5 Р Е Ш Е Н И Е № 370 гр. София, 22.12.2011 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Р. Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1497/2010 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д., представляващ [фирма] срещу решение от 19.07.2010г по гр.дело № 354/2010г. на Кюстендилски окръжен съд , с което след отмяна на решение от 01.03.2010г по гр.д. № 1907/2008г на Районен съд [населено място] е бил уважен иск за обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно , постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необосновано, тъй като не е съобразено на кого е принадлежало правото на собственост към момента на сключване на предварителния договор, неправилно е прието,че и без счетоводен документ може да се установява плащане между търговци и е неправилен извода, че са налице предпоставките на чл. 19 ал.3 от ЗЗД без да е налично и взето решение от едноличния собственик на капитала по чл.137 ал.1 т.7 и чл.147 ал.2 от ТЗ за продажба на имота. Ответникът по жалбата В. М. К. я оспорва. Продавачът по предварителния договор е еднолично дружество и неговият собственик, същевременно представител и управител , е имал представителна власт .Решението на съда е правилно и в съответствие с практиката на ВКС ,която защитата цитира. Претендират се разноски С определение №606 от 13.05.2011г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за да се даде отговор на въпроса, материална предпоставка за уважаване на иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД ли е наличието на решение от едноличния собственик на капитала по чл.147 ал.2 от ТЗ вр. чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ за продажба на имота , изисква ли се то като условие , за да бъде обявен за окончателен по съдебен ред предварителен договор за продажба на имот ,подписан от едноличния собственик на капитала, представляващ дружеството продавач , в рамките на въпроса за предмета на проверката по чл.363 от ГПК . На изведения въпрос , обусловил допускане на жалбата до разглеждане, междувременно бе даден принципен отговор в решение №254 от 14.07.2011г по гр.д. № 569/2010г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК , според което решението на едноличния собственик на капитала по чл. 137, т.7 ТЗ не е елемент от фактическия състав на договор за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството продавач и третото лице купувач. Съгласието за сключване на договор за покупко-продажба изисква насрещни волеизявления на продавача и купувача на вещта. Когато страна по договора е търговско дружество, волеизявлението е на неговия представителен орган. Актовете на други органи на дружеството не са волеизявления по сделката, те имат правно значение единствено в отношенията между дружеството и управителя. Възможността да бъде взето или не такова решение не ограничава представителната власт на управителя, каквато е тя според вписванията в търговския регистър. Настоящия състав на Върховен касационен съд ,ІІІ г.о споделя даденото в практиката разрешение като приложимо и обуславящо отговора на поставения правен въпроса и в настоящия случай , при който едноличния собственик на капитала в търговско дружество е действал лично , като негов представител при сключване на предварителен договор за продажба на имот на дружеството и цели да осуети иска на купувача по чл. 19 ал.3 от ЗЗД с довод за формална липсата на свое решение по чл. 137, т.7 и чл. 147 ал.2 ТЗ. Липсата на протокол не представлява пречка договорът да бъде обявен за окончателен по съдебен ред ,тъй като с подписването на предварителния договор от едноличния собственик е осъществено представителство и е изразено съгласие да бъде поето задължение за едноличното дружество. Неизпълнението на задължението да се сключи окончателен договор дава да купувача преобразуващо право ,като наличието на протоколирано решение за разпореждане с имот(чл. 147 ал.2 ТЗ) не е предпоставка по чл.363 от ГПК ,нито условие ,без което договорът не може да бъде обявен за окончателен . Решението на съда по иска на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД ще замени липсата на съгласие от страна едноличния собственик - продавач за изпълнение на надлежно поетото задължение . Нормата на чл. 137 от ТЗ регулира управлението на дружеството , но не засяга неговото представителство и властта на представляващите лица да формират и изразяват волеизявленията. Несъответствия от вътрешноорганизационен характер не могат да служат като основание за извод ,че е липсвала воля , а от тук съгласие при сключването на предварителен договор , тези несъответствия не са от значение и при обявяване на договора за окончателен . Решенията на общото събрание на дружеството по чл. 137т.7 от ТЗ не се вписват ,съдържанието или липсата им не може да се противопостави на трети лица , с които едноличното търговско дружество надлежно е договаряло ,за прехвърляне на недвижим имот включително. При разминаване между формираната посредством решение на общото събрание действителна разпоредителна воля и изразената от представителния орган воля по сделка ,в отношенията с трети лица , законът принципно дава предимство на последната (чл.141 ал.2,чл. 235 ал.2 , 4 и 5 ТЗ) в полза на правната сигурност . При едноличен собственик на капитала, представлявал дружеството си без да е изготвил протоколно решение по чл. 147 ал.2 ТЗ дори не се касае за обективирано разминаване или противоречие между действителна и изразена воля , при образуване на която е действало едно лице. Изразяването , а не вътрешните актове в процеса на формиране на волята са от решаващо значение за обвързаността на юридическото лице по поето задължение и щом представителство е осъществил едноличния собственик , по сделката не е изразена „липсваща” воля на дружеството. По касационната жалба : Съобразено изцяло с гореизложеното, обжалваното решение на Кюстендилски окръжен съд ,с което предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот и обявен за окончателен , е законосъобразно. Въззивният съд правилно е приел ,че заявеното в предварителния договор получаване на цената изцяло е доказателство за изпълнение за задължението на купувача. Дружеството не може да черпи възражения за липса на плащане от липсата на свое осчетоводяване и издаване на платежен документ , тъй като се касае за отношения по отчетност между представителя и представляваното юридическо лице . Плащането на представител , овластен да го получи, освобождава длъжника по паричното задължение. Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснато нарушение на изискванията по чл.363 от ГПК и необоснованост , с оглед приетото от съда ,че обещателят е собственик . Не е допуснато процесуално нарушение , нито необоснованост. Макар да не е приел като писмено доказателство договора от 26.08.2008г за прехвърляне на предприятието на ЕТ Д. Делийски на приемника [фирма] поради късното му представяне , в рамките на задължението си по чл. 363 от ГПК КОС правилно е основал изводите си на вписването на този договор , като е приел за установено прехвърлителното му действие по отношение на процесния имот ,придобит от едноличния търговец Д. Делийски по договор №86/04.09.2007г с [община] баня, като частна общинска собственост. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила . Ответникът по жалбата е заявил и установил разноски в размер на 500 лева , които следва да му бъдат присъдени Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.07.2010г по гр.дело № 354/2010г. на Кюстендилски окръжен съд ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място] , [улица] , представлявано от Д. А. Д. , да заплати на В. М. К. сумата 500 лева разноски за настоящата инстанция ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: