 16.07.2009 г. на П.ския окръжен съд, Гражданско отделение, V-ти състав, постановено по в.гр.д.№ 3199 от 2008 г., с което е оставено в сила решение № 96 от 24.09.2008 г. по гр.д.№ 3307 от 2007 г. на П.ския районен съд за отхвърляне на предявения от С. С. на Б. срещу Община П. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за собственост върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 1260 кв.м., находящо се в гр.Пловдив, представляващо УПИ V, отреден за жилищно строителство в кв.366 /стар кв.256/ по плана на гр.Пловдив, кв.”Триъгълника”, ведно намиращите се в него едноетажна полумасивна жилищна сграда и навес. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1,т.3 от ГПК. В писмен отговор от 07.01.2010 г. пълномощникът на ответника Община П. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от Св.С. на Б. установителен иск за собственост върху горепосочения УПИ, въззивният съд е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост върху този имот по давност, тъй като е бил само държател на имота- по делото имало доказателства затова, че ползващата имота ведомствена организация на Б. „Синстро” е била само наемател на този имот /заплащала е наем за имота на неговия собственик Б. до 1989 г./. Прието е, че не са събрани доказателства затова кога касаторът е променил намерението си, като вместо държател се е превърнал във владелец на имота- кога е спрял да плаща наем на собственика и е довел до неговото знание намерението си да свои имота. По отношение на намиращите се в имота сгради, съдът е приел, че иск за признаване правото на собственост само върху тези постройки не е предявен. Не можело да се приеме, че такъв предмет е заявен с исковата молба и уточненията към нея, тъй като с нея се претендирало установяване на собствеността върху дворното място, съставляващо УПИ, като постройките били посочени като приращение и подобрения на имота, а не като отделен обект на собственост. С оглед на тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение въпросът, по който е допуснато касационното обжалване /може ли съдът служебно да се десезира от спор за собствност на постройки, изградени в един имот, като игнорира претенцията за тези постройки, приемайки че не е сезиран по надлежния ред с иск за собственост на тези постройки при положение, че в исковата молба като предмет на спора е посочено дворно място, заедно с намиращи се в него постройки и спорът за постройките е разгледан и решен от първоинстанционния съд/ очевидно е решен в противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, според която в решението си въззивният съд следва да изложи самостоятелни мотиви и да се произнесе по целия предмет на спора, който е заявен и по който се е произнесъл първоинстанционния съд. А какъв е предметът на спора се определя от изложеното в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба. Макар да е възможно правото на собственост върху дворно място и изградените в него постройки да принадлежи на различни лица /например при учредено право на строеж от собственика на дворното място/, няма процесуална пречка с една искова молба да се предявят установителни или осъдителни искове за собственост върху дворното място и постройките в него, когато ищецът твърди, че е собственик както на дворното място, така и на постройките. В конкретния случай в исковата молба и в уточнението към нея от 10.12.2007 г. ищецът е твърдял, че е собственик по давност на дворно място от 1260 кв.м., представляващо УПИ V в кв.366 по регулационния план на гр.Пловдив, кв.”Триъгълника” от 1980 г., ведно с изградените в него полумасивна жилищна сграда и навес. Петитумът на исковата молба е за установяване на правото на собственост на ищеца върху описания по-горе застроен недвижим имот. С оглед на така предявената искова молба правилно първоинстанционният съд е приел, че е предявен иск за установяване на собственост както върху дворното място, така и върху намиращите се в него постройки и се е произнесъл по този иск. Като е приел обратното /че иск за признаване правото на собственост върху намиращите се в дворното място постройки не е предявен/ и поради това изрично е отказал да изложи мотиви за основателността или неоснователността на този иск, въззивният съд по същество е нарушил т.19 от горепосоченото ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. С това той е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на неправилно решение. С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде отменено. След тази отмяна, на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия, а именно: 1. Да се уточни исковата молба относно това кой е предявил иска /БПЦ-Б. патриаршия или С. С. на Б./, тъй като по делото съществува неяснота по този въпрос: в исковата молба като ищец е посочен Св.С. на Б., а в пълномощното от 02.11.2007 г. като ищец е посочена Б.-Патриаршия. Горепосоченото уточнение е необходимо с оглед преценката за допустимост на иска: ако този иск е предявен от Б.-Б. патриаршия, която съгласно чл.13 от Устава на Б. православна църква- Б. патриаршия е юридическо лице, искът би бил допустим, а ако е предявен от С. С. на Б., който е орган на това юридическо лице, искът би бил недопустим и 2. Да се постави допълнителна задача на вещото лице да даде заключение дали по регулационните планове от 1934 г., 1958 г. и 1978 г. сегасъществуващият УПИ V от кв.366 по регулационния план от 1980 г. е представлявал самостоятелен парцел или е бил само част от парцел, което е необходимо с оглед преценката за възможността да бъде придобит по давност /с оглед разпоредбите на чл.53, ал.2 от ЗБНМ /отм./, чл.40, ал.2 от ЗПИНМ /отм./, чл.59, ал.1 и чл.181 от З. /отм./, установяващи условията или забраняващи придобиването по давност на реална част от парцел/. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере нови доказателства за проверка на събраните по делото доказателства /намиращите се на листове 62, 63, 66 и 67 от делото на РС писмо № 218 от 03.04.1989 г., извлечение от разписен лист към регулационен план, писмо № 53-АБ-79 от 06.06.1989 г. и писмо изх.№ 92-АБ-411 от 21.04.1989 г./ по въпросите кой е бил собственик на процесното дворно място преди ищецът да започне да го ползва и от кога ищецът от държател е станал владелец на процесния имот, което е от значение за решаване на въпроса дали процесният имот е можел да бъде придобит по давност с оглед евентуалното приложение на разпоредбите на чл.86 от ЗС /редакция до 1996 г./ и пар.1 от Закона за допълнение на ЗС, публ. в ДВ бр.46 от 2006 г., предвиждащи забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти до 1996 г. и спиране на давностния срок за придобиване на държавни и общински имоти от 01.06.1996 г. до 31.12.2012 г. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1367 от 16.07.2009 г. на П.ския окръжен съд, Гражданско отделение, V-ти състав, постановено по в.гр.д.№ 3199 от 2008 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на П.ския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.