Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 23.03. 2017г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари , две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Росица Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 50176/2016 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на [община] срещу решение №1837 от 19.08.2015г по т.дело № 1659/2014г. на Софийски апелативен съд ,с което е обезсилено решение от 17.01.2014г по т.д. № 3073/2013г на Софийски градски съд. С обезсиленото решение е разгледан отрицателен установителен иск на касатора за недължимост на „финасова корекция” в размер на 150 003,21лева,предявена от Министерство на регионалното развитие и благоусторйството на РБ като управляващ и съответно договарящ орган по оперативна програма „Регионално развитие” , страна по сключен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ , в процедура по чл. 13 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения , установени при възлагане на обществени поръчки и договори по проекти , приета с ПМС №134/05.07.2010г. Въззивният съд , при особено мнение на един от членовете на състава, е обезсилил първоинстанционното решение като е приел ,че иск по чл. 124, ал.1 ГПК е недопустим поради липса на правен интерес . Изтъкнато е съображение ,че изисканата и оспорена с възражение финансова корекция е заявена от Министерство на регионалното развитие и благоусторйството на РБ с поканата за доброволно плащане , която не е достатъчна да обоснове интерес от иск , щом не е довела до извършване на прихващане , осъдителен иск , или до предприемане на принудително изпълнение . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Между МРРБ и Общината като бенефициент по проект на ОПРР има спор относно същетвуването на вземане .Същото е конкретизирано по размер и основание, предвид приложена от органа методология .Налице е възникнало правоотношение по конкретното вземане , а не абстрактно правоотношение , както е приел Софийски апелативен съд . Възможността за решеване на спора извънсъдебно е изчерпан. Възможност от процес за принудително събиране по ДОПК дори да съществува съществува ,но не лишава бенефициента от възможността да предяви установителен иск за вземане , което оспорва.Като е приел ,че поканата за доброволно изпълнение за задължение , което ищецът отрича , не обосновава наличие на правен интерес, въззивният съд е произнесъл незаконосъобразно решение , в противоречие с установената съдебна практика. Неправилно е да се настоява ,че бенефициентът трябва да изчака настъпване на по-остра форма на нарушаване на правата му , напр. незаконосъобразно прихващане. Въпросът за наличието на правен интерес не е бил предмет на указания в процедурите по чл.267, ал. И чл. 140,чл. 146 ГПК, което също е нарушение , както и недопускането на поисканите от жалбоподателя доказателства. Представена е писмена защита в която допълнително се подчертава , че нормата на чл.73 ал.4 от новоприетия Закон за управление средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ ДВ бр.101/2015г) няма обратно действие .В случая договорът между страните е сключен и изпълнен преди влизане в сила на цитирания закон, при възникване на спора не е бил приложим реда по ДОПК ,няма акт за събиране на публично вземане .С иска се претендира правото Общината да задължи сумите ,за които договоращият орган е искъл възстановяване .Претедират се разноски Отговор е постъпил от Министерство на регионалното развитие и благоусторйството на РБ,чрез ю.к. Т.. Ответникът счита обжалваното решение за правилно. Единствено поканата за доброволно плащане не може да обоснове интерес от иска .Като управляващ орган МРРБ не е предприемал и извършил прехващане с друго вземане.Претендира се присъждане на възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК . С определение №709 от 08.11.2016г на ВКС жалбата е допусната до разглеждане по въпроса налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за защита от страна на бенефициент по Оперативна програма„Регионално развитие”, съфинансирана от Структурните фондове на ЕС , когато договарящият орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължение за възстановяване на суми в резултат на извършена финансова корекция , определил е срок за възстановяване на сумата и е заявил ,че ще извърши прихващане, или ще пристъпи към действия за принудително събиране , а бенефициентът твърди , че задължението не съществува . По изведения въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : С приемането на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) се въведе общата правна рамка на национално ниво съгласно чл. 174 и 175 ДФЕС , в изпълнение на задължението на РБългария по чл.175 ДФЕС относно предоставените от Европейски съюз публични средства.Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по оперативна програма вече се дефинира като административен договор, подлежащ на оспорване по реда на АПК, който институт намери кодифицирана уредба с приемането на ЗИДАПК (ДВ бр. 74/ 20.09.2016г.) Тази последваща законова уредба на отношенията ,включително за финансовите корекции като публично вземане по смисъла на чл.162,ал.1,т.8 ДОПК, не изключват съдебна защита по общия исков ред в случаите , уредени с параграф 10, ал.3 от ЗУСЕСИФ (в сила от 25.12.2015). Нормата гласи , че образуваните до влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват по досегашния ред .В обхвата на алинеята са включени гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции по предметен признак - срещу изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган , включително отрицателни твърдения на ползващата се страна , че основание за изявлението по финансовата корекция не съществува. Към датата на влизането в сила на ЗУСЕСИФ- 25.12.2015 г. е допустим исковият гражданскоправен ред за защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган и този ред следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства , както се изтъкна с опр. № 501/2015 по ч. т. дело № 1872/2016, ІІ т.о , която практика се споделя и от настоящия състав на ВКС на ІІІ г.о. Следва да се отчита ,че § 10, ал. 3 ЗУСЕСИФ няма съдържание , което да изключва компетентността по чл. 17, ал. 2 ГПК при исковата защитата , допустима и чрез отрицателен установителен иск предвид правния интерес за страната да установи недължимост на свое задължение за връщане на конкретна парична сума , при изтъкнато в механизма за финансови корекции неизпълнение на поети задължения по договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), или други изтъквани нарушения на условията за безвъзмездна помощ. Договорен или административен, чрез упражняване на потестативно право , или с административен акт , редът за констатиране на нарушенията при договора по оперативна програма е едностранен , поради това и оспорим по съдебен ред. Правният интерес от защита се преценява към момента на предявяване на иска . Средствата за защита ,с които в случая договарящият орган като страна в правоотношението е разполагал за предявяване на финансовата корекция съгласно т.18 на процесния договор и съгласно методологията , установена по ПМС134/2010г., не са от естество да изключат правния интерес за бенефициента , щом корекцията е могла да се реализира и чрез прихващане от средствата по други програми , без да е задължително приложим редът за прихващане при публичните държавни вземания . По силата на съответната специална норма на §10 ал.3 от ПЗР от ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 25.12.2015 г.), защитата„срещу изявлението” е по общия исков ред , щом допустимо е била потърсена по този начин до влизането на закона в сила . По волята на законодателя , при определени предпоставки , с оглед предмета на спора и по изключение , понастоящем общият съд следва да разреши въпросите , свързани с изпълнението или неизпълнението на договора, макар да се касае за вече легално дефинирани, но не и със задна дата административноправни отношения . С цитираната специална уредба в пар. 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и действащите изменения в нея последователно е отчетено , че до влизане в сила на закона са възниквали права и задължения между бенефициенти и органи по предоставянето на финансова помощ по отделни програми , подчинени на различна нормативна уредба , определяща различно правно естество на правата и задълженията , съответно редът за защита . Отчетено е също така , че задълженията при субсидиране по програми на ЕС се възприемаха в теорията и съдебната практика като произтичащи от смесен фактически състав на административноправни елементи и ДБФП , който договор е обуславящ за подсъдността пред общите съдилища при спор относно неговото изпълнение, доколкото по общо правило правните последици на сделки с административен елемент са изцяло гражданскоправни . Ето защо исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие”, или установителните искове , предявени преди 25.12.2015г в оспорване на основанието за налагане на финансови корекции по тези договори , са подведомствени на общите съдилища и следва да бъдат разгледани . Предвид гореизложеното в отговор на правния въпрос , касационната жалба е основателна в основания си довод за допуснато съществено процесуално нарушение. Неправилната служебна преценка на Софийски апелативен съд за правния интерес от иска е довела до обезсилване на допустимо постановено решение на първоинстанционния съд и неправилно десезиране от решаването на спора между страните . Ищецът [община] е предявил отрицателен установителен иск против МРРБ като договарящ орган по оперативна програма Регионално развитие (ОПРР) 2007-2013г, че не дължи сумата 150 003,21 лв, по размер представляваща наложени му две финансови корекции с изявление на органа и след процедура по реда на Методологията за определяне на финансови корекции по ПМС №134 от 05.07.2010г., т.е с покана за доброволно изпълнение . Изявлението касае ДБФП за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от18.12.2008г за рехабилитация и реконструкция на общинската пътна мрежа, който договор е бил изпълнен . Обстоятелствата , на които Софийски апелативен съд се е позовал , за да обезсили решението от 17.01.2014г по т.д. № 3073/2013г на Софийски градски съд , не сочат на липса на абсолютна процесуална предпоставка . С иска е въведен допустим спорен предмет за отсъствие на нарушение и нередност като основание за налагане на финансова корекция по оперативна програма „Регионално развитие” , по същество че не дължи предявено му парично вземане , а Софийски апелативен съд неправилно е отрекъл правния интерес за ищеца да установи това . Налага се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето г.о. Р Е Ш И : Отменява решение №1837 от 19.08.2015г по т.дело № 1659/2014г. на Софийски апелативен съд Връща делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: